11 декември – Международен ден на планините
На 11 декември се отбелязва Световният ден на планините.
През 2003 г. генералната асамблея на ООН фокусира вниманието към проблемите на развитието на планинските райони и необходимостта от оказване на помощ на хората, живеещи в планините.
Все повече се признава, че планините са уязвими екосистеми, имащи глобално значение, като източник на по-голямата част на световните запаси на прясна вода.
В планините е съсредоточено биологическото разнообразие и те са едно от най-популярните места за почивка. Те са и своеобразен ресурс на културно мноогообразие, знания и наследство.
Планините заемат почти една четвърт от земната суша и са източник на средства за съществуване на почти 12% от населението на планетата.
11 декември в историята:
Събития
361 г. — Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този
начин властта в цялата Римска империя.
1792 г. — Френската революция: Революционният Конвент във Франция изправя на
съд бившия вече крал Луи XVI по обвинение в държавна измяна.
1816 г. — Индиана става 19-ят щат на САЩ.
1866 г. — Започва първата трансатлантическа яхтена регата.
1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.
1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.
1886 г. — Състои се първият мач на английския футболен отбор Арсенал (тогава
Диъл Скуеър), завършил с победа 6:0 над Истърн Уондърърс.
1901 г. — Италианският изобретател Гулиелмо Маркони изпраща първия трансатлантически
радиосигнал, който е приет в Нюфаундленд.
1930 г. — Националната банка на САЩ обявява фалит и затваря всичките си клонове,
в които имат сметки над 400 хиляди клиенти.
1931 г. — Създадена е Британската общност.
1936 г. — Кралят на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард
VIII абдикира след по-малко от година на престола като заявява, че не е в състояние
да носи отговорностите на властта щом не може да ги сподели с жената, която обича.
1937 г. — Италия е изключена от Обществото на народите за нейната инвазия в Етиопия.
1941 г. — Втората световна война: Нацистка Германия и Италия обявяват война на
САЩ.
1946 г. — Общото събрание на ООН учредява фонда УНИЦЕФ.
1948 г. — Нюфаундленд влиза в състава на Канада.
1958 г. — Горна Волта става автономна република в рамките на Френската общност.
1958 г. — Създадена е Република Дахомей, сега Бенин.
1967 г. — В Тулуза, Франция, е показан прототипа на свръхзвуковия пътнически
самолет Конкорд.
1970 г. — Джон Ленън издава класическия албум Plastic Ono Band.
1972 г. — Аполо 17 на НАСА става последната пилотирана мисия, която каца на Луната.
1983 г. — За първи път в историята на римокатолическата църква римски папа (Йоан
Павел II) посещава протестантска църква.
1994 г. — Първа чеченска война: Руският президент Борис Елцин изпраща военни
части в Чечня.
2001 г. — Китайската народна република се присъединява към Световната търговска
организация.
2004 г. — Френският алпинист Жан-Кристоф Лафел става първият покорител на хималайския
връх Шиша Пангма (8 013 м) през зимния сезон.
2007 г. — Терористи самоубийци атакуват сградите на ООН и Върховния Съд на Алжир.
При атентата загиват 41 (включително 17 миротворци на ООН), а ранените са над
170.
Родени
1465 г. — Ашикага Йошихиса, японски шогун († 1489 г.)
1475 г. — Лъв X, римски папа († 1521 г.)
1750 г. — Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик († 1826 г.)
1758 г. — Карл Фридрих Целтер, немски композитор († 1832 г.)
1803 г. — Ектор Берлиоз, френски композитор († 1869 г.)
1806 г. — Херман Абих, немски геолог († 1886 г.)
1810 г. — Алфред дьо Мюсе, френски поет и писател († 1857 г.)
1835 г. — Адолф Щьокер, германски политик († 1909 г.)
1843 г. — Робърт Кох, германски лекар, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1910 г.)
1856 г. — Георгий Плеханов, руски революционер († 1918 г.)
1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор († 1943 г.)
1882 г. — Макс Борн, германски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през
1954 г. († 1970 г.)
1890 г. — Карлос Гардел, аржентински музикант от френски произход († 1935 г.)
1891 г. — Никола Михов, български висш офицер († 1945 г.)
1892 г. — Хариет Адамс, американска писателка († 1982 г.)
1908 г. — Симеон Маринов, български писател и журналист († 1948 г.)
1910 г. — Димо Тодоровски, скулптор от СР Македония († 1983 г.)
1910 г. — Стефан Христов, български учен († 2002)
1911 г. — Нагиб Махфуз, египетски писател, лауреат за Нобелова награда за литература
през 1988 г. († 2006 г.)
