България и Южна Корея са лидери в класация за уеб връзка


България и Южна Корея имат най-голям процент на интернет потребители, които разполагат с достъп до глобалната мрежа от над 4 Mbps. Това показва последният доклад за третото тримесечие на компанията за облачни технологии Akamai. В него се посочва, че 96% от българите и южнокорейците, които имат фиксирана връзка с интернет, ползват скорости от над 4 Mbps. България и Южна Корея спорят през цялата година за лидерската позиция, като през последното тримесечие на изминалата 2014 г. страната ни изпревари по този показател азиатската държава. През второто и третото силите се изравниха, като двете страни имат 96% проникване. За сметка на това Южна Корея води по всички други показатели в доклада за третото триКмесечие на Akamai. Изследването на компанията се прави на базата на IP адресите от съответната държава и скоростта на връзка към тях.

Лидер с отстъпващи позиции

Южна Корея продължава да доминира класацията на Akamai както по проникване в различните категории (4+, 10+, 15+ и 25+ Mbps), така и по средни скорости. Но страната отчита понижение по всички показатели. Средната скорост през третото тримесечие се понижава с 19% спрямо същия период предходната година, а при проникването при най-силните връзки (от 25+ Mbps) намалението е с 37% на годишна база. Като изключим изравнената лидерска позиция при проникването на 4+ Mbps връзка, България не фигурира никъде другаде в останалите категории сред водещите десет държави, дори и в по-подробните таблици.
Глобалните тенденции са засилване на проникването и на средните скорости за интернет достъп по света. Процентът на потребители онлайн, които имат връзка от над 4 Mbps, се е увеличил до 65%, тези с над 10 Mbps вече са 19%, а за скорости над 15 и 25 Mbps са съответно 15 и 5.2%. Средната скорост на сърфиране по света е 5.1 Mbps, което е увеличение с 14% на годишна база, показват още данните на Akamai.

Опит за наваксване

Независимо че страната ни винаги е имала добри показатели в интернет връзката, тя продължава да изостава при проникването му сред населението. Последните данни на Евростат от края на юли миналата година показват, че страната ни е на предпоследно място по този параграф в целия Европейски съюз. Процентът на броя абонати на фиксиран интернет спрямо населението е 20.3%. Единствено Румъния е по-малко с 19.5%. Най-висок този показател е в Дания – 41.4%, Холандия – 41.2%, и Франция – 38.5%. По данни на НСИ домакинствата с достъп до интернет се увеличават до 59.1% към началото на декември, като през изминалата година са били около 57%. Но трябва да се отбележи, че методологията на националната статистика се различава от тази на Евростат.

България има шанса малко да навакса по част от тези показатели. След години отлагане най-накрая беше завършен проектът за свързване с високоскоростна широколентова мрежа на общо 29 общини и още 24 малки населени места в отдалечени райони на страната. За момента е изградена опорната инфраструктура. През пролетта на 2016 г. предстои да бъде избран оператор, който да предлага достъп до глобалната мрежа на едро, тоест на местни доставчици, които да свържат крайните клиенти в региона. Изграждането на инфраструктурата беше осъществено по оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" на стойност близо 40 млн. лв. С това към 45 общини, свързани с високоскоростен интернет, се добавят още 29, а за следващия програмен период до 2020 г. агенцията предвижда в проекта да бъдат включени всички 265 общини в България.

С тези инициативи може да се подобри проникването на достъпа до интернет в страната. Друг показател, по който изостава страната ни, е широколентовият мобилен пренос на данни. В това отношение също се очаква да се постигне наваксване, като вече са стартирани три търговски 4G мобилни мрежи, като през 2016 г. е много вероятно техният брой да достигне пет.


Какво четем:

🔴 Девин е естествената лечебница на Родопите

🔴 "Мечка кара колело...", или още за изненадите на варненските велоалеи

🔴 Лили Димкова - Няма по-силно нещо от положителната мисъл

Източник: Капитал



Коментари



горе