1550 години от създаването на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.


 Само нашата родина България в Европа и преди 1550 години пак се е казвала България.

Велика България в очите на летописците от ІХ в. е „древна“(Всемирната хроника на Теофан) и „стара“ (Бревиария на Никифор).

Най-известната хроника на Византия е тази на Теофан от края на VІІІ в. и нач. на ІХ в. Ето какво пише той за Велика България:

„На източните брегове на Боспор Кимерийски (Керченския провлак – бел.м.), зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис (р. Кубан – бел.м.), в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (византийския император стъпва в Италия през 662 г.-бел.м..), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал. (…) Големият син Ватваян (първородния син на Кубрат, Бат Баян – бел.м.), съблюдавайки бащиното завещание останал в земите на своите предци; вторият син, негов брат по име Котраг, преминавайки Танаис (р. Дон – бел.м.)  се заселил отсреща на батко си; четвъртият и петият, преминали Истър, или Дунав, и единият се покорил на аварския каган, а другият, пристигайки в Пентаполиса при Равена, на християнските царе. След това третият по старшинство, на име Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Онгъла, на реката течаща северно от Дунав (р. Серет, северния ръкав на делтата – бел.м.), се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. м.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. м.). И така, този народ  отслабна, вследствие на разделението, и не бе вече опасен за враговете. Когато те по този начин се разделиха на пет части и станаха по-малко, тогава хазарите, значим народ, излязоха от Берзилия, която е област в най-отдалечените части на Първа Сарматия (т.е. Азиатска Сарматия, чиято територия е от Дон до Кавказ и устието на Волга – бел. м.), и овладяха цялата Задчерноморска България до самото Черно море, като направиха данъкоплатец най-големия брат Ватваян, владетеля на Първа България, който и до сега плаща данък.“

Бревиария на Никифор (ІХ в.) : „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...”

През 629 г. или през 632 г. Орган и Кубрат изгонват тюрките на Истеми, които през 556 г. завладяват Боспор Кимерийски.

Велика България на Кубрат е с територии от Кавказ до делтата на Дунав и просъществува в цялостен вид до 669 г., когато земите й от Кавказ до Днепър са завоювани от хазарите. Както пише Теофан, първородния син на Кубрат, Бат Баян, „останал в земите на своите предци“ и „до сега плаща данък“, а Аспарух създал втора България от Днепър до Плиска…

 В науката отдавна е посочено, че през ІХ в. Теофан и Никифор, като дават сведения за "древна Велика България", черпят от източник от края на VІІ в., тъй като Теофан преписва дословно и пише, че Боян е васал на хазарите, на които „до сега плаща данък“.

Учените така откриха, че Теофан всъщност е черпил от източник от края на VІІ в., понеже това, че Боян плаща данък на Азовско море на хазарите, е вярно за края на VІІ в., но не и за ІХ в., когато пишат Теофан и Никифор. Държавата, която те изписват „древна Велика България”, очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в. и който е от края на VІІ в., не може (няма как) да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е освободената от тюрките през 629/632 г. държава на Орган и Кубрат.

Тоест, установено е, че Теофан и Кубрат наричат Велика България „древна“ и „стара“ не от позицията на своя ІХ в., а преписвайки от неизвестен източник от края на VІІ в., който я нарича „древна Велика България“ от позицията на своето време. Сиреч, става ясно, че Кубрат през 629/632 г. не създава Велика България, а само освобождава Велика България, която през 565 г. е поробена от каганатските тюрки на ябгу Истеми.

Кой тогава създаде Велика България?

Древните български анали, известни като „Именник на българските владетели“ посочват, че преди Аспарух, откъм северната страна на Дунав българите са имали господство 515 години до 680 г., когато Аспарух създава Дунавска България. Сиреч, началото на това българско господство е 165 година. Според Именникът, под името „Авитохол“ е съсредоточен един период от 300 години до 465 г.

