От сантиментална учителка по музика Роси Илиева стана свободен рокер


ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ ОТ САНТИМЕНТАЛНА УЧИТЕЛКА ПО ПЕЕНЕ В СВОБОДЕН ПО ДУХ РОКЕР, ИЗГЛЕЖДА ПОЧТИ КАТО ДА ПРЕЖИВЕЕШ ПРИКАЗКАТА ЗА ПЕПЕЛЯШКА. Но такава промяна е възможна и доказателството за това е Роси Илиева. Допреди няколко години тя беше позната като мила и добра учителка по музика, ръководител на детска вокална школа „Талант”, в която разучаваше с малките момиченца песни като „Мила кукло, Барби” и „Учителко, целувам ти ръка”. Сега същата тази дама е цялата облечена в черно – от горе до долу в кожи, с гарваново черна коса и бижута – тежки вериги по ръцете и на врата. Отива й. Особено когато е яхнала мотора и „залепена” за гърба на любимия си Стефан, с когото заедно обикалят рокерските събори из България.

Пълната промяна започнала преди три години на паметна за Роси дата – 13 май. Тогава тя откликнала на поканата да се включи в психодраматична работилница. Идеята я заинтригувала заради възможността да открие в себе си неща, които е криела и не е имала смелостта да изяви.

„Въпросната работилница тръгна с разговори с трима психолози. Те изкараха рокерското в мен. Аз се появих цветна, каквато и ти ме познаваше – в жълто и синьо, с кордела на главата, нищо рокерско нямах. Но когато разговорът се завъртя около музиката, аз казах, че искам да пея на сцена авторски песни в стил рок. И те ме облякоха в черно, гримираха ме, направиха ми прическа и всичко това завърши с фотосесия. Цялото занимание продължи два-три часа, обаче аз така се почувствах себе си. Това беше”, разказва Роси, която вече не работи като учителка по пеене и в коженото й облекло няма дори и намек за това каква е била. Освен на нея самата новата визия веднага допаднала и на сина й, който тогава бил на 18. Тийнейджърът веднага прегърнал новата си майка и двамата започнали заедно да си падат по рока и адреналина.

„Изкарах няколко курса по психодрама, тази психологическа работа изкара от мен всички блокажи и страхове. Визията си приех на мига, в който се видях, а впоследствие разбрах, че аз с годините съм търсила рокерското. Сега нося бижута, които имам от тийнейджърските си години, открих в гардероба си яке с ресни, елементи, които съм си купувала, без да осъзнавам какво всъщност правя. Винаги съм била бунтарка по дух, криех това, понеже бях много добре възпитана. Но в един момент реших, че трябва да покажа истинското си аз и да отстоявам собствените си виждания, а не да позволявам да ме мачкат и да ми казват какво да правя”, усмихва се рокерката.

Животът й се завъртял на 360 градуса и тя започнала да изпитва страст и към моторите. Решила да се запише на курс, за да вземе книжка, но преди това помолила приятел да я повози. „Каската ми отесня от усмивки. Този адреналин, това преживяване беше моето нещо. Не бях се чувствала така, но беше като летене и реших да продължа, защото се чувствах добре със себе си”, продължава разказа си Росица, след това признава, че когато започнала трансформацията, намерила и своята сродна душа – рокер.

Той се казва Стефан и живее в Попово. Росица го открила във Фейсбук. Първо само си пишели, но тя поискала да бъде въведена в обществото на рокерите, за да разбере що за хора са те – наглед страшни и лоши, целите облечени в кожи и яхнали огромни машини. „Той обаче ми каза, че ако искам да разбера философията на рокерите, трябва да заживея като тях. Да мина проверка, за да разбера дали моите качества отговарят на това да бъда рокерка. И аз заживях като тях. Той ми стана гуру. Оказа се, че съм типажът рокер, и ми хареса да се чувствам силна, да бъда смела, да се изразявам, не да се крия. Освен това рокерите се оказаха състрадателни, а аз обичам да помагам. Имали сме проблеми на път с мотора, но никога не сме оставали сами. Видят ли рокерите, че друг рокер е закъсал, спират веднага, питат как да помогнат и помагат, без да се замислят, без да правят сметки, без да очакват нищо. Това много ме впечатли”, казва Роси.

