Скромният войник Георгиев, който спаси 100 000 от смърт


Съществува линаистина Рамбо? Нима един войник може в пристъп на героизъм или бяс да помете цяла дивизия, дори цял полк?

Всъщност може.

Има стотици, хиляди свидетелства за това. Eдва напоследък с помощта на историците и на глобалната мрежа те започнаха да изплуват от мрака. Появиха се имена на герои, чиито подвизи са достатъчно красноречиви, за да бъдат заснети, но и достатъчно реални, за да плашат сценаристите.

Не можем обаче да виним кинодейците: историята на бойци като Симо Хайха публиката би осмислила единствено като “насилие”.

Хайха е спокоен финландски фермер.

Единственият му допир с военното дело е редовната едногодишна служба. През 1939 г., когато е на 34, животът му се променя: СССР напада страната му. Той се включва в защитата - формално част от снайперистите, а всъщност партизанин единак.

Нарамва торба с консерви и се скрива в гъстите финландски лесове. По цял ден преследва и засича вражески отряди в горите на района Колаа при 30 градуса под нулата, заринат в шест стъпки сняг (самият той е висок около 1,60 м).

Съветските войски посрещат новината за самотен защитник с известна насмешка. След няколко дни започват да го наричат Бялата смърт - бяла зарадицвета на маскировъчното му облекло. За убийството на Хайха е изпратен отряд със специална мисия, впоследствие и контраснайперисти - никой не се завръща. Двата отряда са сред 542-мата убити от финландския фермер за около 100 дни, през които Хайха устоява на суровата зима и рядко излиза от гората. Съветите атакуват всяко възможно прикритие, но единствено палтото му е разкъсано от шрапнел. Благодарение на Хайха войските почти не настъпват. Страх ги е...

На 6 март 1940 г. Хайха е прострелян в челюстта и в лявата буза. Бялата смърт е елиминиран... за около седмица. На 13 март той се събужда. И войната свършва часове след това. Симо Хайха умира през 2002 г. от старост.

Ако някой смята, че американците са “по-низши”, това е моментът да размисли. През 1942 г.

Оди Мърфи, едва на 16, висок 1,66 м и с тегло 55 кг, подава молба за включване във флота. Отказват му с присмех, както правят и военновъздушните сили - бил нисък. След 2 години влиза в сухопътната армия. Командирът на подразделението му иска да го прехвърли като готвач, но той настоява да участва в бой. Напук на командира в Италия е повишен в чин ефрейтор, но и заболява от малария.

На 15 август 1944 г. Трета дивизия нахлува в Южна Франция. Дни по-късно в битката за района Колмар тя е останала едва с две противотанкови машини М-10 (приличат на танкове, но са по-малки и подвижни). Победата на германците наближава. Подкрепления не идват и вражеските танкове обезвреждат двете М-10. Едната управлява най-добрият приятел на Оди Мърфи, който пада за секунди.

Тогава Мърфи, с маларийни пристъпи и почти постоянна треска, скача в неговата М-10, на която германците вече не обръщат внимание. Тя се е запалила, а резервоарът й е почти пълен. Не е сигурно дали паниката или стрелковите умения на Мърфи неутрализират и шестте танка. Войникът се измъква от машината и скоро битката е спечелена. Пет месеца по-късно при Холцвир (Франция) той изпраща войниците (19-те останали от частта му - 128) в тила, докато сам, първо с изстрели по произволни единици, а после с изоставена картечница държи фронта около час, до прекъсване на телефонната линия от неидентифициран артилерийски залп. Тогава войниците се придвижват напред и с контраатака изтласкват оределите немци от Холцвир.

След войната Мърфи развива психично разстройство и се пристрастява към антидепресанта пласидил. Твърди се, че се е излекувал сам за една седмица. Пише автобиография - “До ада и обратно”, и се прочува като актьор. Загива в самолетна катастрофа през 1971 г.