През 463 г., според Приск Панийски българи отиват на изток и отблъскват опита за нашествие на аварите, две години след това, според „Именникът на българските владетели“ започва от 465 г. „епохата на Ирник“, т.е. очевидно е, че през 465 г. третият син на Атила стабилизира старите хунски земи от Днепър до Волга и Кавказ, което става ясно и от сведението на Приск, че към 469 г. вторият син на Атила Динцик вика на Дунав брат си Ернак, но той – според Приск – бил зает на изток „със свои войни“.

letopisec.blog.bg/history/2015/11/07/prisk-paniiski-za-bylgarite-na-irnik.1405240

През 469 г. Динтцик е убит.

Още през 455 г. е бил убит и първородния син на Атила, т.е. Елак, при р. Недао в Панония.

Тоест, нашият домашен извор посочва 465 г. за създаване на една Ирникова държава, която стъпва на остатъци от старите територии на Хунската империя, но без земите в Панония (дн. Унгария) и без земите от Добруджа, през Мунтения до р. Сава (дн. части от Румъния и Сърбия).

 Земите в Панония губи през 455 г. Елак, а земите от Добруджа до р. Сава губи през 469 г. Динтцик.

 На остатъчните територии от Днепър до Волга и Кавказ е създадена през 465 г. държава, при това войските на Динтцик след убийството му през  469 г. се насочват на изток към нея и няма сведение Византия да е атакувана от хуно-българи в периода 469-488 г., а през последната самия император Зенон кани българите в Мизия, за да му помогнат срещу готите.

 Ако се върнем към сведенията на „Именникът на българските владетели“, ни става ясно вече защо Ирник го има там, а братята му Елак и Динтцик ги няма. Всичко до Ирник, т.е. всичко до 465 г. е сумирано от нашия домашен извор в периода от 300 години - „Авитохол“, т.е. с Ирник започва нещо ново и това е именно общото между Ирник, Гостун (Орган), Курт (Кубрат), Безмер (Бат Боян) и Исперих (Аспарух). Разликата между всички тях и Аспарух е, че той е разширил териториите през 680 г. и на юг от Дунав.










Ето защо трябва да възстановим историческата истина: през 465 г. на остатъчните земи на Хунската империя от Днепър до Кавказ е създадена Велика България. Неин създател е Ирник от династията Дуло, третия син на Атила. През 565 г. пълчищата на тюркския ябгу Истеми нахлуват и поробват Велика България, утигурите стават васали, а кутригурите бягат на запад в Панония. През 629 г. Орган и Кубрат водят освободителна война в Приазовието и освобождават една стара Велика България, създадената през 465 г. от Ирник. През 669 г. хазарите завоюват земите на Велика България до Днепър, а през 680 г. Аспарух завоюва части от северна Византия, които присъединява към държавата си, чиито територии са били от Днепър до Плиска.

През 969 г. хазарите загубват каганата си, а новосъздадената Волжка България включва техните стари земи и новите територии до Кама. Разцвета на Волжка България е от Х в. до началото на ХVІ в., като през ХІІІ в. земите са раздробени от ордите на Чингиз хан, а през 1556 г. руския княз Иван Грозни превзема столицата Казан.

Дунавските българи, както и волжките българи, са наследници на Велика България на Ирник и с основание могат да се поздравят през 2015 г. с 1550 годишнината от основаването на Велика България от Ирник, третият син на Атила.






Произходът на хуните на Атила, както пише през VІ в. летописеца Прокопий Кесарийски, е кимерийски, т.е. произходът на българите е кимерийски и в новата програма на учебниците по история за V клас, която ще е изцяло за античната история, трябва да се изучава и античната кимерийска история на предците на българите, чийто военен хегемон е засвидетелстван в клинописните асирийски извори като начало от 714 г. пр.н.е. По това време кимерийския цар Дугдам става владетел и на съвременните на шумерите кутии (ути, утигури)…


Какво четем:

🔴 Нека извикаме силно: Стига вече толкова!

🔴 Пловдивски ученици трогнаха до сълзи "бащата" на хладилника за бедни (снимки)

🔴 Джамията на седемте моми в Родопите

Източник: letopisec



Коментари



горе