КАТАСТРОФА В САМОТО НАЧАЛО НА ТОВА ПРИКЛЮЧЕНИЕ СПРЯЛА ЗА МАЛКО РОСИ В ОПИТИТЕ Й ДА ЛЕТИ ПО ПЪТИЩАТА. Случило се след участие в Къпиновския събор преди три години. Тя отишла там с още трима приятели, за да види и да усети какво преживяване е съборът. На връщане колата им паднала от моста. Всички са живи, Роси счупила ръка, която след това зараснала с усложнения. „Мислех си, докато се възстановявах, какъв знак е това. Да зарежа рокерството? Или пък е проверка дали въпреки това ще продължа. Продължих, но книжка не взех, макар да имам мотор. Карам го на полигона, защото тази война по пътищата ме плаши”, казва Роси Илиева.

След инцидента тя поделя живота си между Велико Търново и Попово, където нейният Стефан живее. Ту са тук, ту са там. „Той е дърводелец, има къща, която аз превърнах в цветна градина. Няма да ти казвам колко пари съм дала за луковици и за семена. Сега си мисля, че съм търсила земята, да се заземя, след като сме летели с мотора. Но такава любов и такова щастие аз никога до момента не бях изпитвала. Предишната ми връзка продължи 12 години и бях като в постоянна летаргия”, признава рокерката.

Но както често се случва и в живота, и в приказките, героите биват подложени на проверки. Любовта била подложена на изпитания и както Росица си мислела, че Стефан е най-голямата й награда, така осъзнала, че той е най-големият й урок. „Нали знаеш, човекът до теб е твоето огледало. И аз видях в него тъмната си страна. Започнах да чета, за да разбера защо разни неща в него ме дразнеха. Докато осъзная, че и аз ги имам същите тези неща. Осъзнах още нещо – бях се влюбила в образа на рокера, после разбрах каква душа носи човекът зад този образ. Но и аз бях такава, криех лицето си зад шарените дрехи и корделата”, усмихва се Роси.

ДНЕС ТЯ Е РЕШИЛА ДА СИ ОСТАНЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И Е ЗАПОЧНАЛА ДА ТЪРСИ РАБОТА. И то каква? На бюро, спокойна, с работно време и със сигурни почивни дни. „Какво да ти кажа? Ходих на йога, ходих на салса. Сега салсата ми изглежда сладникава, но пък там се научих, че аз не се доверявам на мъжете, а танцът е доверие, защото в танца мъжът води. Но след толкова много тежки житейски ситуации, загубата на всички близки през годината, се научих да бъда мъж. Но сега искам да бъда жена, да ме глезят, да съм слаба. И май пак искам да стана цветна. Искам да заменя адреналина със спокойствие. Прибирам се в Търново”, казва рокерката. И признава, че все още не е имала възможност да разбере как бъдещите й работодатели ще погледнат на рокерската й визия. Но признава и това, че е готова да облече костюм, ако това изисква новото й и спокойно работно място.

Не че ще зареже рокерството, защото тази зараза никога не минава, веднъж тръгне ли по кръвта. Росица е член на мото братството „Хищници”, чието седалище е в Бургас, но членовете му са от цялата страна. Искала да влезе в някой от търновските клубове, но тук жени не приемат, затова тя се приобщила към бургазлии. „Тук рокерите и моторджиите си имат правилник, като закон. И аз уважавам това, защото наистина е важна философията, честта и готовността да споделяш и да помагаш. Това, че караш мотор, не те прави рокер”, категорична е Роси Илииева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив


Какво четем:

🔴 Световният шампион Захари Дамянов: Още не съм осъзнал какво постигнах

🔴 Да се поклоним пред гробовете на великите българи чрез сайта sofiapomni.bg

🔴 Три безплатни излъчвания на "Звук и светлина" през декември

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе