Тандем в Чикаго


Голямата българска емигрантска общност в комбинация с ограничения по вноса на месни изделия "построяват" първата фабрика за колбаси в САЩ с български съдружници. Проектът идва след случайна среща - на Тодор Вътев и Милен Генов, които са свързани с този бизнес, и на Калин Пенчев, познат с магазините си malincho. Започналото преди две години и половина малко производство излиза на инвеститорите малко под 1 млн. долара, колкото са годишните продажби. А най-любопитната част идва от сравнението колко лесно е да откриеш хранително предприятие в САЩ и в България. И как може да имаш пазар, движен не от реклама, а от носталгия.

Месо за Malincho

Тодор Вътев и Милен Генов живеят в България и управляват фирмата си "Кресона", която произвежда подправки и добави за хранителната индустрия в с. Бузовград, Казанлък. Калин Пенчев от години е в САЩ и е създател и собственик на сайта malincho.com, който през 2001 г. започва да доставя български продукти за българските емигранти зад океана. Фирмата му - Malincho Inc., има и четири магазина - в Чикаго, Атланта, Атлантик сити и Финикс.

През 2011 г. Световното изложение за храни и напитки Anuga в Кьолн, Германия, среща Калин Пенчев с Милен Генов. Пенчев се интересува от някого, който би се съгласил да инвестира в съвместно производство на колбаси в САЩ. Вносът им в САЩ е забранен, затова Калин Пенчев поръчва на ишлеме малки количества, но те не били достатъчни. Решават да опитат. Милен Генов е инжeнeр-технолог по образование, а съдружникът му Тодор Вътев е сред основателите на месопреработващата фирма "Тандем В" (заедно с брат си Кирил Вътев). По-късно Тодор Вътев се оттегля от месопреработката, но не и от бранша, тъй като в съдружие с Валентин Русчев поема управлението на кланица "Тандем - Попово".

"Идеята ни хареса, предизвикателството беше голямо", спомня си Тодор Вътев. През пролетта на 2012 г. двамата с Милен Генов правят опознавателно пътуване до САЩ, преди да вземат решение за инвестицията. Посреща ги Калин Пенчев и тримата посещават Аталантик Сити, където се произвеждат български колбаси на ишлеме за Malincho Inc. Ходят по магазини с български стоки, обхождат Ню Йорк, където в квартал, населен с българи, се продават занаятчийски кебапчета, пътуват до Чикаго. "От наша гледна точка липсваха професионално произведени български месни продукти. Всичко, което видяхме, беше аматьорско и с не особено високо качество", обобщава Тодор Вътев. Пътуването ги убеждава, че инвестицията си струва и че Чикаго е техният град за бизнес заради големия брой живеещи в него българи.

Без такси и комисиони

Вътев и Генов се връщат в България, а Калин Пенчев започва да търси подходящо помещение. Междувременно през юли тримата регистрират своята фирма в САЩ. Наричат я Tandem-USA. Предложението за името идва от Калин Пенчев. Братът - Кирил Вътев, който държи правата върху марката "Тандем" за България, я преотстъпва за САЩ без проблем. Изборът на име се цели в потребителите, защото наложеният в България бранд "Тандем" бил добре познат и на българите зад океана.

Търсенето на сграда под наем води до украинец, произвеждащ колбаси, който иска да се разширява, мести се и продава старото си производство. Калин Пенчев праща снимки на помещението до съдружниците си в България и през есента на 2012 г. Тодор Вътев и Милен Генов прелитат отново до Америка.

Срещат се с продавача. "Помещението е малко – 500 кв.м, но добро за старт. Производството беше добре подредено и добре стопанисвано", преценява Тодор Вътев. Започват преговорите. "Пазарихме се два дни и половина за цената на машините, на хладилниците, на подобренията в сградата. Съгласихме се с логичните цени и отказахме нелогичните. По-късно си купихме липсващите машини от България и ги доставихме до Чикаго", уточнява Вътев.