Почти трийсет години по-късно срещаме един герой от по-ново време - Йогендра Сингх Ядав от Индия. Мисията, с която гренадирът Ядав се появява на военната сцена, се състои през 1999 г. в Каргилската война (индийско-пакистански конфликт).

Войниците изкачват Тигровия хълм, труднодостъпен връх, за да неутрализират три вражески бункера. Когато стигат 30-метрова, почти вертикална преграда от скали, решават един да се качи и да върже въжета, за да могат останалите да го последват.

Доброволецът е Ядав. Докато се катери, пакистанските войски внезапно започват стрелба с РПГ. Над половината от отряда загива, останалите изпадат в паника... а Ядав продължава нагоре. С три куршума в тялото си. Достига върха, където го чакат картечници. Тръгва срещу тях, мята граната право в прозореца на един от бункерите, а в другия успява да проникне и да неутрализира онемелите войници. Останките от отряда вече са се изкачили до върха - третият бункер бива превзет лесно. Раните на Йогендра (над 15) заздравяват и днес той все още служи в армията.

След тези имена въпросът: “Ние, българите, нямаме ли си войници?”, е много на място. Е, имаме си.

За едно “наше” момче разказвам за десерт, за да остане в паметта ни.

Георги Георгиев е герой, който не е убил никого, но с решителността си спасил 100 000 български войници. Вероятно името му е познато между двете световни войни, защото издава книга със спомени през 30-те години, от която черпим информация за смелата му постъпка.

В гаранция на Солунското примирие непобедената Трета българска армия е трябвало да остане заложник, без да продължава бойните действия, разказва министър Божидар Димитров. За генералите в щаба било ясно, че това значи да попаднат в плен. Свикали заседание - как да съобщят на войниците? Ами ако те се вдигнат на бунт? Как ще се оставят да ги пленят, без да са загубили?

Решили да изпратят телеграма: “Останете до второ нареждане!”, без да се бавят много - войниците започвали тревожно да се питат защо от двете им страни и все по-близо долитат възгласи на френски и английски. Предали съобщението на Георгиев, който трябвало да го придвижи нататък. На него сърце не му давало да разгласи толкова позорна заповед. “Аз вървях по баира и плачех” - разказва в спомените си. А баирчето привършвало и телеграмата бавно се придвижвала в ръцете му към целта. На сутринта щабът се приготвил да посрещне новото си положение. Генералите забелязали, че англо-френските войски са пристигнали. Но имало и бой.

“Пробивайте си с бой път към България!” - войникът бил предал своя телеграма.

Пратили го на военен съд. Пред сградата в София имало тълпа, която изплашила магистратите, и те му дали само шест месеца затвор, обяснява Димитров. Още през нощта от офицерската лига го освободили, натоварили го на файтон и потеглили към селото му в Горнооряховско. Там му заръчали 6 месеца никъде да не мърда и той го спазил... Почти. Октомври вече бил дошъл и той излязъл на полето.

Участвали в световните войни или в защитата на страната си, в мирно време тези герои продължават живота си без амбиции. Навярно не са си и помисляли да станат диктатори, да влязат в досег с властта или поне в учебниците.

Факт е опитът на Оди Мърфи да участва във филм по мемоарите си, от който сам настоява да бъдат премахнати шокиращите сцени - от страх, че на “лъжливото овчарче” холивудската публика изобщо няма да повярва. Затова малко хора помнят този филм, чийто прототип е най-кървавият екшън на живо в историята.

Вечната участ на смелия обикновен човек - името му не се превръща в етикет, в модел за подражание на масовата култура или в част от образователната класика, но пък стои отпечатано завинаги в тъканта на историята, там, където гънките й се оформят между две събития, там, където всяка малка, грозна или доблестна постъпка пише и нашата съдба.

АНГЕЛ ПЕТРОВ


Какво четем:

🔴 ДОБИЧЕТА НА КЪСМЕТА

🔴 Загадката на една улица в Германия

🔴 Мъж на годината в театъра

Източник: 24 часа



Коментари



горе