От Шарана за Никулден до Коледната погача
Едва ли има по-вълнуващо време в годината от наближаването на коледните празници.
А месец декември е щедър в това отношение. В домовете кипи трескава подготовка,
на моменти граничеща с истерия, а домакините се лутат между подготвянето на шарана
за Никулден и коледната погача, която традиционно е с паричка. От една страна
това създава настроение и носи духа на Рождество, а от друга - притеснения около
спазването на традициите и подготвянето на трапезата. Несъмнено обаче тези дни
ни носят приятни емоции.
Един от най-светлите дни в годината е 6 декември, когато празнуваме Никулден. Едва ли има човек, който да не знае, че свети Николай е покровител на морето и реките. Само че светецът е и пазител и на семейството и здравето. Според митологията при подялбата на света на свети Николай се паднали моретата, реките и езерата, затова той може да спасява моряците и рибарите. Смята се, че светецът е господар и на целия подводен свят, но е малко известно, че шаранът се приема за негов слуга. Точно заради това е добре на трапезата ни на този ден да има шаран. Домакините обаче трябва да имат предвид, че трябва много да внимават когато почистват рибата, люспите да не падат на земята. Според поверието ако това стане и човек настъпи люспата, ще се разболее. Костите на шарана пък не трябва да бъдат изхвърляни, а заровени или изгорени. В миналото дори рибата се приготвяла на предния ден.
Добре е на този ден трапезата да е постна
защото все още са коледните пости. Приготвят се и специални никулски хлябове, колаци.
Сигурно всяка домакиня знае, че в рибата се слагат орехи, червен лук, червен пипер, увива се в тесто и се пече по този начин. На Никулден всеки трябва да хапне риба, а също и да почопли зъба си с рибена кост. Домът трябва да е отворен за всеки преминаващ човек, затова трапезата не се вдига целия ден.
Един от най-светлите ни празници обаче е Рождество Христово, който отбелязваме на 25 декември. Този ден обаче се предшества от дълга подготовка, защото всяка година на 14 ноември, когато е денят на свети Филип, започва и коледният пост. През този период трябва да се въздържаме от храните от животински произход. Покрай суетата на празника обаче понякога тези неща остават на заден план за нас. Все пак нека не забравяме за светлината, която носи Рождеството. А тя е навсякъде - свещта на празничната трапеза, бъдника в камината и дори лампичките на елхата. Не е тайна, че вечнозеленото дърво е не само неизменна част от празника, но и символ на събуждащата се природа. Украсата също си има своето значение. Дори съществуват различни притчи, които се опитват да разгадаят смисъла й. Според някои поверия тя не бива да бъде пищна, а по-скоро трябва да е скромна и съобразена с духа на празника и посрещането на новината за раждането на Спасителя. Зеленият венец и коледните песни също са част от духа на празника. Запалената свещ е също неизменна част от християнската традиция. Тя напомня за светлината, която Христос донесъл на земята. Все по-често обаче заради комерсиализацията на обществото ни 25 декември започва да се свързва повече с различни приказки за Дядо Коледа. На трапезата пък присъстват задължително хлябът и виното.
На Бъдни вечер обаче ястията са постни, нечетен брой- 5, 7, 9
Обикновено това са пита, варено жито, фасул и др. Добре е да има плодове - ябълки, круши, дюли, както и орехи. Смята се, че е добре трапезата да се постели на земята, а ястията да се прикадят с тамян. В полунощ пък във всяка къща идват коледари, които пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му. Бъдникът гори цяла нощ. Стопаните вярват, че ако пръска много искри, то годината ще е здрава и плодородна. За малчуганите пък сигурно 25 декември е най-радостният ден в годината. С нетърпение те скачат сутрин от леглото, за да видят какви подаръци им е оставил под елхата Добрият старец. Разбира се, ако са били послушни.
Вярно е, че съвременният човек се разкъсва между традицията и комерсиалното и всеки сам избира как да празнува тези светли празници. По-важното е обаче да ни носят само положителни емоции и добър дух.
Какво четем:
🔴 Поглед към българското кино: филмът Дами канят (1980)🔴 ЗА ЧЕСТТА НА БЪЛГАРИЯ
🔴 Весо Овчаров – един от пилотите на Световните въздушни игри в Дубай
Източник: Монитор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
