Анета Ацова – интервю с една креативна българка във Финландия


“Емигрантска есен ”

Веднъж в годината се случва
по есенните тротоари
да тичат босите ми мисли
на юг, покрай брега, без навигатор,
на няколко чертички от екватора,
щом спре дъждът, веднага вляво.

Едно на сто е да пристигнат,
а друго е да се завърнат читави,
донесли кост от моите родители
за вписване в семейния хербарий,
във който трябва да положа цели поколения
така, че
синът ми да научи да изписва правилно
местата, по които е зачеван…

В годината за миг се случва
и пак за миг се изпарява
като роса по стъпките ми сутрин,
запътили се към забрава…

И бавно глобусът завърта се
по осите на здравия ми разум
и спомените ми като плашливи птици
политат надалеч от съвестта ми.

И само на ръка далеч от мене
се смее детско суеверие,
че дядо ми във гроб ще се обърне,
а мене ще ме върнат с погребение.

Какво бихте посъветвали хората, които търсят начин за изява на възможностите си.

В изкуството си се обръщам към хората на ръба на отчаянието, изгубили смисъла, вярата и самоуважението си.

Обикновено търся пътя на внушението с други изразни средства, по-директни и осезаеми от обръщението в прав текст, но на езика на думите, посланието ми би прозвучало горе-долу така:

„Не спирайте да вървите, дори и да изгубите посоката. Всички пътища водят към вас самите.”


Какво четем:

🔴 Кредитната агенция "Фич" потвърди "стабилната перспектива" на България

🔴 На Никулден: Скъсай копчето на шарана!

🔴 За 13-ти път фасуленото топче даде старт на празника на Смилян

Източник: ambicia



Коментари



горе