Лавровото дърво – символ на несподелената любов


Лавровото дърво (Laurus nobilis) е вечнозелено дърво или храст от многочисленото семейство Лаврови (Lauraceae), обхващащо над две хиляди вида. За негова родина се приемат земите на Мала Азия, откъдето преди векове се разпространява по цялото Средиземноморие, Китай, Израел и редица страни с умерен климат. Добре вирее и в нашата страна. То е с вечнозелени листа и достига 6-10 метра височина. Цъфти в края на пролетта с дребни, жълтеникави, звездовидни цветове. 

Плодовете, които узряват в края на есента, са дребни, тъмнозелени до черни. Лавровото дърво е изключително топлолюбиво и светлолюбиво растение, устойчиво на засушаване. За да не измръзне, за него трябва да се избере най-закътаното от студения зимен вятър място в двора. При подходящи условия лавровото дърво може да доживее до 300 – 400 години. Листата му се подменят през 3-4 години.

В гръцката митология лавровото дърво се свързва с бог Аполон, покровител на поезията, музиката, лечението и победата.

Според легендата Аполон имал неблагоразумието да се подиграе с младия Ерос – бога на любовта, който за отмъщение го пронизал със златна стрела, заставяйки го да се влюби безумно в ослепително красивата нимфа Дафне. Коварният Ерос пронизал и Дафне, но с оловна стрела, поради което тя отхвърляла всякакъв опит на Аполон да спечели любовта ѝ. Обезсилена и отчаяна от постоянството на Аполон да спечели нейната близост, в пристъп на отчаяние Дафне помолила своя баща – бога на реките Пеней, да я избави от тази зла участ. Покрусен, Пеней изпълнил желанието на дъщеря си, превръщайки я в лаврово дърво. И докато Аполон обгръщал красивата Дафне, снагата ѝ постепенно се превърнала в ствол, ръцете ѝ в клони, а косата ѝ в листа на ароматното дърво. В памет на своята първа любов Аполон провъзгласил дафината за свещено дърво.

Ароматните листа на лавровото дърво още от древността широко се използвали както в кулинарията, така и като лечебно средство

срещу редица болести и недъзи. От векове е известно, че те усилват апетита, подпомагат храносмилането и придават на ястието особено приятен, изкусителен аромат, поради което намират приложение при приготвянето на огромен брой блюда в кухните на почти всички народи по света. Широко се използват и в консервната промишленост за приготвяне на зеленчукови, рибни и месни консерви, в месната промишленост и т.н.

Във всички части на растението – листата, кората и плодовете, се съдържат етерично масло, дъбилни вещества и смоли, които им придават специфичен аромат и приятен, леко нагарчащ вкус. Съдържанието на етерично масло в листата достига 5,5%, а в плодовете - около 1%.

Извлича се чрез парна дестилация на суровината. В плодовете се съдържат от 25 до 45% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на лауриновата и палмитиновата киселина. В тях са открити още скорбяла, фитостероли, слизести вещества, захари и др. Тлъстото масло се добива чрез пресоване на плодовете. Етеричното лаврово масло се състои от огромен брой съединения, които имат многостранно физиологично въздействие върху човешкия организъм – цинеол (30-70%), α- и β-пинени, мирцен, лимонен, α- и β-феландрени, камфор, линалол, β-селинен, кадинен, кариофилен, терпинеол, гераниол, рутин, редица органични киселини и т.н., и т.н. Неговият мирис е букет от уханията на съдържащите се в него вещества. Пиненът придава аромат на свежи борови иглички, цинеолът – на евкалипт, линалолът – тънкия аромат на момина сълза, а лимонът добавя свежи цитрусови нотки.

Етеричното масло на лавровото дърво се използва като подправка в сладкарската промишленост и при производството на ликьори,

козметични и медицински сапуни, парфюми, както и за получаване на цинеол и камфор. Цинеолът се използва в медицината като антисептично и отхрачващо средство, както и като съставка на изкуствени етерични масла. Камфорът се прилага като аналептично средство, оказващо възбуждащо действие на дихателния и съдовия център на мозъка, за производство на камфоров спирт, който има ревулзивно действие и се прилага при ставни болки, невралгии, ревматизъм и пр. Освен от лавровото дърво камфорът се добива главно от т.нар. камфорово дърво (Cinnamomum camphora), което също принадлежи към многочисленото семейство Лаврови.

Най-голямото камфорово дърво, чиято възраст се оценява на 1400 години, се намира в Тайван.

То е високо над 50 метра и има обиколка на ствола цели 16 метра. От него се добиват около 7 тона етерично масло. Тайван е основният световен производител на камфор с дял от около 70% от световния добив. Многостранното приложение на камфоровото масло в страните на Изтока е описано още от знаменития венециански пътешественик от XIII-XIV век Марко Поло.

Етеричното лаврово масло има имуностимулиращо, хипотензивно, потогонно, обезболяващо, противокашлечно, отхрачващо и антиспазматично действие. Доказан е и неговият забележителен антибактериален ефект.

То действа губително на най-агресивните бактерии –  стафилококи, стрептококи, гонококи и клебсиела.

Притежава и силно антифунгицидно (противогъбично) действие, в т.ч. и срещу най-честия причинител на микози – гъбичките Кандида. Наред с това лавровото етерично масло стимулира умствената дейност и въображението. Препоръчва се на хора, страдащи от ниска себеоценка и несигурност в собствените възможности. Особено подходящо е за хора, които използват своето вдъхновение и жизнена енергия за създаване на произведения на живописта, музиката и словото.

Приложението му води до постигане на увереност, озарение и душевен подем.

Използва се или като добавка към водата във ваната (3-4 капки), или за масаж. Лавровото масло следва да се използва с внимание и в ниски дози, тъй като по-високите имат наркотично (приспивно) действие.

Освен етеричното масло в листата на лавровото дърво са идентифицирани 18 флавоноидни съединения, алкалоиди (криптодорин и актинодафнин), сескитерпенови лактони и т.н. Дафиновите листа оказват стимулиращо, газогонно и антиспазматично въздействие върху храносмилателния тракт, способстват за премахването на пясъка и камъните в бъбреците и имат хепатопротекторно действие. В тях в незначителни количества се съдържат три вещества (бензалдехид, пиперидин и гераниол), които имат отблъскващо действие срещу различни инсекти. В Тунис и Мароко за целта в косите си втриват свежи лаврови листа.

Съществуват множество рецепти за използване на лечебното действие на лавровите листа.

За подпомагане на детоксикацията на организма се препоръчва 5 листа да се поставят във вряща вода в продължение на пет минути. Получената отвара се прецежда и оставя да престои в термос около три часа. Пие се на малки глътки през целия ден. След три дена се прави почивка от една седмица. След втория прием се чувства подобрение на жизнения тонус, прилив на сили и оптимизъм.

За постигане на по-добър аромат преди поставяне в ястието дафиновите листа трябва да се потрият едно в друго. Поради силния им аромат те се поставят в яденето 5-10 минути преди края на топлинната обработка, тъй като продължителното им престояване му придава горчив привкус.

Източник: Животът днес



Коментари



горе