За риба с Цанко: Легендарни варненски рибари хващат кефал на Иканталъка


Агопа лови кая на пиратския кораб на Атанас Атанасов-Орела.

Как риболовът крепи дружба и пали война между двама от най-известните - Попа и Агопа

“Искам да му нося снимката!” Това е последното желание на легендарния варненски рибар Кольо Попа. Става дума за най-големия приятел от детството на Попа - Агопа. Кольо намеквал, че само смъртта на един от двамата може да сложи край на неочакваната им вражда, която буни рибарската общност във Варна.

“Вижте да не се е вмирисал”, казва често Агопа в кръчмата си в Гръцката махала, където се събират стари риболовни катили. Арменецът имал предвид, че Попа е стар ерген и че “може да умре сам като куче”.

А всичко между двамата беше иначе: бягаха от училище още като деца, за да преследват големите кефали от вътрешната страна на вълнолома.

Гонеха осакатени

гларуси по

калдъръмите, за

да си отскубнат

перо за плувка

Тогава по цели дни ходеха гратис с пътническия влак до Гебедже (сега Белослав), за да ловят прочутите раци или да копаят морски червеи.

Агопа беше маниак на изчезналата полусладководна саская - тръстикова кая, която живееше в езерото, преди да прокопаят новия канал и то да стане морско.

Попа пък бягаше от фамилията си и се правеше на Робинзон Крузо. Той повтаря I клас заради манията си да изчезва в гората под нос Галата, да живее като отшелник и да яде сурови миди и медузи.

Двамата се събираха задължително, когато трябваше да направят “капак” на лимките на децата от махалата. Играта на стъклени топчета, наречени лимки, бе истински комар - струваха пари и се залагаха като на рулетка до някой бордюр.

Който успее да изкара с удар с друго топче повече лимки от начертания с тебешир правоъгълник, той ги печели. А “капакът” бе дързък обир на заложените топчета и бягство през дворовете в Гръцката махала.

После годините ги разделиха. Агопа все по-често излизаше с лодката на баща си, който бе професионален рибар, или ходеше сам да лови минокоп на червей в дупките на вълнолома. Попа стана парнаджия на градската стоматология и забрави риболова.

Докато Агопа се развиваше като управител на морското казино и стана първият частен ресторантьор още в началото на 80-те години, Попа чакаше. И дочака демокрацията, за да вземе под аренда барчето в стоматологията.

“Ти искаше да ме убиеш!”, каза Попа една вечер в кръчмата на Агопа. Обвинението дойде, когато двамата прехвърлиха 40-те и отново се срещнаха за риба на вълнолома. Агопа не отговори на обвинението, но после Попа дочул да казва на приятели: “Да умира, за какво да живее.”

Оказа се, че в един зимен ден Кольо се разхождал по вълнолома, когато отдалеч съзрял Агопа в лодката си. Той си бил наел кормчия и, изправен с въздушна пушка в ръка, се целел в стадата с морски кокошки, които плуват по това време на годината в пристанището.

В един момент Агопа вдигнал пушката и шепа сачми изплющели до главата на Кольо. Тези кокошки са жилави, миришат на риба, макар че не ядят риба и трябва да ги вариш цяла седмица, за да ги сготвиш с кисело зеле. Агопа обаче си е хищник и ловец по природа и никога не би пропуснал шанса да си набави безплатно месо. Дали наистина е искал да гръмне Попа, и досега не казва. Въпреки зловещата случка двамата пак тръгнаха заедно за риба.

“Пъпеееееш! Пъпееееш!”, крещи Агопа на буната в Каварна с дрезгавия си глас. Така той нарича галено Попа, който е готов да се удави заради авера си. Почти 2 м дългият Кольо съблича бързо дрехите си и скача във водата. Той е тренирал водна топка и плува като змиорка.

Попа отива внимателно до края на кефалския такъм на Агопа, откача закачените в камънака куки и маха на авера си да хвърли отново. Агопа се засилва и отново мята в камъните. Той знае, че там са кефалите, че пасат водорасли по това време на август и че не отказват морския червей.

Агопа вади платерини, а Попа скача във водата при всяко закачане. В това време около Агопа са се насъбрали

местните татари

и му правят теманета,

за тях е най-великият

рибар - Аллахът

на платерините

Агопа качва в колата Попа и заповядва: “Към ИИИИИИкантаааалъка!” Иканталъка - на татарски развалини, представлява полуостров, образуван от свличането на земята откъм с. Топола. Там Агопа е открил малката буна, която е едно от най-кефалските места на света, защото в заливчето се влива топла минерална вода.

