Харизани на Зограф (ГАЛЕРИЯ / ВИДЕО)


Фериботът от гръцкото курортно селце Урануполи тръгва в 9,45 претоварен към Атонския полуостров, а на борда му се чува предимно българска реч. Нашенците обаче нямат вид на туристи, тръгнали на поклонение из светите места, не вадят фотоапарати. Само мъже са (за жени полуостровът е забранен от 970 години), облечени в работни дрехи, обръщат се един към друг с „брат”, повечето гледат уморено след дълъг нощен преход. Брат Петър, брат Димитър, брат Пламен отиват да дарят труда си на Зографския манастир. 

Това са българските харизани.  Харизанин значи „харизан на Бога”.





Все повече християни се запалват по каузата да помагат на българската света обител на Атон.  Организират се на групи и пристигат за по седмица-две, а някои и за месец. Доброволците се явяват като безплатна (дарена,  харизана) работна ръка за огромното стопанство на славянобългарския манастир „Св.  великомъченик  Георги Зограф”. От януари насам над 200 харизани са минали през манастира, благословени да са те и семействата им, коментира отец Гавраил - епитроп на Зограф и дясна ръка на игумена архимандрит Амвросий.

Последната група за тази година от България наброяваше 40 души, като най-много бяха доброволците от Кърджали, Пловдив и Асеновград.  Доста пъстра бригада - фермери, богослови, полицаи, съдии, адвокати, прокурори и един окръжен прокурор.

Сред авторитетите на групата е брат Желязко, всички го гледат с респект, той е негласен духовен гуру на половината харизани.   

Организатор е брат Пламен от Асеновград. Бивш спортист, състезател по кану-каяк и настоящ търговец на дребно.  Води по две бригади на месец в светата обител. Ако искаш да се включиш в поредната „смяна”, обади се на Пламен, съветват по-опитните харизани. Някои от тях идват за пети-шести път. Работа в манастира има за целия китайски народ, особено селскостопанска.

Задачата  е да се обрулят манастирските маслини.

В градините вече е минала „първа ръка”, харизаните трябва да се справят с баберека.

На следващия ден в 7,30 групата вече е строена и товарен камион откарва хората към маслиновите градини.

„Тази година е слаба, затова трябва да сме два пъти по-старателни, маслинка да не остане на дървото и по Земята Божия”,  кръсти се прилежно и дава бързи инструкции в първия работен ден брат Гошо от Кюстендил, който е нещо като бригадир, момче за свръзка и механик едновременно. Харизаните се разделят по четирима на дърво и почват работа. Гошо вади от пикапа десетина пръта, две щайги криви гребени и две моторни машини за брулене с 4-метрови прътове с кука, обяснява как се захващат клоните и хуква нанякъде.

Годината наистина е слаба, потвърждава

 

отец Исак, който е нещо като завеждащ „Планов отдел” на манастира.

Преди да се замонаши, е бил голям шеф в БДЖ, бивш началник на гарите в Сливен и Горна Оряховица. "В добри години вадехме до 5 тона зехтин, сега няма и 300 кила", сравнява отец Исак.  Всъщност Зографският манастир има собствена маслобойна за зехтин, не го продава, всичко отива за собствени нужди и за изхранване на поклонници и харизани. Стопанисва активно над 30 дка лозя, овошки, зеленчукови градини, има над 24 хил. маслинови дръвчета, но от тях едва 1800 се обработват. Останалите с годините са обрасли с гора. „От няколко години сред първите ни задачи е да си отвоюваме пак градините от храсталаците. Сега вече имаме и помощ от България”, обяснява отец Исак.

До обяд край градината вече са струпани петнайсетина касетки, пълни с маслини.  След сигнала за почивка двайсетината берачи тръгват към съседната градина на обяд. Гошо се появява с пикапа и от войнишка бака разлива на изгладнелите харизани. Поради Рождественския пост менюто през

цялата седмица е без месо - зеле, боб, ориз със зеле, леща.  За десерт вафла „Рай”, естествено.

Следобед  пълните касетки набъбват на 40. Малко е, въздиша Пламен. „Отлично!”, грейва усмивката  на отец Исак. Равносметката на третия ден - 70 касетки, 90 на сто става само за зехтин.  „Слаба година, да благодарим на Господ и за това”, усмихва се благо отец Исак и след консулт с  епитропа отец Гавраил праща харизаните да изринат стария мулетарник.

Защо е забранено за жени

През 1045 година византийския император Константин IX Мономах приема устава на атонските монаси, който официално забранява на жените и даже за домашни животни от женски пол да пребивават на територията на Света гора. 

