Наш сънародник стана полицай на годината в Чикаго


Наричат Мариан Вълков и неговото семейство живата история на новата българска емиграция в Чикаго от началото на 90-те години на миналия век. На официална церемония, състояла се на 11 ноември, градоначалникът на Чикаго връчи на софиянеца, живеещ в САЩ вече близо 24 години, отличието „Полицай на годината“ на мегаполиса.
Нашенецът е отличен не само като един от най-добрите пазители на закона в столицата на щата Илинойс, но и за това, че работейки под прикритие, е успял сам да разкрие опасна банда пуерториканци, занимаващи се с търговия на оръжие. Марио, както го наричат колегите му, успява да се внедри в групировката като се представя за източноевропеец, който иска да купи оръжие за руските престъпни структури в Чикаго.

„Групировката, предимно от пуерториканци и малко мексиканци, се занимаваше с трафик на оръжия в нашето предградие Нортлейк. Търгуваше и със съседните щати, като мрежата й дори беше достигнала до Канада. Представях се на два-три пъти като източноевропеец, който иска да купи оръжие за престъпните организации на руската мафия тук и понеже говоря български, тоест славянски език, те се вързаха. Заловихме почти всички замесени, а за останалите е въпрос на време да ги проследим. В Чикаго, когато полицията разработва един случай, винаги се опитва да стигне колкото се може по-нагоре до важните хора в йерархията“, разказва Вълков пред интернет портала chikago.bg

Самата награда „Полицай на годината“ на Чикаго не носи никакви финансови облаги на Марио, а само престиж и уважението на колегите му.
„През последните години градът придоби печалната слава като „столица на убийствата“. Престъпността нарасна с близо 20 процента, а само преди седмици застреляха наш колега в едно от гетата. Той също като мен беше под прикритие на дълга мисия. Шефовете на наркокартела, където се бе внедрил, го разкриха и го застреляха. Това обаче не им помогна да избегнат правосъдието. Скоро след това наркобандата бе разбита, а убиецът на полицая получи доживотна присъда“ , разкрива нашенецът тъмната и опасна страна на полицейската професия в Америка.

Как обаче българин, родом от София, успява да се наложи като един от най-добрите пазители на реда отвъд Океана?
Историята на Марио започва в столицата, където е роден през 1976 г. Още е ученик в софийското 118-о училище, когато през 1991 г. семейството му решава да потърси по-добър живот в далечна Америка. Началото на емигрантския живот в Чикаго е трудно. Налага се бащата на Марио, който по професия е инженер, да работи като заварчик. Неговата строителна бригада взима участие в изграждането на едни от най-красивите мостове над магистралите около Чикаго.

„Първата година изпитвахме голяма носталгия към родината. По онова време нямаше нито интернет, нито скайп, нито фейсбук. Българите тук наброяваха не повече от 50 души и бяхме напълно изолирани от родината. Радвахме се на всяка вест от дома. Случвало се е да ни донесат стар вестник на повече от месец, който обаче минаваше от ръка на ръка и се изчиташе по няколко пъти от всеки българин в Чикаго. Дори успявахме да си уредим да ни носят видеокасети с новогодишната програма на родната телевизия. Събирахме се всички сънародници и я гледахме през март“, развълнуван си припомня нашенецът тези съкровени моменти.

Година след пристигането в столицата на Илийнос, родителите на Марио отварят първо българско заведение в града и го кръщават на негово име „Марио’с кафе“. През следващите години то придобива голяма известност не само сред сънародниците ни в САЩ, но и сред жителите на Чикаго. В него гостуват редица музикални звезди от България, а в салона му се провеждат и ежегодните събирания на родната общност в мегаполиса.
Младият българин помага активно за семейния бизнес и вероятно днес вече щеше да ръководи „Марио’с кафе“, но съдбата решава друго.
В началото на 2000 г. започва дълъг ремонт на булеварда, където се намира заведението, и то започва да запада. Така се стига до май 2002, когато заради растящите загуби то бива затворено.

Марио Вълков решава да тръгне по неутъпкана пътека и подава документи да стане полицай. „По това време мислех за задомяване и не исках повече да рискувам в частния бизнес, въпреки по-високите доходи, които се получаваха в него. Държавната работа в САЩ е с много привилегии, особено когато си на служба в полицията или в армията. Най-важното е, че имаш множество застраховки и каквото и да стане, пенсията или помощта за семейството ти са осигурени“, споделя мотивите си да вземе трудното решение да стане пазител на закона сънародникът ни.

След като подава заявление в щатската полицейска академия, минава известно време, докато той и миналото му бъдат щателно проверени, но в крайна сметка в началото на 2003 г. Марио получава обаждане, че ако желае, може да се запише в учебното заведение. Завършвайки две години по-късно, започва работа в полицейския участък на чикагското предградие Нортлейк.
Работата му го сблъсква не само с престъпниците, но и с вечно актуалната тема за корупцията сред униформените служители. Българинът обаче има собствена теория за подкупните ченгета. Той е убеден, че ако един полицай свикне да взема безплатно кафе или сандвич, принципността в него постепенно се занижава и по-лесно може да се поддаде на рушвет.

„Имах наскоро случай, при който турски гражданин ми подаде 100 долара – за благодарност, че не му написах фиш за превишена скорост. В този момент единственият ми въпрос беше дали да го арестувам, защото по закон опитът за подкуп на полицай е подсъдим, или да бъда отново снизходителен и да отпратя нарушителя. В крайна сметка реших да не правя компромиси със закона и го откарах в ареста. Впоследствие го осъдиха на месец затвор и много солена парична глоба“, разказва Марио.
Произходът на нашия сънародник рядко му създава професионални проблеми. Последният такъв случай е от началото на 2015 г., когато българинът арестува американец, пребил жена си при битов скандал. Задържаният се възмутил от акцента на нашенеца и го заплашил, че ще го съди за тормоз и расизъм.

„Това обаче бе само блъф. В Америка откъде си и какъв ти е акцентът няма никакво значение, още повече, ако имаш и гражданство. Щом спазваш законите, никой не го интересува твоя произход. Така че въпросният побойник изобщо не подаде жалба“, разкрива порядките отвъд Океана детективът.
Това, което му направи впечатление за условията на работа на полицията в САЩ е, че служителите са много улеснени от държавата. „Нямаме лимит на горивото за служебните коли. Когато резервоарът ни се изпразни, спираме в която и да е бензиностанция и го пълним с дадената ни безлимитна карта", обяснява младият мъж.

Много пъти на детектив Вълков се е случвало да насочва пистолет срещу човек, но досега никога не му се е налагало да го използва. Иначе той е един от най-добрите стрелци в участъка в Нортлейк и признава, че е психически подготвен да натисне спусъка, ако се наложи.
Когато не разнищва поредното престъпление, детектив Вълков се отдава на хобитата си –  риболов и футбол.


Четете още:

🔴 Сто студенти купонясват в теснолинейката (Видео)

🔴 Хасковски ученик конструира робот

🔴 Неповторимият Дамян Дамянов





Източник: Десант





Коментари

горе