Кабиюк - най-старият конезавод в България


Конезавод "Кабиюк" е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. Докато текат последните десетилетия на отоманското управление на Балканите, в България, Румъния, Сърбия и Босна се пренася развитото в изкуство турско коневъдство. Атовете, с които пътешественици описват турската войска да излиза на бой „като на сватба”, са едно от ключовите военни превъзходства на Отоманската империя. Както пише Робърт Баргрейв, левантийски търговец, „целият християнски свят не може да се мери” с тези коне, толкова многобройни и прекрасни, че „дори най-несъвършените сред тях биха превъзхождали всички английски атове”.

Кабиюк е мястото, където империята прилага своето изкуство в България. Днес празните, заспали алеи, обрамчени от вековни дървета във фермата повече напомнят поизоставен парк, отколкото военна конна база. Но в края на XIX в. тя е построенна именно като такава. Когато Митхат Паша започва да търси площ за конеразвъдник, той използва една от известните по онова време техники: нарежда да се окачат парчета сурово месо по дърветата из целия район, за да види къде има най-малко мухи. Най-подходящото място се оказва на 13 км. североизточно от Шумен. Конюшните, които се построяват солидно от камък, бързо се заселват с над 1000 турски коне. Отоманската империя отглежда на Балканите някои от най-добрите си чистокръвни породи – Караман, Узуняйла, Румели, Кастамону, и ги храни с произхождащата от полуострова трева райграс. По-късно тя ще се разпространи в Европа и САЩ, и ще се превърне в основна растителна култура, използвана при отглеждането на коне. Когато Истанбул започва да губи земите на юг от Дунава по време на Руско-турската война от 1878 г., войските му отвеждат всички коне от Кабиюк със себе си в Анадола. Българите, радващи се на новопридобитата си независимост, заварват конюшните опразнени. На първоначалния етап след възстановяването на конезавод "Кабиюк" през есента на 1894 година стадата са били сформирани с коне, внесени от Русия, Полша, Австро-Унгария, Турция, принадлежащи към породите Чистокръвна Английска, Арабска, Орловска рисиста, Арденска тежковозна както и някои полукръвни кръстоски. През този период е положена основата на две от породите, които се развъждат в "Кабиюк" и в наши дни. Това са Източнобългарската и Арабската-Шагия породи. На по-късен етап през 1954 г. се формира Чистокръвната Английска секция, а през 1977 г. - Чистокръвната Арабска секция.

 След безуспешен опит да бъде възстановен през 80-те години на XIX век, през 1894 г. "Кабиюк" заработва като "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо" и в началото на ХХ в. там кипи генно инженерство. През този период "Кабиюк" се радва и на често височайше присъствие. В единствения на Балканите Музей на коня, който е на територията на парка, се пази военната колесница на втория монарх на съвременна България, Фердинанд Сакскобургготски, а достолепната лятна вила на неговия предшественик, княз Александър Батенберг, е първата постройка, която човек вижда при пристигането в "Кабиюк". В нея Батенберг подписва акта за съединението на България с Източна Румелия през 1885 г. Конефермата оцелява като държавна собственост по времето на социализма и днес разполага с близо 30 хиляди декара земя за пасища и терени за обяздване и развъжда четири породи коне - източнобългарска, чистокръвна арабска, чистокръвна английска и полукръвна арабска.

 В настоящия момент "Кабиюк" отглежда средногодишно над 300 коня. Ежегодно тук се раждат над 80 нови кончета и над 70 коня с различна степен на подготовка биват продавани както в България, така и в чужбина (преди всичко в съседните държави - Гърция, Турция, Кипър, Сърбия, Македония, а така също и в редица Западноевропейски държави). Отглежданите в момента коне принадлежат към посочените по-горе четири основни породи, а именно: Чистокръвна Арабска, Чистокръвна Английска, Арабска-Шагия, Източнобългарска. Развъждат се също и малки стада от Шотландски понита и коне от Хафлингерска порода.

Отглеждане на конете

 Отглеждането на конете е съсредоточено на три места. Жребците-пепиниери и кобилите-майки от основните породи са съсредоточени във филиал "Централа", както и подрастващите женски кончета. Подрастващите мъжки кончета след отбиване от майките си се отглеждат във филиал "Депо". Тренингите по гладко надпрепускване и класически видове конен спорт се намират на "Районен хиподрум - гр. Шумен". Случният период включва месеците от декември до средата на юни, като за Чистокръвната Английска и Чистокръвната Арабска породи началото му е 15 февруари с оглед кончетата да се родят след 1 януари следващата година. В стадото Шотландски понита развъждането се извършва по културно-табунен начин - жребецът се отглежда в стадото с определените за него кобили през целия случен период. След ожребване кончето се записва в инвентарната книга. При отбиване на 6-месечна възраст поредния номер, под който то е записано в книгата, се таврира на гърба му, като Чистокръвните Английски и Източнобългарските кончета се таврират отдясно, а Чистокръвните Арабски, Арабските-Шагия и Хафлингерските - отляво.

