Вазов е обсебен от Евгения Марс


„Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът... Твой предан Вазов“. Това е едно от

запазените 101 писма

на патриарха на българската литература до възлюбената му Евгения Марс. Той й посвещава и повече от 70 стихотворения, вкл. и прочутия цикъл „Люлека ми замириса“, и е обсебен от нея. Поетът сякаш изпада в абстиненция, ако не види „Женичка“, както я нарича, повече от ден. Когато е на почивка със семейството си, той я кори, че писмата й са твърде къси, а отсъствието - твърде дълго. Дори е на ръба на нервна криза при пътуването на Марс до Виена за близо четири месеца. Близките на Вазов, особено сестра му Въла и племенницата Събка, които доста собственически гледат на поета и таланта му, си траят, защото виждат, че е като омагьосан.

С какво толкова го омайва съпругата на близкия му приятел от харамийските времена и пръв български дипломиран стоматолог д-р Михаил Елмазов? Може би причината е в преклонението и възхитата, които вижда в очите на начинаещата писателка? Или възрастовата разлика от 27 години помежду им? Резултатът обаче е налице - луда любов, която може да бъде проследена от писмата им в продължение на 16 години до кончината на поета. В началото чисто литературна и почтителна, тя постепенно преминава в плътски трепет и ласка. Макар родственици на Евгения Марс до ден днешен да се кълнат, че връзката е останала „неконсумирана“, съвременници на двамата помнят как синът на писателката - бъдещият оперен певец Павел Елмазов, като малко момченце заставал на балкона на къщата им на ул. „Бачо Киро“ и крещял: „Аз пък ще кажа на всички, че си любовница на Вазов“, когато се сърдел на майка си. Други стигат дотам да твърдят, че той всъщност е син на поета. Слуховете се подклаждат от съвместните пътешествия на Марс, Вазов и малкия Павел в Италия и Швейцария.

В началото на ХХ век столичните клюкари с наслада предъвкват две версии. Според едната Вазов си падал фустогонец и имал влечение към всякакви дами - монахини, туркини, интелигентни и прости слугини, затова хлътнал по пищната, талантлива и интелигентна Евгения Марс. Други пък се кълнат, че до 47-ата си година поетът не е познавал жена, впримчен в коварния пашкул на удобството. За него се грижели майка му, сестра му и племенницата, бдели над спокойствието му да твори и не допускали да го разсейват „някакви си фльорци.“ Може би затова

Вазов сключва злополучния си брак

с иначе образованата русенка с помпозното име Атина Болярска. Тя е сприхава и дори истерична, но понеже е племенничка на митрополит Климент (писателят Васил Друмев - б.а.), той използва връзките си църквата да не им разреши развод. В емоционален план любовта към Евгения Марс е спасението на Вазов. При нея той намира покой, уют, преклонение и творческо споделяне. Дори близките му се примиряват. Поетът нарича възлюбената си „царицо“ и „величайша музо“, тя се обръща към него с „гений“ или „княже“, а роднините са съгласни, че тя е „неговата фея“. През 1920-а, малко преди да почине, Вазов изповядва трогателно: „Друго същество няма на тоя свят!“

70-годишният поет стига дотам, че подарява на възлюбената си уникалната награда „Сребърна лира със златен венец и позлатена панделка“. Тя му е присъдена през 1895-а от юбилеен комитет по повод неговата 45-а годишнина. Ювелирното произведение е хибрид между лавров венец и ореол, а върху всяко от сребърните листенца е гравирано заглавие на негово произведение.

Тази затрогваща любовна история започва през 1905 г. Вазов е на 55. В разцвета на силите си. Евгения Палвова Бончева-Елмазова е 28-годишна. Срещат се на празненство и съпругът на писателката ги представя един на друг. Тя превежда от френски и руски, пише стихове, разкази и пиеси, в нейния литературен салон се събира цветът на интелигенцията. Нейна мечта е да се запознае с Иван Вазов и той да й стане наставник в литературните опити. Свенливата Евгения е запленена от личността на поета и излива чувства в спомените си: „Как се вълнувах, как бях щаст­лива, че съм между ония, които щяха да му изра­зят любовта и почитта си! Боже, велик час...“

Втората им среща също е случайна. През един хубав есенен ден на 1905 г. Евгения оти­ва с мъжа си и с редактора Никола Георгиев на разходка в Горна баня. Спират за обяд в градината на ресторант „България“. Влиза народният поет и търси свободна маса. Д-р Михаил Елмазов любезно го кани на тяхната. Разговорът естествено се върти около литературните новости и Вазов уж случайно пита знаят ли кой се крие зад псевдонима Евгения Марс. Писателката порозовява и признава, че това е тя. „Госпожо, колко съм чес­тит, че мога във вас да поздравя своя колега. Много приятно съм изненадан…“ Думата „колега“ оставя бездиханна младата дама. Вазов обаче

настоява да види нейни ръкописи

за да ги прочете и редактира. При третата им среща в локала „Червен рак“, патриархът на литературата сразява начинаещата писателка с комплимента, че притежава безспорен талант. Това сякаш отприщва бент! Вазов й подарява своя снимка с посвещение, тя му отвръща със същото. Поетът окачва портрета й в кабинета си и му посвещава стихотворение:

На стената в мойта стая
женски лик виси прекрасен,
с него самота не зная
водя разговор безгласен.