Атон се смята за земната градина на Божията Майка. Според преданието Богородица и евангелист Йоан се отправили на морско пътешествие, но по пътя се разразила буря и се изгубили. Спрели в подножието на планината Атон, на това място, където днес се намира Иверският манастир. Поразена от красотата на тези места, Дева Мария  помолила Господ да направи Света гора неин земен кът и женски крак освен нейния да не може да стъпи тук. Ако жена стъпи на Атон, полуостровът ще потъне заедно с 20-те манастира, ще последва и свършекът на света. 

Дори кокошки няма в манастирите. Забраната е включена в договора за присъединяване на Гърция към ЕС. Указът на президента на Гърция от 1953 година предвижда от 2 до 12 месеца затвор за жени, нарушили забраната. 

Как да си извадим виза за Света гора

Съгласно Устава на Монашеската република в Света гора могат да стъпват само мъже.

1. Месец по-рано трябва да изпратим в Бюрото за поклонници в Солун факс с ксерокопие на личната карта или на задграничния паспорт на номер: 0030 2310 222424 (първата група цифри са код на Гърция, следващата група - код на Солун).

2. На листа с ксерокопието трябва да изпишем на английски или гръцки професия (напр.: учител, инженер), пенсионерите са с отстъпка, затова също се изписва. Задължително се добавя името на манастира или манастирите, които искаме да посетим, времето, в което искаме да пребиваваме, и откъде искаме да вземем разрешителното си (най-удобно е това да е митницата в Урануполи).

3. Един или два дни след като сме изпратили факса, трябва да се обадим на тел.: 0030 2310 252575/ 252578 в Бюрото за поклонници през работно време (8:30 - 14:00 часа всеки ден от понеделник до петък, 10-12 часа в събота) и да попитаме дали е получен факсът. Поклонническото бюро в Солун се намира на ул. "Егнатия" 109.

4. Поклонниците могат да стигнат от Солун до Йерисо или до Урануполи с кола или с автобус. Автобус за тези градове се взима от автогара К.Т.Е.Л. Халкидики. Тази автогара е извън града и до нея от гарата можем да стигнем с два автобуса - с номер 2, слизаме на спирка "Вулгари", минаваме от другата страна на улицата и оттам хващаме номер 36. Билетът за автобус от Солун до Урануполи е 11 евро. Разстоянието е 140 км.

5. В Света гора не може да се влезе с кола. Единствените коли, които са разрешени там, са на манастирите и на работниците, които обслужват манастирските стопанства, при това няма път по сушата, единственият достъп е по море, с фериботи и лодки.

6. Преди да се качим на кораба, трябва да си вземем визата, т.е. разрешението за престой ("диамонитрион") от канцеларията в Урануполи. Трябва да сме там поне един час преди тръгване (корабът тръгва в 9:45). При получаването на "диамонитриона" трябва да покажем лична карта (паспорт) и да платим такса 25 евро (за студенти 15 евро).

7. Билетът до Зограф струва 6 евро. Престоят в манастирите е безплатен, но не повече от 1 нощувка, втората трябва да се отработи. Важно е да се знае, че портите на обителите се затварят при залез-слънце и се отварят сутринта. Пушенето е забранено.

8. Пътят от пристанището (арсаната) на Зограф до манастира е около половин час пеша.

За да не си навлечете гнева на монасите 

1. Посещението на Света гора не е туристическо пътуване, Света гора е място за поклонение и молитви. Избягвайте говоренето на висок глас, силната музика и всяко действие, което би пречило на молитвите и усамотението на другите.

2. Към монасите се обръщайте с "отче" и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и светски проблеми.

3. Бъдете прилично облечени - дори и в горещо време трябва да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав.

4. При влизане в манастир първо трябва да отидете в гостоприемницата (архондарик) и там да изчакате да ви настанят (ако ще спите там), след това да ви заведат в храма и да ви покажат светините.

5. Забранена е и употребата на алкохол, освен това, което ще ви предложат в архондарика или в трапезарията.

6. Забранено е снимането с видеокамери. Снимането с фотоапарат е разрешено, но само отвън.

7. Монаси можете да снимате само ако те самите са дали изрично съгласие за това.

 Както стана дума по-горе - спането и храната в манастирите са безплатни, но е добре, ако ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа - в кухнята, за чистене или каквото друго послушание ви дадат.

За чудесата на Зографския манастир, за Паисий, за Закланата Богородица - четете в следващия брой на приложението НА ПЪТ на вестник "Марица"


Какво четем:

🔴 Чешкият президент сравни Турция с варварите, сринали Рим

🔴 Таланти на Емил Костов с три европейски титли на карате

🔴 Чрез Българската Коледа: 15-годишната Мила от Добрич ще има свой апарат за дишане!

Източник: Марица



Коментари



горе