Преговорите приключили в петък, в събота сделката е изповядана. "Договорът за покупко-продажбата беше заверен в банката, в която продавачът е клиент. Юрист на банката провери личните ни документи, попита ни знаем ли какво подписваме и за пет минути подписахме договора. За сделката платихме нула цента такси. Нула. Това е така, защото изповядването стана в обслужващата банка на продавача, която прави тази услуга безплатно за своя клиент. Ако сделката беше в България, нотариалните такси щяха да бъдат доста сериозни", казва Тодор Вътев и признава, че лекотата по процедурата и липсата на такси са били шокиращи за него.

В САЩ за ден, в България за месеци

През май 2013 г. контейнерът с допълнителните машини пристигнал в Чикаго, Тодор Вътев и Милен Генов – също. Тримата съдружници започват ремонт на помещението, монтаж и проби на машините. "Наехме едно момче - Георги Ачев, кинезитерапевт по образование. Познавах го от България, познавам и баща му. Георги караше камион, но го продаде и стана част от нашия проект", разказва Тодор Вътев.

За част от дейностите по ремонта наемат външни специалисти. Група българи променили електроинсталацията, работили с поляци, с гърци. "Наемахме хора, но ние си опъвахме здраво каиша", казва Вътев. Когато преценили, че са готови, отишли в общината, за да кандидатстват за търговско разрешително. "Беше петък следобед. Една жена със слушалки и микрофонче зад гишето ни даде бланка, попълваме я, подаваме я. Жената казва: "Всички колеги инспектори са на терен, няма да могат да дойдат на проверка днес, а в понеделник." Аз казвам на Георги Ачев: "Питай кой понеделник." Той казва: "Как така ще питам кой понеделник, ще ми се смеят." Аз настоявам: "Питай!" Той пита. Жената се разсмива и казва: "Понеделник, който следва след два дни", разказва Тодор Вътев.

За посещението на инспекторите получават SMS, в който са описани точните часове за проверка. "В понеделник в 8.30 часа пристига първият инспектор, в 9 часа вторият, след половин час – следващият... Графикът се спазва стриктно. Един проверява ВиК, друг отопление и климатизация, трети - хигиенните изисквания, и т.н. Всеки пише протокол и ако има забележки, ги отразява", разказва Тодор Вътев.

В 14.00 часа пристигнал инспекторът, който трябва да обобщи всички протоколи. "Спомних си как с брат ми построихме чисто ново предприятие в София, отговарящо на всички европейски изисквания, и как въпреки това ни мотаха три месеца, докато ни разрешат да го пуснем. А тук, в Чикаго, ставаше въпрос за ремонт на старо предприятие. Казах си: "Абсурд, тук ще ни мотаят поне 3-4 месеца", разказва Вътев. И отново последвал следващият шокиращ сблъсък с американската реалност. Инспекторът казал: "Давам ви временно разрешително за два месеца. От утре може да започнете производство. Но в рамките на тези два месеца трябва да отстраните всички забележки, които са отразени от колегите преди мен." "Ние не повярвахме, но последва логично обяснение от страна на проверяващия: "Вие трябва да работите, за да плащате данъци, от които идва моята заплата на общински служител", разказва Вътев.

"Това, което най-много ме шокира, е, че за един ден на едни българи, дето не знаят и английски както трябва, в САЩ беше дадено право да произвеждат. Инспекторите не ни спестиха нищо, отразиха всяка забележка, но ни дадоха разрешение да започнем. Представете си един човек от Етиопия например, който купува в България старо предприятие и иска да произвежда. Дава ли си сметка какво го чака? Ако някой ден се случи в България за един ден да бъде издадено разрешително за производство на храни на един етиопец, да знаете, че държавата ни се е оправила. Че няма корупция, че чиновникът е разбрал, че той зависи от бизнеса, а не бизнесът от него", казва Тодор Вътев.

Нещо повече. Общинарят си оставил визитната картичка с разрешение да го потърсят, в случай че имат въпрос или проблем. Наистина го потърсили. Възникнал проблем с един мазниноуловител. Позвънили на инспектора и получили от него мейл с координати на около 120 фирми, лицензирани за региона и за съответната дейност. Проблемът бил отстранен. "През тези два месеца работехме почти до полунощ. Спим няколко часа и на другия ден отрано пак сме във фирмата. Произвеждаме до три и половина следобед, а после се захващаме да мием, да ремонтираме и отстраняваме нередностите", разказва Вътев.

