В Германия разграбиха красотите на наша приложничка
Пазарджишката приложничка Цветанка Гаджева "изби рибата" на предпразничен коледен базар на изкуствата в германската провинция Бавария. Планирано за три дни участие в разпродажбата приключило за нея за часове. Още до обяд на първия ден занесените изделия били разграбени, а на Цветанка се наложило да отменя резервации, дори не успяла да пренощува в хотела.
Цвети е очарована от невероятния бум, съпроводил първото турне извън пределите на родината. Със същия възторг посрещнали новината приятелите в Пазарджик, пред които тя от суеверие не посмяла да сподели накъде е дългият път, който я очаква, и разтворила завесата едва след завръщането си у дома.
Имам близък в град Аугсбург, близо до Мюнхен, разказва Гаджева. Не знам как ми хрумна, че мога да опитам да продам изделията си там, по-скоро той подхвърли идеята. Разбрал, че се организира такова събитие, знае за интереса ми към събори, панаири в България, затова предложи да ме запише за участие. Първоначално планирах да остана през всичките дни.
След като цяла нощ пътувах с автобуса, на сутринта, изтощена, бях на линия. Но нямах време даже да усетя умората. Почти веднага към мен се стекоха любопитни хора. После, като се огледах, разбрах, че само на моята маса има ръчно изработени неща, всичко останало беше фабрично. Първият купувач беше македонец.
Остана възхитен от красотата на изделията ми, но като чу българска реч, едва не се просълзи. На сбогуване ми каза: "Жено, да ти се позлатат рацете, ти си от Бога помазана!". И оттам нататък тръгна по мед и масло. До обяд вече не бе останало нищо непродадено!
След неочаквания бум нашенката била леко объркана - а сега накъде? Спечелените пари са необходими, само на тях разчита. Замислила се, че ако остане, ще пръсне повечето от тях за храна - един сандвич струвал 5 евро.
Хукнала към автобуса, а шофьорът казал: няма места. Докато пиела чай в хотела и се гласяла да се регистрира за нощувка обаче, друга пътничка се отказала и така пазарджиклийката по живо по здраво тръгнала на същия ден за родината.
Учудена съм от случилото се, защото предварително знаех какъв е профилът на купувача в Германия, обяснява Цветанка. Немците не купуват нещо, ако не са наясно на кого ще го подарят или за какво ще им послужи. Там го няма българското разточителство - да вземеш нещо, просто защото ти харесва, пък все ще потрябва все някога.
Изделия, които тук едва продавам за по 50 лева, там ги грабеха, без да се замислят, за по 150 евро! Мисля, че бяха впечатлени от необичайно изглеждащите за техните представи сувенири. Някои се захласваха по къщичките с коледни библейски сюжети, други - по паната с празнични мотиви. При мен всичко е от дърво и естествени материали.
Ефектното изкуствено състаряване пък дава усещането, че виждаш вещ, запазена отпреди столетия. А Аугсбург, градчето, където беше базарът, е много близо до Мюнхен, известен като града на антикварите и нумизматите.
Останах с впечатление, че ретрото във всичките му измерения им е голяма слабост. Важна роля изигра и стройната по немски организация - такова нещо не съм виждала никъде в България, нито по събори, нито по базари. Организаторка насочваше посетителите къде какво може да намерят, а нас през 30 минути ни питаше дали имаме нужда от нещо, дали да ни донесе храна и топли напитки. Беше невероятно, сякаш бях в друг свят.
Приложничката е обнадеждена, че с първия си бум (зарича се той да е само началото) е дала старт на една много важна за семейството задача - да съберат пари за висшето образование на по-голямата си дъщеря - Иустина. Тя и сестричката Илинка също с мерак се включват в акциите по изработване на колкото може по-впечатляващи сувенири.
И двете девойки са наследили страстта на майка си към изкуството, по което от ден на ден се палят все повече. Таткото Ангел пък помага при набавянето на необходимите материали и консумативи, както и с транспорта. Следващото участие зад граница се очертава да бъде още по-успешно.
Сега Гаджева се готви да изнесе коледната си сергийка на обичайното място при ВиК. Не залага надежди за главозамайващи продажби като в Германия. Живее в Пазарджик и знае, че колкото и да харесват хората изкуството , нерядко оставят само мили думи на одобрение.
Те обаче също са важни за майсторката, защото от положителните хорски оценки тя черпи вдъхновение и сили да продължи напред.
Какво четем:
🔴 Ритуалното либерално самоубийство продължава.🔴 13-годишно онкоболно дете дарява пари на друго болно момче
🔴 Приказка за Простотата и Простотията
Източник: Марица