Манастир "Седемте Престола"


Осеновлашкият манастир "Св. Богородица", известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Издримец. Манастирът е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, Седемте Престола е популярна дестинация за разходка през уикенда.

Историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век. Според повечето от тях, Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

През 1737 султан Махмуд, наречен от българите “Безбожния”, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и Седемте престола и той бива изравнен със земята. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкия манастир е реконструиран и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г. Отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици.
Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира.

Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.

По-голямата част от жилищния комплекс е отворена за посетители. Има двойни, тройни и по-големи стаи, но баните са общи на етажа. Манастира е доста популярен за софийски туристи и затова е желателно предварителна резервация, особено за посещения през уикенда или на по-големи религиозни празници. Има заведени непосредствено до портите на манастира, но менюто в него е изключително оскъдно – затова е препоръчително да се носи храна. Има голяма дневна в жилищната част, както и маси на терасата, гледаща към вътрешния двор. Ако времето позволява, посетителите могат да ползват огнище с маси и пейки непосредствено до реката, минаваща край манастира.

До Седемте престола се стига лесно с кола от София, следвайки пътя за гр. Мездра през Искърското дефиле. На с. Елисейна трябва да се завие през жп прелез и да се поеме по 12-км. лош асфалтов път за с. Осеновлак, който води и до портите на манастира.


Какво четем:

🔴 Селянинът с колелото (1974)

🔴 Копривщица - уроци по история и родолюбие

🔴 Съкровището от Варненския некропол

Източник: bg-tourism



Коментари



горе