Видин пази две църкви от времето на османското владичество
Във Видин две църкви, строени преди близо три века, са оцелели до наши дни. И двете са обявени за паметници на културата – „Свети Панталеймон” – с национално, а „Света Петка” – с местно значение. И двете са издигнати върху основите на по-стари християнски храмове.
Възникнали са в началото на 17-ти век, малко след като султанът премахва забраната за строеж на църкви. И двете са каменни, малки по размери, вкопани в земята и затова почти незабележими от по-далечен поглед. Но са добре запазени и след прекъсвания през различни години са действащи и до днес. „Света Петка” е с площ от 100 кв. м. Строена е през 1627 година.
Църквата е еднокорабна с полуцилиндричен свод и двускатен покрив със зъбчат корниз под него. Над вратата е запазен славянски надпис, от който става ясно, че църквата е изографисана през 1633 година с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба.
Години преди Освобождението е била превърната в склад за въглища, тъй като според османски граничен закон, ако българските храмове са близо до военни обекти, те могат да бъдат използвани за техните нужди. „Света Петка” е до Кръстатата казарма – казармата на еничарите.
Има предание, че в нея през 1806 година видинският владетел Осман Пазвантооглу, обявил се за независим от султана, е затворил 100-тина миряни и свещеници и ги е избил до олтара.
Като всички църкви от това време, и „Света Петка” има опростена архитектура и е почти незабележима сред околните високи сгради. Входът и е полуцилиндричен, вътре в надлъжните стени има ниши. Светците са изографисани в медальони. В един от тях Исус е изобразен в ракета. Този образ се среща само в три църкви у нас и в съседна Сърбия. Затова в по- ново време възниква версия за извънземния произход на Господа. Т.е., той е дошъл на земята с космическа ракета. Богословите обаче я отричат и обясняват всичко с въображението на иконописеца. Според тях той е изобразил Исус на планината Тавор на фона на светлината на възкресението. Заради тази стенопис в днешни дни „Света Петка” е една от посещаваните във Видин и интересът към нея нараства. Реставрирана е за първи път след построяването си през 1981 година. През миналата година е обновен покривът и каменните и стени. За строителните работи са събрани пари единствено от посещаващите храма миряни. До преди години е бил отварян само на големи християнски празници, но вече е достъпен всеки ден в определени часове.
Другата стара църква „Свети Панталеймон” се намира в двора на видинската митрополия. И тя е обновена през последните години. Според надписа над входната врата е изградена през 1634 година върху основите на стара църква. И тя е еднокорабна, вкопана в земята, но по-малко от „Света Петка”, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив. Под покрива има зъбчат корниз от камък и 4 реда тухли. Изографисана е през 1646 година по времето на видинския митрополит Софроний. Светците са изобразени в пояси и медальони, а по свода има и евангелски сцени. В нея през 1800 – 1802 година е служил Софроний Врачански, който по това време е бил настанен принудително във Видин.
В „Свети Панталеймон” се пазят две икони с ценен обков, изработен през 1823 и 1832 година от видинските златари. На нея принадлежи и прочутото филигранно кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 година от 8 известни видински фамилии. Изработено е от сребро и през последните години се вади от хранителницата и се пали след литургията в съседния храм „Свети Николай” само на Никулден, тъй като е посветено на видинските рибари. До неотдавна в нея са се съхранявали и вещите на екзарх Антим Първи, който е бил видински митрополит до смъртта си през 1888 година и също е служил в „Свети Панталеймон”. Сега те са пренесени в църковния музей в Клисурския манастир.
Какво четем:
🔴 Направленията за доктор отпадат🔴 Ламбо не празнува рождения ден
🔴 Боровец става на 120 години
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