1912 г. — Карло Понти, италиански режисьор и кинопродуцент († 2007 г.)
1913 г. — Жан Маре, френски актьор († 1998 г.)
1915 г. — Антон Попов, български журналист († 1942 г.)
1918 г. — Александър Солженицин, руски писател, лауреат за Нобелова награда за
литература през 1970 г. († 2008 г.)
1925 г. — Пол Грийнгард, американски невролог, лауреат на Нобелова награда за
физиология и медицина през 2000 г.
1930 г. — Жан-Луи Трентинян, френски актьор и режисьор
1931 г. — Ошо, индийски духовен водач и философ († 1990 г.)
1931 г. — Роналд Дуоркин, американски философ († 2013 г.)
1936 г. — Таку Ямасаки, японски политик
1939 г. — Никола Цанев, български футболист († 2004 г.)
1942 г. — Боян Биолчев, български писател и теоретик
1943 г. — Джон Кери, американски политик
1944 г. — Бренда Лий, американска певица
1944 г. — Джани Моранди, италиански естраден певец
1945 г. — Ярно Сааринен, Финландски мотоциклетен състезател
1950 г. — Кристина Онасис, американка, дъщеря и наследница на богатството на
Аристотел Онасис († 1988 г.)
1958 г. — Ники Сикс, американски музикант
1962 г. — Бен Браудър, американски актьор
1963 г. — Джон Брион, американски музикант
1967 г. — Михаела Таб, англичанка, снукър и билярд съдия
1968 г. — Фабрицио Раванели, италиански футболист
1969 г. — Вишванатан Ананд, индийски шахматист
1973 г. — Мос Деф, американски рапър и актьор
Починали
384 г. — Дамас I, римски папа (* ок. 305)
711 г. — Юстиниан II, византийски император (* 669 г.)
861 г. — Ал Мутауакил, абасидски халиф (* 821 г.)
969 г. — Никифор II Фока, византийски император (* ок. 912)
1241 г. — Угедей хан, монголски хан (* 1186)
1282 г. — Михаил VIII Палеолог, византийски император (* 1225 г.)
1686 г. — Луи II дьо Конде, френски офицер (* 1621 г.)
1814 г. — Мари-Луиз О`Мърфи, френска благородничка (* 1737 г.)
1817 г. — Мария Валевска, полска графиня (* 1789 г.)
1880 г. — Оливър Уинчестър, американски предприемач и политик (* 1810 г.)
1911 г. — Христо Г. Данов, български просветител и издател (* 1828 г.)
1915 г. — Антон Безеншек, словенски езиковед (* 1854 г.)
1916 г. — Нестор Марков, български педагог, реформатор на учебното дело (* 1836
г.)
1918 г. — Иван Цанкар, словенски писател и драматург (* 1876 г.)
1938 г. — Кристиян Лоус Ланге, норвежки дипломат, Нобелов лауреат през 1921 г.
(* 1869 г.)
1941 г. — Шарл Емил Пикар, френски математик (* 1856 г.)
1947 г. — Александър Ставре Дренова, албански поет (* 1872 г.)
1964 г. — Сам Кук, американски композитор и певец (* 1931 г.)
1972 г. — Борис Тиков, български революционер (* 1898 г.)
1978 г. — Винсент дю Виньо, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1955 г.
(* 1901 г.)
1978 г. — Олга Кирчева, българска драматична актриса (* 1903 г.)
1987 г. — Йордан Заимов, български езиковед, автор на речници (* 1921 г.)
1991 г. — Артур Лундквист, шведски писател (* 1906 г.)
1993 г. — Банчо Банов, български писател, драматург и преводач (* 1925 г.)
2009 г. — Христо Писков, български режисьор († 1927 г.)
2011 г. — Велко Кънев, български актьор (* 1948 г.)
2013 г. — Надир Афонсо, португалски архитект и художник (* 1920 г.)
Празници
1900 г. — мъжко танго в Буенос Айрес
Аржентина, Буенос Айрес — Ден на тангото (празнува се и като Световен ден на
тангото)
Буркина Фасо — Годишнина от обявяване на автономната република (1958 г., национален
празник)
САЩ — Ден на щата Колорадо (чества се от 2002 г. в памет на губернатора Ралф
Кар)
Филипини — Празник на провинция Пампанга
Четете още:
🔴 Боряна разплака възрастните с писмо до Дядо Коледа🔴 Борим вирусите с вкусна пилешка супа
🔴 Пловдив получи приз "Балканска столица на туризма"
Източник: Обекти