След години мълчание излезе истината! Ванга изплакала: Всички ме крадат, и най-вече близките ми!


Д-р Димитър Наполеонов е един от най-близките на Ванга хора още от далечната 1947 година. По нейна заръка той става и първият председател на фондация „Ванга”, който по-късно е освободен от поста заради честността и почтеността му. По молба на петричката пророчица д-р Наполеонов оглавява строителството на храма в Рупите. Той е един от малкото хора, които Ванга вика при себе си часове преди да си отиде от този свят.

 Димитър Наполеонов

– Откъде ще започнем? 

– С Ванга се познаваме от 1943 година. Но по-близки станахме по-късно, когато аз вече бях заместник-председател на Градския съвет в Петрич и отговарях за нея. Бях й нещо като ресорен началник – знаете, тя се водеше на държавна служба. В началото въобще не вярвах на това, което се говореше за нея. Но един ден на мой познат, заместник-директор на “Кремиковци”, откриха рак на бъбрека и му уреждаха операция във Франция. Жена му ме помоли да им уредя среща с Ванга и аз ги заведох. “Ти немаш рак, бре – му рече Ванга, – нема да ходиш у Франция. Ти си правил катастрофа като по-малък и оттам ти е капсулован бъбрека. Иди при уролога да те оперира и после двамата елате при мене”. Когато урологът – известен наш професор, потвърди, че Ванга е видяла точната диагноза на този човек, аз не можех да повярвам. Оттогава започнах да й вярвам и това продължи до края на живота й.

– Споделихте, че е имало неща около Ванга, които не са за казване?
– Около Ванга имаше много интриги. Близките й бяха разделени на два лагера. От една страна бяха сестра й Люба и нейните дъщери Красимира и Ани, и от друга – прокурорът Димитър Вълчев, когото Ванга взе като ученик. Тя го изгледа, тя го изучи. Преди това беше леяр в леярната към завода, но Ванга му помогна и той се оправи. Завърши право, стана прокурор и сега е в Софийския апелативен съд. Когато тя реши да прави храм, ме извика при нея. Там бяха проф. Светлин Русев и този Димитър Вълчев. Тя ме посрещна и ми каза: “Мите (ние с нея бяхме на Ванге и Мите), викам те и знам, че ке приемеш. Искам да направим един храм, не тоя, дето са почнали”. Тогава някакви нейни познати бяха почнали да правят на Рупите храм, ама то синагога ли беше, нещо друго ли – не знам. Беше нещо като звезда, но колкото една малка стая. Какъв храм можеше да стане това! Тогава аз не бях добре с простатата, имах много висока урея и казвам тези неща, а тя ми вика: “Не се притеснявай, ке се оправиш”.

– Как се развиха нещата по-нататък? 

– Казах й: “Ванге, ще се хвана”. А тя ми вика: “Искам тебе, защото ти знаеш най-добре какво става около мен – всички ме крадат. И най-вече близките ми”. Добре, казах, ще приема, но ако се съгласиш с моите условия – никъде да не се дават пари на ръка. Тя веднага прие. Така станах първият председател на фондация “Ванга” – от 1994 до 1999 година.
– Вашите условия изпълняваха ли се? 

– В началото – да. Аз записах в устава на фондацията, че пари не могат да се теглят с подписа на едно лице. Фондацията беше с идеална цел и основната ни задача беше да популяризираме и утвърждаваме онова, което Ванга представлява за хората, които имат нужда от нея. Ликвидирахме стария обект, който беше започнат. Аз тогава поставих въпроса да направим едно проучване на терена, понеже се оказа, че има здрава почва само до метър и шейсет. Оттам надолу до пет и шест метра е само тиня и вода.
– Но как сте построили тогава храм на такава несигурна почва!? 

– Ние храма го построихме върху съвсем нова земя. Направихме изкоп на пет-шест метра, изхвърлихме цялата тиня, докарахме баластра и върху нея след това строихме храма. Затова когато тази нейна племенница говори, че леля й била погребана в дупка с вода, не е права. Те с майка си като разбраха, че Ванга ще си отива, правиха там някаква барака само и само да измъкнат… е, грозна беше тази работа около тях, много грозна…
– Какво имате предвид, д-р Наполеонов? 

– Всички грабеха Ванга, роднините й най-много. А тя направи къщата на сестра си в Сандански – това не е къща, то е като хотел, купи апартамент и на дъщеря й, тази, недоволната. Чест й прави на другата дъщеря на Ванга – Венета, която тя отгледа, но не е осиновена. Тя няма никакви претенции и често ми е казвала колко признателна е на Ванга за това, което й е помогнала, и не иска нищо повече. Ванга и на нея направи къща… Докато другите й роднини са…(дълго мълчание с огорчено лице- б. а.)
– Какви са? 

