"Сурва" в Перник - експлозия от традиции, багри и емоция


Сурвакари, кукери, бабугери, чауши,  станчинари, дервиши, старци, сурати, джамалари... Какво е това ли? Ако искате да се срещнете с мистериозните човеци, отидете в Перник през януари, когато миньорският град ликува по "Сурва". Обичаят се представя в нощта на 13 срещу 14 януари и част от него е сурвакането. Празникът се състои в обредното обхождане на домовете от група сурвакари, които са предимно момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството и добитъка, като ги потупват по гърба със суровачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините с лакомства, плодове и гердани от кравайчета и пуканки. Сурвакарите пеят:
Сурва, Сурва, нова (весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!

По стара традиция семействата в Пернишко се събират в нощта срещу старостилния Васильовден, който е най-големият зимен празник в региона. В центъра на всяко село се пали ритуален огън, маскирани мъже танцуват около него, възвестявайки с оглушителен шум победата на доброто над злото. През цялата нощ къщите са отворени за гости, а трапезите са пълни в цялата Пернишка област. Облечени в кожи или костюми от разноцветни парцали, препасали тежките пояси от звънци и сложили страховити маски и ликове, сурвакарите обикалят къщите, за да прогонят злото и да

благословят стопаните за здраве и берекет

Домакините ги посрещат с пищни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се слагат свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително присъстват виното и греяната ракия. В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Но... традициите не са това, което бяха, и сега вече и жени надяват маските и лумкат тежките звънци. Огромните маски, наричани в Пернишко ликове, се изработват цяла година. Те са направени от дърва, кокали, пера, кожа, и в тях са вложени най-различни материали, които човешкото въображение може да измисли. Често маските са високи, някои достигат до 2 метра и изобразявате фантастични животни. Колкото по-плашещи са маските, толкова по-голяма е силата им срещу злото. Изработването им е семейна традиция и се предава от бащи на деца. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила. Често костюмите тежат над 50 кг, но всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния.
Историята на празника "Сурва" и на кукерските обичаи е много интересна и интригуваща и ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер, и е най-пряката ни връзка с религията на предците ни от Волжка България и почитания от тях бог Тангра. Чрез огнения български обичай се почита огънят, който се пали и на "Сурва".
Самият обичай като такъв има своите корени назад във времето, когато момчетата от юношеска възраст са преминавали във възрастта на ергенството, когато могат да се женят. Обичаят "Сурва" е изобразявал точно този преход от тийнейджърство към ергенство или към брачноспособност. Идеята е, че момчетата трябва да станат други, т.е. да преминат в един друг период от своя живот и на другия ден да се родят отново, но вече по-големи и преминали в друга възрастова група. 
Всяка година за три дни в края на януари Перник се маскира, превръща се в европейска столица на кукерите и сурвакарите. Причината за превъплъщението е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва". Тазгодишното му издание ще е по-особено, защото празникът "Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко" вече е вписан в

представителния списък на ЮНЕСКО

за нематериално културно наследство. Той  включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди и е жива практика в 31 селища от областта. Очаква се сертификатът да бъде връчен на перничани лично от Ирина Бокова на 29 януари. През 2016 г. изданието на фестивала ще е двойно юбилейно - 25-о поредно и 50 години от основаването му. Перник шумно ще отбележи юбилея на фестивала, превърнал се в един от символите на града.
Традиционно началото на изявата се поставя със спектакъл на открито, когато воеводата или билюкбашията на "Сурва" запалва фестивалния огън. Вечерта завършва с пъстри илюминации, буйни хора, маски и чанове, а на сутринта из града тръгват и първите маскирани. Дефилетата в Перник продължават два дни, през които групите образуват непрекъснат поток от цветове, звуци и ритми, дошли от цял свят. Провежда се и традиционната "Работилница за маски", организират се изложби на чанове, фолклорни концерти, партита на открито, дискусии и кръгли маси. Отворени за посетители са Подземният минен музей, Регионалният исторически музей, Мемориалът на миньорския труд и средновековната Пернишка крепост "Кракра".
Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e

най-авторитетната изява

на традиционни игри и обичаи с маски в България и на Балканите. Той се организира от 1966 г. и е еманация на живата маскарадна обредност. Фестивалът придобива статут на международен, а през 1995 г. градът е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2010 г. президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обяви Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Под това мото премина и 19-ият тогава фестивал. Досега в най-големия маскараден фестивал на Балканите са гостували групи от Япония, Индия, Китай, Египет, Северна Ирландия, Гърция, Италия, Португалия, Македония, Румъния, Хърватска, Турция, Грузия, Русия, Беларус, Полша...
Малцина знаят, че почетният гражданин на София,

хореографът Йордан Николов

е бащата на маскарадния фестивал в Перник. Преди дни бяха отбелязани 105 години от рождението му.
Николов е роден на 30 ноември 1910 г. в Кюстендил в семейството на училищен инспектор и прочута хороводка. Още като малък обичал да играе хора и да слуша изпълненията на баща си на цигулка. Играл е в Кооперативния столичен балетен театър, в състава "Българска китка" и в ансамбъл "Средец", на който по-късно става ръководител. През януари 1939 г. Николов организира с ансамбъла сурвакарски празник на площад "Св. Неделя", като маските били направени по проект на Дечко Узунов, а през април същата година пресъздава и народния празник "Лазаруване". От началото на 1963 г. до 15 април 1975 г. хореографът работил като инспектор в отдел "Просвета и култура" при Окръжния народен съвет - Перник и Окръжния съвет за изкуство и култура в града. Той бил силно впечатлен от местната сурвакарска традиция. Тогава се зародила идеята Перник да се превърне в център на сурвакарските игри.
На 14 април 1965 г. Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет взема решение следващата зима в Перник да се проведе голям сурвакарски фестивал с участието на всички сурвакарски групи от окръга. Поканени са и по една представителна група от Тракия, Добруджа, Мизия и Шоплука.
На 16 януари 1966 г. на пернишкия стадион "Миньор" дефилират около 800 сурвакари. Първият фестивал е еднодневен. Той е наречен зимен карнавал, аплодиран е от над 60 000 зрители. Първенци са групите на пернишкото село Ярджиловци, гр. Разлог и пловдивското село Сушица. Мащабната проява е посрещната с голям интерес и от много гости и представители на културни институти. През 1962 г. Николов е обявен за почетен гражданин на София, а през 2004 г. посмъртно и за почетен гражданин на Перник.
Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Традицията повелява, че колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили... А който играе на "Сурва", на следващия ден просто е друг човек, защото е прогонил злото от себе си.
Затова... да ликуваме по "Сурва" в Перник!
 


Четете още:

🔴 С благотворителна проява откриват подводна художествена галерия край Приморско

🔴 Как да предпазим дисплея на телефона си от повреда?

🔴 Папа Франциск призова за сближаване на католици и православни





Източник: Дума





Коментари

горе