Втората инспекция дава постоянно разрешително на Tandem – USA. Без проблем получили разрешение и от FDA – Американската агенция по лекарствата и храните.

В Чикаго и напред

Фирмата започва производство през юли 2013 г. Първоначалната инвестиция е около половин милион долара. Първите работници са тримата съдружници и Георги Ачев. Първите продукти са кюфтета и кебапчета. След това гамата се разширява, за да достигне до над 40 вида: сурови продукти, малотрайни (кренвирши, наденици, салами), сурово-сушени (луканка, суджук, пастърма, врат "Тракия" и др.).

"Работим само с прясно охладено американско месо", уточнява Тодор Вътев. В работата си американската компания среща пълна подкрепа от софийската "Тандем" по всеки възникнал въпрос - за рецептури, технология и т.н. "Получихме подкрепа от всички български колеги и фирми, към които се обърнахме за помощ – колбасари, доставчици на обвивки, на адитиви и подправки, търговци на машини. Часовата разлика с България е осем часа, звънели сме им по всяко време на денонощието и винаги сме срещали разбиране", разказва Тодор Вътев.

Назначили на работа една мексиканка – Мария. После още един мексиканец. Сега постоянно работещите са петима – от Мексико. В началото Вътев и Генов се редували да работят във фирмата по няколко месеца в годината. Инженер технологът Милен Генов обучил физиотерапевта Георги Ачев, който сега е поел цялата отговорност за производството. "Георги не беше виждал месо освен в чинията си под форма на пържола, но сега е абсолютен специалист в бранша", казва Вътев.

Третият съдружник - Калин Пенчев, се мести заедно със семейството си от Атлантик Сити в Чикаго и продължава да се занимава с дистрибуцията. Наличието на разработения от него пазар – чрез сайта malincho.com, чрез магазините и продажбите на едро за други търговци, подкрепя старта на Tandem-USA.

Фаворит е кренвиршът Tandem. "Българка, която има камионче за сандвичи, се зарежда с продукти само от нас. Камиончето е брандирано като Tandem, а ние й продаваме не само кренвирши, но и полска, немска и италианска наденица. От Fox News обявиха, че нашият хот-дог е най-добрият в Чикаго и я поканиха за участие в предаване", разказва Тодор Вътев.

Американското предприятие преработва между един и два тона месо на ден. За Вътев, който е работил в месопреработваща фирма с капацитет 20 тона на ден, производството изглежда дребно, но въпреки това е доволен от постигнатото. "Самият факт, че още на втората година си купихме машини за 100 хиляди долара, показва, че компанията е ефективна. Дайте ми един пример за предприятие в България с дневен капацитет от 1-2 тона, което може да си позволи това", аргументира се той. "Не правим никакви компромиси – работим с най-доброто месо, с най-добрите подправки. Не сме правили евтини продукти, не сме търсили ниска цена", обяснява философията на компанията Тодор Вътев.

Дотук инвестицията е около 800 хил. долара, а годишните продажби са за около един милион долара. Тодор Вътев уточнява, че всяка година фирмата отчита 30 ръст на продажбите спрямо предходната, а съдружниците реинвестират всичко спечелено.

"Основният пазар е етнически, клиентите са главно българи. Имаме намерения да разширим кръга от купувачи и да започнем производство на специфични колбаси и за други общности - руснаци, гърци и др. Сега все едно сме на брега на океана, но си носим легенче, пълним го с вода и си топим краката. Въпрос на време е да погледнем към океана и да влезем в него", казва Тодор Вътев.


Какво четем:

🔴 ШИРОКА ЛЪКА – ДОКОСВАНЕ ДО БЪЛГАРИЯ

🔴 Татяна Лолова 300 пъти преживява дуенде

🔴 "Росатом": АЕЦ "Козлодуй" може да работи още 30 години

Източник: Капитал



Коментари



горе