– Веднъж, когато бях заместник-председател на Градския съвет в Петрич, Ванга ме помоли: “Мите, отърви ме от тая кучка, бе!” За кого говориш, я питам. “За сестра ми Люба – отговаря, – и за дъщеря й Красимира”. Ванге, викам й, аз ще го направя, но ти си пусни една молба, както е според закона. А, не мога, вика Ванга, тя ми е сестра. Като ти е сестра, Ванге, ще си я търпиш, й казах тогава и с това се приключи въпросът. После много пъти сме говорили и ме е питала какво може да направи, за да се отърве и от сестра си, и от дъщерите й. Но не предприе нищо, за да го направи. Беше кротка жена.
– За какво Ванга толкова е искала да се отърве от сестра си?

– Всичко й вземаше. Тя не чакаше парите да паднат на масата и веднага ги прибираше. И не е само тя. Но това са грозни неща, не са много за приказване. Сега ги казвам, за да се види каква беше картината около Ванга.

– Но нали гледате в телевизионни предавания и четете по вестниците какво разказва Красимира? Там става въпрос за съвсем други неща – че самата Ванга и нейните близки са ограбени, че не ги допуснали на погребението да се доближат до ковчега…
– Красимира категорично не е права. Твърдя го, защото Ванга най-напред говори с мен около завещанието. Тя ме попита: “Мите, що ке правя с тия неща, дето ги имам?”. Тя не обичаше сестра си и Красимира. Беше й омръзнало да се разправя с тях, защото накрая много беля й правиха. Те не само че я крадяха, те много я злепоставяха. Казвах й: “Ванге, ще търпиш!”. И тя търпеше. Мъжът й също не я щадеше. Той пускаше на вратата негови познати и им вземаше пари. Когато от Държавна сигурност й правиха обиск и го закараха в милицията, той хвърли портмонето си във врялата вода, за да не видят колко пари има в него. Ами мъжът на Люба, който беше главен счетоводител в ДСК? Не ми се говори за това! Тези хора нямат срам да приказват сега по този начин. Това ви казвам, за да добиете впечатление каква позиция защитава Красимира. Тя може би има право като единствена наследница на Люба, а оттам и на Ванга, но Ванга си направи завещание. И то е перфектно. Преди да го завери нотариално, ме прегърна и ми рече: “Мите, на тия що и да им оставиш, не са признателни”. И това е… Сега Красимира атакува Ванга за завещанието. Не е права, категорично не е права…
– Имаше ли много пари Ванга? 

– Имаше, защото беше пестелива. Беше много точна, лев не харчеше, никога не се отпускаше, но ето какво се получава. Изчезнаха двете й валутни книжки, близките й каквото можаха, прибраха. Какви още претенции имат? Не знам…
– Освен близките й, още много хора си вадят хляба на Вангин гръб. Я виж колко духовни наследнички има Ванга – половин България! Кой я сънувал, кой чул гласа й от отвъдното, на кого приживе казала, че ще я наследи. Ти какво ще кажеш?
– Да, така е! Много хора имат подобни претенции да са наследници на Ванга. Тук имахме една врачка в село Препечене – ей, викат, много познава, друга има в Коларово – и тя наследила Ванга. Аз бях на Рупите 11 години, до 2002 година. Имаше много такива “ясновидки”, които идваха там с едни или други претенции и аз бях много наострен към тях. Направо ги гонех като мръсни котета. Но си спомням нещо друго, което съм длъжен да кажа. В края на 1991 г. отивам по някаква работа при Ванга. Аз често ходех при нея и си чаках реда, за да вляза. Излиза жената, която помагаше на пророчицата, и ми вика: “Докторе, Ванга каза да влезеш”. Влязох и гледам – Ванга седи на нейното си място, а до нея седи друга жена. Ванга ми вика: “Мите, искам да видиш тая жена. Тя е, дето ке помага на хората след мене”. Помислих си, че Ванга се майтапи с мене, а тя ми вика: “Помни ми думите, Мите, тая жена! Запознай се с нея”. Аз оттам познавам Тотка Тотевска. Тогава й казах на Ванга, че такива много съм ги виждал, но приемам, щом тя го казва. После беше около смъртта на Ванга, видях тази жена там, и на всяко събиране тук на хора я виждах. Разговаряхме с обслужваща храма и аз казах, че Ванга е посочила Тотка да продължи делото й. “Ванга не признаваше никого”, ми рече жената. Да, така е, казах, но пред мен призна Тотевска. Идете сега да видите офиса на Тотка Тотевска, там реално присъства Ванга. Цялата атмосфера, обзавеждането на стаята говорят за Ванга… Какво може и какво не може Тотка, хората, които са били при нея, знаят…

 

Това интервю е дадено за в-к „24 часа”. В-к „Запад-Юг” разполага с цял архив от онова време. Тогавашният главен редактор не го одобрява за печат – вие преценете защо… След дълги години обаче, истинската медия на Петрич и Сандански го вади на бял свят!


Какво четем:

🔴 Наглост! Депутатите пак си вдигнаха заплатите

🔴 България е застрашена

🔴 Черен петък и за шарана

Източник: dailypress



Коментари



горе