В пламъците на един писателски характер


„Писателят не избира сюжетите и типовете си – тях му ги налага средата, която го непосредствено обкръжава, в която той сам люби и мрази, смее се и плаче…“ – Антон Страшимиров

Трудно е да се открои един момент от живота на онези писатели, които освен с творчеството си, са забележителни и като поведение. Това с пълна сила се отнася и до Антон Страшимиров.

Детството му се превръща в скитане из България. Не се застоява никъде задълго. Става учител. Спира в едно село. После в друго. Води спорове с кметове. А това довежда до престои в околийски участъци, обиски на квартирите му. Две години учи в Швейцария. След завръщането си продължава да преподава. Това непрестанно пътуване хвърля отражение впоследствие и върху белетристиката, и върху драматургията, с които е останал в историята на литературата.

През 1903 г. е мобилизиран в Бургас. Там той лесно успява да си намери противник. В този случай застава срещу полковия командир. Дори му обявява дуел. Причината за дуела – полковникът снемал преписи от личната кореспонденция на Страшимиров. Очерците „Във войската“, които се появяват във вестник „Ден“, са запечатали този конфликт.

Неукротим и своенравен, той се занимава активно и с обществено-политически въпроси. В периода 1903 – 1905 г. от трибуната на вестник „Ден“ Страшимиров напада управлението на Фердинанд, без ни най-малко да пести упреците си, подканва със страст всеки свой читател към саморазправа с властта.

По онова време вече съществува закон, според който да се пише срещу монарха и неговото управление е подсъдимо. Но това не спира писателят и той продължава волно да публикува, и от напечатаните страници – да критикува. В резултат Страшимиров е изправян пред съд няколко пъти.

След непрекъснатите битки и процеси заминава отново за Швейцария. Докато през 1907 г., когато той вече се е върнал в България, не го арестуват и не го оставят цял месец незаконно в затвора.

Антон Страшимиров е нетърпелив и избухлив и в литературните среди. Бърза да си намери врагове, да посочи онези, които не харесва. Симптоматичен е примерът с откриването на Народния театър. Тогава отново обявява дуел. Този път на П. Ю. Тодоров. Публична е и свадата му с Иван Иванов – директора на театъра. Вестниците често описват караниците му и следят всяка негова проява от подобно естество.

Постоянно в борба с някого, постоянно търси начини гласно и откровено да изрази своята позиция. Хвърля пламъци на всички страни и сам се подпалва с тях. Страшимиров преминава от една идея към друга, но така и не успява да намери онази, която най-пълно да го изрази, не открива онази платформа, от която изцяло и напълно да се представи.

Така и произведенията му се разпростират отвъд еднотипното. Различават се по жанр, но и по идейна насоченост. Автор е на разкази, повести, романи, драми. Тук несъмнено трябва да отбележим поне някои от тях – книгата с разкази „Смях и сълзи“, повестите „Кръстопът“ и „Змей“, романите „Хоро“, „Вихър“, „Смутно време“, „Есенни дни“ и „Пропаст“, драмата „Вампир“, комедиите „Свети Иван Рилски“, „Свекърва“ и „Над безкръстните гробове“, пиесите „Отвъд“ и „Прилепски светци“.

Източник: Николов, М. Профили и проблеми, С. 1989.


Какво четем:

🔴 Персоналът в детските домове отделя лични средства, за да купи консумативи

🔴 При възпалени стави охлаждайте, а не затопляйте

🔴 Струва ли си да емигрираме в чужбина?

Източник: bulgarkamagazine



Коментари



горе