Маститият автор става рецензент на първите две книги с разкази на Евгения Марс. Завистниците злъчно подмятат, че здраво ги е редактирал. Кльощавата, непривлекателна и бездарна писателка Ана Карима стига дотам, че обвинява Вазов, че всъщност той е автор на книгите на възлюбената си. Двамата обаче нехаят. Срещат се в четвъртък в литературния салон на Марс, в който хора на из­куството - писатели, композитори, художници бистрят най-новите заглавия, пиеси и картини. Сред тях са Иван Вазов, Стоян Михайловски, Стоян Заимов, проф. Иван Д. Шишманов, звездата на Народния театър Ад­риана Будевска, маестро Георги Атанасов и др. Хапват приготвените от Женичка курабии, пият чай и кафе. Патриархът на българската литература зачестява и четвъртъците преминават в понеделници, вторници, среди и петъци насаме в личния будоар на Евгения.

Съпругът никак не е ревнив

и дори поощрява приятеля си, като често го кани на гости.

За да избегнат съскането на клюкарите, влюбените измислят смешно-конспиративен начин за срещи. Всяка сутрин Марс отива в Борисовата гра­дина и сяда на една и съща пейка с книжка в ръка. Цяла София знае, че поетът от 10 г. прави своята разходка на същото място. Така двамата се срещат все „случайно“. В дневника си Елмазова пише, че са се виждали с Вазов „сегиз-тогиз“ и са съчетавали чистия въздух със сладки литературни беседи. „Колко поезия и колко очарование имаше в тези разходки! Така се тури началото на нашата ду­ховна дружба, която трая цели шестнадесет години до самата смърт на поета“, признава в спомените си Евгения. Вазов твърди, че тя е неговият ангел-хранител и я сравнява с любимите си Швейцарски Алпи и най-вече с връх Юнгфрау. Когато не успява да се види с Евгения Марс, Вазов страда: „Вчера напразно се озъртах на тържеството. Евгения Марс никъде не блестеше с гордата си грация.“

Все още има догадки дали двамата дълбоко женени творци

са прекрачили прага на приличието

Но каквато и да е истината, резултат от чувствата им е стихосбирката на Вазов „Люлека ми замириса“ - с леко наивна, но много чиста любовна лирика. А ироничната илюстрация към нея на Илия Бешков подсилва въпросителните. Уморен от труда над белия лист, патриархът на българската литература става болнав. Според Евгения той си самовнушава дразнещите болки в гърлото. Невролози и психиатри от странство твърдят, че е здрав. А Вазов страда, че дори неговата Женичка не споделя болежките му. Веднъж

дори посяга към пистолета си

за да сложи край на мъките. „Плаши ме вече самотата - пише поетът на любимата си. - В младите си го­дини аз считах за най-голямо щастие да можех да живея в някоя пустиня… Сега искам да бъда близ­ко до живота. Може би затуй, че чувствам, че скоро трябва да му кажа сбогом…“

Семейството на Вазов вижда, че единствено в присъствието на Женичка Вазов живва и не се оплаква и често я канят на гости. Тя е неговата муза и смисълът на живота му. Лятото на 1921 г. е последно за Вазов. Братята и сестра му Въла са го завели да почива в село Плачковци, но той тъгува за любимата си. „Аз нямам друга радост ос­вен тебе… и надеждата пак да те видя и да ти се радвам. Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол - жена­та, която съм обоготворявал, която обоготворявам… Друго същество ня­мам на този свят“, пише Вазов малко преди смъртта си. 

Къщата музей на поета е на ул. „Раковски“ в столицата.

След смъртта на Патриарха    

Истински тежки времена настават за Евгения Марс след кончината му. И слуховете дали е починал върху нея или върху миндерчето, на което си отдъхвал след обяд са най-белите й кахъри. В творческо отношение тогава тя написва най-хубавите си разкази, председател е на Клуба на жените писателки и след Екатерина Каравелова и Лидия Шишманова Евгения Марс е третата жена у нас, на която през 1939 г. честват тържествено  юбилей. Но в личен план нещастията се стоварват върху главата й.

Мъжът й се разболява, тя трябва сама да храни него и сина им. В пристъп на отчаяние решава да продаде на Народната библиотека златния венец, подарен й от Вазов, и тогава цялата гъста спотаявана омраза се излива върху й. Най-злостна е Ана Карима, която я обвинява, че търгува за користни цели „обсебената от нея народна награда“.

Озверялата Карима тръби по вестниците: „Прочутият наш поет й пишеше разказите и драмите и ги прокарваше в Народния театър.“ На 22 февруари 1937 г. Евгения Марс завежда дело  №227 за клевета и го печели. Апелативният съд потвърждава присъдата за опонентката й - 1 месец затвор и 250 лева глоба, но цар Борис Трети помилва Карима.

От тревогите обаче Евгения Марс заболява от остър миокардит и  на 26 септември 1945 г. умира в дома си, заобиколена от близки и приятели. И отнася тайната за отношенията си с Вазов.

Какво четем:

🔴 Ябълката - кралицата на масата

🔴 Няма такава Текезесарка: ГАЗ-69 от Truck Garage

🔴 Познавач посочи 7 причини мъжете да харесват жени над 40

Източник: epicenter



Коментари



горе