ХРАМ СВЕТИ ДИМИТЪР – ВИДИН, Е ВТОРИЯТ ПО ГОЛЕМИНА В БЪЛГАРИЯ


Камбаните и часовникът на църквата, паметник на културата от национално значение, отмерват времето от 1885 година насам.

Малко известно е, че във Видин се намира вторият по големина православен храм у нас след софийския „Александър Невски“. Това е катедралната църква „Свети Димитър“. Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху които се изгражда богата и многообемна композиция. Централният купол е висок 33 м и се носи от четири свободно стоящи подпори, което подчертава обемно-пространствения облик на храма. Има внушителен, величествен вид и е обявен за паметник на културата от национално значение.

ИСТОРИЯТА

Първият камък на този храм е положен през 1885 година. Планът е изработен от архитект Бахнани. За технически ръководител е бил назначен градският архитект Евгений Геслер, а участие в изграждането са взели още Мачис Йосиф Ментрел, Върхота и Кожухаров. Главен майстор е бил Генчо Кънчев от Трявна. Участвали са и италианците Антони Батистути, Бартлок Клева и Франческо Гусарди. Средствата за храма са били събирани от гражданите и местните еснафи. Завършен е през 1900 година. Първата литургия е била отслужена на 26 октомври същата година. През 1925 година резбарят Филип Филипов изработва от липово дърво иконостаса на църквата, архиерейския трон и амвона. Интересно е, че е бил обявен конкурс за изработката на стенната живопис и иконата на светеца патрон. Той бил спечелен от художника от София Господин Желязков. Но в изписването на храма участват и професорите от Художествената академия Ст. Иванов и Н. Маринов, както и художникът Илия Лефев и декораторът Георги Алексиев. Работата по вътрешното уреждане на храма е завършена през 1926 година. През октомври същата година е бил осветен от тогавашния митрополит Неофит. Внушителният храм е издигнат на мястото на друг храм със същото име. Той е бил в преобладаващата си част дървен и след 240 години е рухнал. По тази причина на 9 декември 1884 година е взето решение за построяването на новия „Свети Димитър“.

ЧАСОВНИКЪТ И КАМБАНИТЕ

Но храмът има и друга история. Преди 115 години тогавашните общинари го избират за поставяне на дълготраен, изработен от висококачествен материал градски часовник. На доставката и монтажа на механизма са посветени цели 8 заседания на Общинския съвет. Часовникът е доставен 1900 година от Мюнхен, Германия, и монтиран в купола на храма. Общинското управление най-напред се свързва с виенската фирма „Richard Ziebing“, която приема да достави часовник с две камбани от по 500 кг за 4500 златни лева, без таксата за превоз и монтиране. Запазено е решение на Общинския съвет, който командирова във Виена градският архитект и един от членовете на Общинския съвет, за да проверят на място качеството на материала, от който се изработва часовникът. Министърът на вътрешните работи обаче отказва командировката, която не оправдавала разходите. Междувременно в общината постъпва нова оферта – от мюнхенската фабрика „Lon Mannhardtsche“ В тази оферта камбаните също са две, от общо 850 кг. За часовника, транспортирането до видинското пристанище и монтажа се искали 10 000 златни лева. Фабриката давала и 5 години гаранция. Общинските съветници изслушват агента на фабриката, който пристига във Видин на собствени разноски, и искат намаление от цената. Той отстъпва 500 лв., а след това още 500. Така цената става 9000 златни лева. Но след месец съветниците решават за часовника да бъдат платени 8500 лв. На 20 август 1900 година часовникът бил монтиран. Общината е поела разходите по поддържането на часовника, назначава и човек, който да се грижи за него. Името на първия градски часовникар е Мойсей Лазаров, който след това е сменен от Исмаил Бошняков. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев. От 1940 г. го поема Кръстьо Динчев, а след това – синът му Симеон. Часовникът се е повреждал само един път – през 1996 година. Тогава е спрял и не е работил до 1998 -а, когато е поправен и пуснат отново. Спрял е и през 1999 година по време на голямото земетресение в Турция. Според специалистите, за 115 години механизмът на часовника е използвал едва една трета от ресурса си. Точността му е плюс 1 минута за два месеца. Не му влияят нито ниските температури, измерени във Видин – минус 32 градуса, нито високите – над 40 градуса. Та този часовник, който е исторически феномен, продължава да служи на видинчани и до днес.


Четете още:

🔴 Румяна Тренчева става регионален изпълнителен директор на SAP за Югоизточна Европа

🔴 На 4 декември почитаме Света Варвара

🔴 Пловдив с два коледни базара тази година





Източник: bulbg





Коментари

горе