 След отбиване женските кончета се преместват в групата на подрастващите кончета във ф-л "Централа", а мъжките - във ф-л "Депо", където те се намират до момента на влизането им в тренинг или до изключване от разплод и продажбата им. Едно от най-големите предимства на конезавод "Кабиюк" е наличието на големи естествени ливадни площи, където през пролетно-лятно-есенния период конете имат възможност да се движат свободно. През този период кобилите-майки заедно с подрастващите женски кончета се преместват от ф-л "Централа" в "Гората", където те се отглеждат свободно пуснати през деня и на коневръз под леки навесни конструкции нощем. Освен богатия естествен травостой, спомагащ за балансираното и разнообразно хранене, неограниченото движение изгражда у младите животни здрав опорно-двигателен апарат, заздравява ставите и връзките им и спомага за развитието на хармонично развита богата мускулатура.

 Тренинга на младите кончета започва на есен, при Чистокръвната Английска порода когато кончетата навършват 1 год. и 6 мес., а в останалите породи - 2 год. и 6 мес. Чистокръвните Английски и Чистокръвните Арабски кончета се тренират и изпитват в гладки надпрепусквания, а останалите породи - в класическите дисциплини конен спорт. Тренировъчният процес се извършва на Районен хиподрум гр. Шумен, където "Кабиюк" разполага с тренировъчна писта с дължина 1950 м, закрит манеж, открити плацове за обездка и прескачане на препятствия, общо над 80 бокса за отглеждане на коне. След преминаване на тренинг и изпитване при навършване на 3 год. и 6 мес. възраст, отбраните женски кончета се прехвърлят в основно стадо - Централа и започват репродуктивната си дейност. При жребците този процес става от една до няколко години по-късно с цел те да могат да бъдат по-добре изпитани и да имат възможност да изявят спортните си качества.

Хранене

 Предвид големите площи, с които разполага, "Кабиюк" задоволява основната част от фуражните си потребности. Конете тук се хранят индивидуално по ежемесечно изготвяна дажбена таблица. Дневната им дажба включва концентриран и груб фураж, слама за храна и постил. Кончентрираният фураж включва предимно овес, а също и ечемик, царевица, трици, кюспе. Към него се добавят минерални добавки, включващи микро- и макроелементи, както и някои витаминни добавки. От грубия фураж преобладава люцерновото сено, а също и сено от фий-овесена смеска, сено от тревни смески и естествено ливадно сено. През летния период сеното се заменя със зелен фураж, състоящ се предимно от окосена леко изсъхнала люцерна, давана като добавка към естествената паша. Храненето на основните стада и подрастващите кончета се извършва четири пъти дневно - два пъти с концентриран и два пъти с груб фураж, като конете в тренинг получават и допълнителна трета дажба.           

 Водене на племенната документация - основите на детайлното водене на племенната документация са положени още от самото възстановяване дейността на "Кабиюк" през есента на 1894 година. Именно тогава се завежда първия том на заводската инвентарна книга, в която се регистрират новородените кончета по реда на тяхното раждане с описание на произхода и особените им белези. Номерът, под който кончето е заведено, се таврира на гърба му и става негово пожизнено тавро - инвентарен номер. Година по-късно води началото си и първият том на заводската племенна книга на кобилите-майки, където детайлно се отразяват както пълните данни на всяка кобила, така и нейната репродуктивна дейност в конезавода. По-късно се завежда и книгата на жребците-производители, чиято информация е аналогична на тази в книгите на кобилите-майки, но подредена в "обратен" ред. Освен посочените книги е заведена и книга заекстериорните измерения на кончетата, в която се отразяват ежегодните измерения на всяко животно по 8 основни показателя. Също така се завежда и бонитировъчна книга с данни от индивидуалната оценка качествата на всеки кон. От 2001 г. при отбиване на всичките кончета се прави не само словесно, но и графично описание. Всички оригинални документи на закупените коне, някои от които са на повече от 120 г., са съхранени и представляват особен интерес за посетителите на конезавода.


Какво четем:

🔴 Град Банско

🔴 Ще гласуват заплата от 1 стотинка за общинските съветници в Кюстендил

🔴 Програмист предлага: да купим цяло село

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе