Защо се казва "Св. Александър Невски, а не "Св. св. Кирил и Методий"?


На 7 декември сутринта черковните камбани в София биха тревожно. Пред сградата на Върховния административен съд (ВАС) беше отслужен молебен, в който Патриаршията на Българската православна църква (БПЦ) призова клир и миряни да вземат молитвено участие за изпросване Божията помощ за запазването на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" като собственост на църквата.

ВАС ще се произнесе в срок от 30 дни по делото, а храмът бе даден на БПЦ през 2014 г. от държавата, но собствеността върху него се оспорва от културно-историческо дружество "Будител", според което храмът е културна институция и връщането му на църквата би нарушило обществения интерес.

Но успоредно с това в обществото напира и друг спор, свързан с храма - за името му.

Причината е, че ние сме единствената православна държава, в която централната катедрала не носи името на местен покръстител или просветител, като св. княз Борис, св. св. Кирил и Методий или светецът покровител на България св. Иван Рилски.

Защо тогава главният

храм на България

е кръстен на чужд светец

и с какво руският пълководец е заслужил тази чест? Тези въпроси поставя новосформирана група във фейсбук, която иска възстановяване на българското име на храм-паметника.

Обикновено официалната историография изтъква довода, че главната ни черковна сграда е наречена така на името на небесния покровител на цар Александър II от благодарност заради освобождаването ни от турско робство. Но това основание изглежда комплексарско и доста пресилено. И без него изобщо не можем да бъдем обвинени в неблагодарност, тъй като в София руският император е почетен с внушителен паметник, извисил се строго не къде да е, а пред портите на парламента. В същото време на царя освободител е наречен и главният столичен булевард. Да не говорим, че половината ни централни улици носят имената на руски дипломати, военни и политически дейци - граф Игнатиев, Аксаков, Алабин, Дондуков, Скобелев, Гурко, Паренсов... Отделно имаме и

многобройни монументи, посветени на освободителите - Руски и Докторски паметник в София, мемориала на Шипка и мавзолей-костница в Плевен.

Някои свързват кръщението на патриаршеската ни катедрала с предложението на Петко Каравелов, гласувано от Първото Велико народно събрание, във Велико Търново да се построи храм-паметник, посветен на руската армия, като пренасят първоначалната идея за издигането му в старопрестолния град в новата столица. Съществува и версия, че ортодоксалната катедрала е построена с щедри руски дарения, но тя също е невярна -

истината е, че парите са събрани от

българския народ

Всъщност най-правдоподобно е, че решението за името се взема от Фердинанд, тъй като по Търновската конституция престолонаследникът за разлика от него самия е трябвало да бъде кръстен в православната вяра, а в ролята на кръстник е трябвало да бъде руският цар. По дипломатически съображения именно този факт натежава в полза на името на православната катедрала, която вече е била в строеж, смятат историци. Известно е както от архивните източници, така и от описанията на съвремениците, че цар Фердинанд, освен с личната си ктиторска лепта в размер на 50 000 златни лева, участва пряко и с жив интерес във всички етапи на строителството. Самият автор на проекта арх. Александър Померанцев свидетелства, че и в най-малките детайли от оформлението на храмовия интериор може да се види намесата на българския монарх.

Не е минало и без съпротива. В печата от началото на ХХ век може да се намерят много позиции на патриоти и видни наши общественици, които недоумяват "защо най-величественият ни храм трябва

да носи името на някакъв си незнаен Распутин от бреговете на Нева"

Все пак за пет години храмът се е казвал и "Св. св. Кирил и Методий". Причината е, че по време на Първата световна война България и Русия са противници. За да накаже българското "предателство", през октомври 1915 г. руска ескадра бомбардира Варна. Побеснял, Фердинанд нарежда да се заличи всичко, което свързва страната с нейната освободителка. Така правителството на Васил Радославов преименува храма на солунските просветители, а официално актът е посветен на освобождаването на Македония от българските войски.

След като България излиза победена от войната обаче, Светият синод настоява да се върне старото име на храма.


Четете още:

🔴 11 декември – Международен ден на планините

🔴 Боряна разплака възрастните с писмо до Дядо Коледа

🔴 Борим вирусите с вкусна пилешка супа





Източник: 24 часа





Коментари

горе