“Тук ще хвърляте за кефал, тук - за зарган, тук мятате за калкан, а ей там ще хващате попчета”, заповядва Агопа на двамата рибари с него. Това са Попа и Шулца, другият риболовен ординарец на Арменеца.

Тримата са на затрупаните сега от свлачища буни в Кранево и се захващат за работа. Разполагат се да ловят, но както често се случва, риба няма.

Агопа започва да пъшка недоволно и реди една след друга сентенции, заради които му казват риболовния Конфуций. “Ако мине риба, ще вземеш. Ако не мине - няма!”, “Много риба има, ама не яде!” Попа обаче никога не приема безкритично сентенциите.

“Отиваме на буната, мярка се някой и Агопа всеки път ме пита какво прави този тук. После казва: “Нещо ще краде, иначе каква работа има.”

Арменеца обича да се забавлява с приятеля си и винаги броят рибите, които са хванали. Един следобед Агопа и Попа са на плажа на Черноморец за юнски кефал. Арменеца първо пробва къде е пасажът и хвърля точно до сантиметър в него. Агопа се прави, че засилва по традиция такъма навътре, но леко придърпва и пуска наблизо. Попа обаче не забелязва, а той по навик се концентрира по 5 минути, преди да метне с всичка сила 100-грамовото олово. И докато Арменеца вади риба след риба, Попа виси съсредоточен в непомръдващите върхове на пръчките.

Друг път обаче на т.нар. циганска буна в Балчик Попа хваща от далечината, а Агопа ядно виси без нито една платерина.

“Някой път ще го закарам в Шабла, после ще запаля колата и ще го оставя!”, заплашва Агопа пред приятели в кръчмата. Това бе в началото на сегашното смъртно противоречие между старите другари.

Дали това щеше да се изпълни, стана ясно през юни 2005-а. Агопа, Попа и ловецът на морски червеи Матю се отправиха за кефал в Обзор. Там плажът е осеян с дребни камъни, които не късат такъмите, а рибата е именно в камънака.

Пътуването бе предприето, след като Попа се изпусна пред Агопа, че предния ден е ходил на езерото и извадил 300 морски червея. Агопа веднага организира десанта към Обзор. Вечерта компанията седна в едно барче и шумно заобсъжда предстоящия риболов. В един момент учителките от лагера изпаднаха в ужас от стила и лафовете на рибарите, та се наложи те да бъдат проверявани дали не са избягали затворници.

След час здравословен сън първи с изгрева скочи Агопа. Когато обаче взе торбата със стръв, разбра трагедията. Червеите били сложени във фризера и до един бяха умрели.

“Много риба има, ама няма червеи”, ревеше като ранен звяр. Отчаяната компания изведнъж реши да се връща обратно и да изкопае земни червеи, а с тях да лови сом на Камчия. Попа обаче се разсърди и на моста на Пода поиска да слезе. Докато другите търсеха земни червеи и насекоми, Попа тръгна пеша по пътя.

“Ще те женя”, заяви един ден Агопа на слисания си приятел, докато седяха в празната гостилница. Попа нервно подскочи и веднага се съгласи с най-новия план. Оказа се, че този, който прави чепарета за паламуд на Агопа - Георги Караделов, ходи на юг и спи в един от кметовете на градчетата, който пък имал дъщеря за женене.

Ще идваме после

при теб за риба,

като се ожениш,

обясняваше далаверата на Попа Агопа. “А ходил ли си за зарган в Синеморец”, попита строго Арменеца.

На следващия ден двамата бяха в къщата на неосъществения тъст, който и досега не подозира за акцията. След като Агопа хърка цяла нощ на тавана, пусна Попа да огледа района. Кольо се заклатушка по някакви пътеки и по едно време се появи с оранжевите си дрехи, като се виеше като зарган. Оказа се, че не знае къде се лови зарган.

“Аз съм рибар, да не съм алпинист да се пускам по тези опасни скали, майка ти и Пъпеш, излъга ме”, нареждаше 3 г. по-големият арменец обратно по целия 300-километров път до Варна. Двамата си спомниха, че на сутринта видели в Ахтопол камион, пълен със зарган от среднощно гърмене с пиратки в пасажите, което бе прогонило рибите от брега.

След тази история Агопа и Попа никога не отидоха заедно за риба. Арменеца си купи лодка и тръгна с нея да лови, като си намери друга компания. Преди 2 г. двамата седнаха на една маса, подругаруваха известно време, но сега Попа пак заобикаля гостилницата отдалеч.


Какво четем:

🔴 Педиатър демонстрира как да успокоим плачещо бебче (ВИДЕО)

🔴 Лечебни растения. Профилактика и лечение на някои заболявания

🔴 С костен бульон ще решите редица здравни проблеми

Източник: 24 часа



Коментари



горе