Дроздстой: на 26 - доцент, на 33 - професор, на 35



При първа среща с академик  Дроздстой Стоянов от Медицинския университет възникват поне два въпроса - що за име е Дроздстой и как така академик на 35? Поводите за изумление в биографията му обаче не са само това. На 15 години, когато връстниците му тепърва мислят за гимназия, той завършва едновременно три средни училища - СОУ, руския дипломатически лицей в София и Английската гимназия. Какво стои зад това - вундеркинд, суперамбиция или просто много работа? С тъмносин костюм и делово изражение най-младият академик у нас сяда в комплекса за транслационна невронаука и се заема да отговаря. Под краката му на долния етаж в това време има апаратура за над  3 млн. и 360 хиляди лева. Младият учен има основния принос и за нейното осигуряване.  

Ребусът Дроздстой  се оказва най-лесният за разплитане - производно е от имената на родителите му Дрозда и Стоян. Първият им син и единствено дете от брака се появил, когато двамата били в понапреднала възраст. В онова време така са разбирали съхраняването на традицията, усмихва се ученият. Родителите му са професори по психиатрия. Самият Дроздстой обаче като дете не бил изкушен да поеме щафетата. Интересувал се от изкуство, литература и история, които го вълнуват и до днес. Семейството го готвело за дипломат. Завършил дипломатическо училище в София, взимайки два пъти по 2 години наведнъж. Когато всички очаквали, че ще продължи в посока международни отношения, Дроздстой направил завой. 

„Трябваше да избирам между кариера в хуманитарните науки, дипломацията или медицината. Това, което натежа, бе, че един лекар винаги може да се занимава и с философия, за да проникне в човешкото страдание, и може да се реализира като дипломат. Но не и обратното”, казва днес Дроздстой Стоянов. Не е съжалявал нито миг за пътя, който е поел. Още повече че откакто е в академичните среди, се занимава с онова, което мнозина биха нарекли дипломация  в науката - през 2005-а участвал в основаването на Балканска асоциация по история и философия в медицината, а после бил сред учредителите и на балканска академия. Постъпвайки в Медицинския университет, поел международните отношения като ресорен зам.-декан. От 2011-а е съветник на зам.-ректора в тази област.

Избора си да стане психиатър обяснява със същата логика - един  психиатър може да лекува и тялото, но един добър соматичен доктор не може да лекува душата. „Психиатрията за мен е най-хуманната дисциплина, защото само психиката различава човека от животното”, разсъждава акад. Стоянов.

Младостта му в началото предизвикала в академичните среди бурно и пълно отрицание. Преди 10 години имаше друга система за научните звания - Висшата атестационна комисия беше в топли отношения с БАН, обяснява психиатърът. Оттогава има враждебно отношение към академията. „Неприемливо е да взимат заплати хора, които правят само наука. Мястото на науката е в университетите. Не е нормално да се издържат от нас и член-кореспонденти с 4-цифрени суми над заплатите си”, категоричен е ученият. Тази позиция му затворила немалко врати.  Заради нея и заради по-демократичните процедури  той  получил званията си от „алтернативния синод” - Българска академия на науката и изкуствата (БАНИ).  На 26 г. станал доцент,  на 33 - професор, на 35 вече е академик.

“Въпреки съпротивата у нас, срещнах разбиране в чужбина,  разказва акад. Стоянов. Ако през 2005-а тук са можели да си позволят да игнорират мнението на експерти зад граница, днес вече не може.” А ученият от Медицинския университет има признанието даже на Кралския колеж по психиатрия в Лондон - заради трудовете си за философията на духовното здраве.

За най-голямо свое постижение обаче счита тъй нареченото функционално магнитно-резонансно изобразяване в невронауката за нуждите на психиатрията. На популярен език това значи проследяване на мозъчната функция чрез апарати и специален софтуер и хардуер, така че да се визуализира на изображение с различни цветове какво става в даден момент в човешкия мозък.

Според младия учен психиатрията през последния половин век изживява дълбока, но непризната криза. Тя се изразява в липсата на ясни ориентири при избора на медикаменти за лечение. Всички други науки отдавна са разработили алгоритми за избор например на антибиотик, дава пример ученият. В същото време при тежки състояния психиатрите предписват на сляпо медикаменти, без да се опират на биомаркери, които да са изследвани и да са свързани с причини и механизми. Този подход проба-грешка е за сметка на пациента, категоричен е лекарят. Голямата му цел е да разработи такива стандартизирани методи. Това обаче е почти непостижимо за един човешки живот, защото не може да се измери какво става с душата, така както с термометър - телесната температура.

Колкото е сложно това, толкова трудно за Дроздстой Стоянов е да проумее лудостта на днешния свят. Често си спомня думите на баща си: “Човек може да се предпази от обикновените  луди. Но няма сила, която да го защити от нормалните навън”. Сблъскал се е с такива, градейки кариерата си, и бил на косъм да си разбие здравето. Как да лекуваш такова поведение и как да разбереш лудостта на терористите във Франция, още няма отговор ученият.


Четете още:

🔴 Лечебната отвара за здраво сърце на проф. Чирков

🔴 Икона на свети Николай разваля магии и лекува  

🔴 Кардиохирург: Истинската причина за сърдечносъдовите болести въобще не е в холестерола, а в...





Източник: Марица





Коментари

горе