Любомир Кабакчиев - аристократът на Народния театър


90 години от рождението на легендарния актьор

Талантлив артист, опитен педагог, председател на САБ, Любомир Кабакчиев бе ярък представител не само на изкуството на Народния театър "Иван Вазов", но и обединителна, и градивна фигура в живота на целокупния български театър. Неговият въздействащ артистичен талант, огромният му обществено-политически авторитет, силното доверие, което му гласуваше художествено-творческата и академичната общност, чудовищно ни липсват днес.

Днес Любомир Кабакчиев нямаше да седи кротко и да си затваря очите пред престъпното посегателство на статута на първия ни театър като национална културна институция. Това би предизвикало в душата му и нравствено страдание, и огромна мобилизация за действие. 
В България обаче 

от гроба му изчезна неговата двуметрова бронзова фигура, 

създадена с много любов от скулптора Величко Минеков. Нарязана е престъпно на скрап, злосторниците са заловени, но паметникът не е възстановен.

Кабакчиев почина ненадейно в Калофер, в къща, която обичаше. В подобни случаи българският народ казва: смърт на праведник.

Кабакчиев би застанал редом до протестната оставка на режисьора Александър Морфов, би направил и невъзможното да обедини театралното съсловие в страната и зрителите на протест срещу безумията на Министерството на културата. Какво значи българският театър да се преценява само по логиката на пазарната икономика - приходи от билети, т.е. единствено по годишна печалба. При Любомир Кабакчиев преценката за стойността на даден театър се формираше само по значимостта на художественото послание и емоционалното въздействие на изкуството му върху зрителите.

Днес ние честваме 90 години от рождението на големия български артист (1.ХII.1925 г.), а през 2016 г. скръбно ще отбележим светлата му памет - 30 години от кончината му. 

Любомир Кабакчиев много се гордееше с родното си място - Казанлък, царството на Розовата долина. Красотата и хармонията на природата там са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев. 

Изненадващо е, че първото му висше образование е на юрист, 

той завършва с отличие право в Софийския университет "Климент Охридски". 

И продължава да търси себе си и призванието си. Приемат го във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, и завършва театралното си образование през 1953 г.

Дипломният спектакъл на актьорския клас на Кр. Мирски "Сън в лятна нощ" от Шекспир, където Л. Кабакчиев играе ролята на Тезей, има огромен успех. Народният театър "Иван Вазов" го включва в репертоара си. Така Кабакчиев попада в състава на първия ни театър. 

Веднага е включен в "Под игото" на Вазов, драматизация на Боян Дановски и Камен Зидаров, постановка на Б. Дановски и Николай Осипович Масалитинов. Поверена му е ролята на Даскал Климент. От Боян Дановски знаем, че в тази роля е търсена приликата с младия Вазов. А Кабакчиев смяташе за голям свой късмет срещата си и с Дановски, и с Масалитинов. 

Умееше трогателно да разказва и даже да имитира българо-руския на Масалитинов: 

"Дорогой мальчишка, искам больше страст и болгарски патриотизма". С участието и на Любомир Кабакчиев в "Под игото" се чества с тържествено представление 50-годишнината на Народния театър, а през 1956 г. - и 100-годишнината от първото българско театрално представление в Шумен.

Официалният дебют на Кабакчиев в Народния театър става с ролите на Парис и Балтазар в легендарната постановка на Стефан Сърчаджиев "Ромео и Жулиета" на Шекспир (1954).
Л. Кабакчиев изигра огромно количество положителни герои в българската и руската класика, както и създаде успешни превъплъщения в съвременната западна драматургия. Веднъж в пристъп на откровеност и умора изненадващо споделя: 

Мечтая поне един път да изиграя отрицателен герой. По-лесно и по-интересно е!

За съжаление, не му се случи. Но неговите положителни образи бяха разнообразни, заразителни, всеки със свое очарование, даже неочаквани.
Коронна негова роля е Христофоров в Яворовата пиеса "В полите на Витоша", постановка на Стефан Сърчаджиев (1956). В нея големият артист търси вътрешната трагика на самия Яворов и това ясно се чете от зрителите. 

Кабакчиев признава, че именно Вазовите му роли са допринесли страшно много, за да може успешно да се впише като Даскал Киро в постановката на Младен Киселов "Опит за летене" от Йордан Радичков. Актьорът пояснява, че героите на двамата автори са близки по своята чистосърдечност, душевна чистота и жажда за живот и свобода, за извисеност.

На два пъти в артистичната си кариера създава образа на Георги Димитров. Първия път в постановката на Филип Филипов от 1972 г. "Двубоят на столетието - Лайпциг'33", хроника от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд, обогатена със стенографските записи на процеса. Втори път Кабакчиев създава образа на Димитров в спектакъла на Народния театър, копродукция с НДК, по пиесите на Иван Радоев "Пожарът" и "Червено и кафяво". 

Кабакчиев изигра десетки роли в киното и телевизията 

Съумяваше да направи тънката разлика за игра на големия екран и пред телевизионната камера, както успяваше естетически да се приспособи към ролите си на голяма и камерна сцена.
Като председател на САБ, и то дългогодишен, Кабакчиев разви огромна дейност - и вътре в страната, и като значим авторитет в Международния театрален институт (ИТИ). Той превърна Международния ден на театъра, 27 март, в истински национален празник и за зрители, и за театрални дейци. На този ден той се обръщаше в печата с емоционален поздрав към цялото театрално съсловие в България. 

Последното представление на Любо Кабакчиев е "Ретро" на Ал. Галич в ролята на Николай Михайлович Чмутин. Играе се в Балтимор, САЩ, на фестивала "Театър на нациите" през юни 1986 г. И днес в Балтимор стои паметна плоча с лика на Кабакчиев заради таланта и заслугите му към ИТИ.


Какво четем:

🔴 Дестинации: Белоградчишките скали

🔴 Баба Ванга завладя и американските таблоиди

🔴 Геройство на момче от Казанлък впечатли чуждоземец

Източник: Ретро



Коментари



горе