Големият талант на малките Ани и Христина идва в Карнеги Хол, Ню Йорк

Ани обича цигулката. Няколко месеца, след като взима инструмента в ръцете си прослушва многократно един и същи запис, търсейки да узнае по какъв начин се случва така, че да се получи вибрато, като започва да се опитва сама да го постигне, което и скоро се случва вече с помощта на учител.
Изборът да свири на цигулка е изцяло неин. Виждайки цигулката на своята най-добра приятелка тя заявява, че това иска да прави. Настоява, постъпвайки в музикалното училище, да свири именно на цигулка. В най-първите стъпки за любовта към инструмента способства семейната приятелка Лили Стефанова-цигулар.
Христина естествено проявява любопитство към това занимание, наблюдавайки сестра си. Но никой така и не подозира не само за нейните наклонности, но и за нейните дадености, докато един ден майка ѝ не я открива, плачейки в другата стая сама, докато Ани свири, натъжена от това, че и тя иска да свири, но никой не се занимава с нея. След този момент се полага началото и на нейното обучение.
За наличието на две деца в едно и също семейство с абсолютен слух и талант, каквито се притежават Ани и Христина никой не подозира, най-малко родителите, които не са музиканти. Момичетата обичат да свирят заедно сами или пред публика.
Това тяхно желание ги отвежда в един студен януарски ден на 2015г. на събитие, организирано от „Джаз за деца“, в който те отварят калъфите и засвирват пред публиката класически произведения, акомпанирани импровизирано от джаз музикантите от „Венци Благоев джазтет“. От този момент нататък те изпитват тръпката да са на сцената със завършени музиканти от „Венци Благоев джазтет“ и гост-солистите на формацията, като имат признанието да са най-малките на сцени, като Античния театър и Римски стадион в Пловдив пред многобройна публика.
Вдъхновява ги също оперното изкуство, като имат шанса да се доближат до изпълнителите в операта Кармен на Пловдивска сцена в Античния театър, участвайки в детския хор. Самите репетиции и специално ушитите за тях облекла и най-вече миризмата на сцената им носят магическото усещане за музика и незабравими спомени.
Както за Коледния концерт с Училищния симфоничен оркестър, така и за представянето им в Карнеги хол красивите им рокли са изработени и подарени от младия дизайнер Стоян Радичев.
В момента най-важното за тях е да се учат, като определят живота си, като приказен, защото е вълнуващ и малко по малко това, за което си мечтаят се сбъдва. Предстои им пътуването до Ню Йорк, където отиват за първи път. Поводът е участието им в Международния конкурс American Protégé International Concerto Competition. Във възрастова група до 12 години по отделно получават трето място и възможността да свирят в Карнеги Хол, Ню Йорк на 20.12.2015г.
За подарък си пожелават музикални инструменти или уроци. Вместо играчки, с парите събрани от рождени дни и празници да направят собствена първа вноска за общо пиано. Имат флейти и китара, надяват се да имат и собствено пиано, а по-нататък и барабани.
Ани и Христина са момичета, които обичат да рисуват, танцуват, пеят, да сменят роклите си по няколко пъти на ден, да карат колело. Обичат животните и най-много конете, за които понякога се намира време, учат се да плуват и се радват на живота, такъв какъвто е, фантазират, съчиняват истории, които разказват и в думи, и в кратки мелодии. Виждат бъдещето си свързано с цигулката. Благодарни са за това, което имат!

ОТГОВОРИТЕ НА ХРИСТИНА:

Опишете атмосферата в гр. Пловдив. Как се чувствате в този древен град в света?
Радвам се много, че съм родена тук. Атмосферата в града ни е творческа, постоянно се случват културни събития. В почивните дни ходехме с мама и тати на куклен театър. Има много концерти, а през топлата част на годината те се случват в Античния театър на открито. Въодушавена съм от тази сцена! Случи се така, че с детския хор към училището, това лято два пъти пяхме и бяхме част от операта Кармен. Изживяването за мен беше несравнимо!
Трудно ли бе за Вас да откриете за какво имате талант?
Не съм се замисляла по този въпрос - дали имам или нямам талант. Когато започна да свири Ани ми изглеждаше много трудно. Но когато започнах да свиря аз с времето ми ставаше все по-лесно. Аз мисля, че мога да свиря, а дали това се нарича талант не знам.
Защо избрахте именно цигулката?
Избрах, цигулката, защото ми се стори най-красива и сравнително по-лесна от другите инструменти.
Какви качества е необходимо да притежава едно дете, за да стане добър цигулар?
Да се любува на музиката и да харесва инструмента си. Трябва да е свободен и много да го иска - да е добър цигулар. И трябва да се труди за постиженията си.
Остава ли Ви време за Вашите любими занимания?
Да, остава ми време. Любимите ми занимания почти всичките са свързани с музиката. Любимите ми занимания са: Първо, да свиря на цигулка. Второ, да свиря на пиано. Трето, да пея. И да решавам по математика, да карам колело, когато е хубаво времето. Само за езда няма време, колкото ми се иска.
Кои музиканти и певци Ви вдъхновяват да се развивате в областта на музиката?
Елина Гаранча, Лучано Павароти, Яша Хайфетц, Йехуди Менухин, Ицхак Пърлман, Кристина Агилера. Надявам се някой ден да се срещна с Ицхак Пърлман!
Каква музика обичате да слушате в свободното си време?
Класическа и джаз.
Макар и в началото на Вашата музикална кариера Вие сте свирили в няколко държави. Кои са най-добрите Ви спомени от тези пътувания?
Най-хубавото е че пътуваме с мама и тати и че свирим. По това си приличат всички места.
Какво знаете за Ню Йорк?
В Ню Йорк са големите небостъргачи, Статуята на свободата, Карнеги Хол, Джулиард скул, Метрополитан опера...
Малко преди Коледа ще свирите в прочутата Карнеги Хол Ню Йорк. Какво означава това за Вас?
Голям шанс да се покажа на много хора, това означава за мен!
Какво искате да Ви донесе новата 2016г.?
Искам да свиря още нови произведения, за които си мисля и очаквам да изпълня и това да е на място, кадето могат да ме слушат много хора.

ОТГОВОРИТЕ НА АНИ:

Опишете атмосферата в гр. Пловдив. Как се чувствате в този древен град в света?
Както всеки човек би се чувствал в своя роден град. Специалното е че той е един от най-древните градове в света. Има много интересни места: Античния театър, Римския стадион, Стария град ... Чувството е странно, защото да погледнеш места от своя град и да си представиш, че там са живели хора толкова отдавна и са поддържали тези места е много вълнуващо. А също и много вдъхновяващо. Любимото ми място е Античния театър. Била съм там на концерти и опери и много се радвам, че има хора, които имат желание и въхновение да правят това за себе си и за другите. Винаги ми се е искало да се върна назад във времето, за да мога да видя как са живели хората тук и какво точно са правили, включително и на сцената на Античния театър. Що се отнася до съвремието,може да се каже, че Пловдив е обявен за Европейска столица на културата за 2019г.
Трудно ли бе за Вас да откриете за какво имате талант?
Аз съм дете и не мога да кажа много за това какво е талант, какво точно означава и в каква степен го притежавам. Тогава когато човек има желание да свири и му се получава с лекота трябва да продължава да го прави. Още от първите моменти, когато пипнах цигулката разбрах, че това е което искам да правя!
Защо избрахте именно цигулката?
Защото е много красива, звукът се лее от нея. Когато я видях за първи път ме притегли много силно, видя ми се интересно да опитам. И сега съм много щастлива за този си избор.
Какви качества е необходимо да притежава едно дете за да стане добър цигулар?
Слух, ловкост и такива неща, но най-важното е да искаш да го правиш и като го искаш да продължаваш независимо от всичко, както и да обичаш това, което правиш. Мисля също, че музиката трябва да се почувства и предаде на слушателите, да им достави удоволствие, да ги предразположи да преживяват ....
Остава ли Ви време за Вашите любими занимания?
Да, остава ми време. Освен свиренето на цигулка, обичам да чета и да рисувам, да си измислям истории и музика. В главата ми постоянно избликват ноти и мелодии, които никога не съм чувала, обичам да си ги свиря, за да видя какво ще се получи.
Кои музиканти и певци Ви вдъхновяват да се развивате в областта на музиката?
Цигуларите: Васко Абаджиев, Яша Хайфец, Миша Елман, Ицхак Пърлман. Тях гледам в интернет. Има също музикант, който е и страхотен човек, изцяло отдаден на това което прави – музиката! Това е Венци Благоев – тромпетист. От него разбрах, че да обичаш музиката, и да я правиш, така че на теб да ти харесва, е условието да я предадеш на другите.
Каква музика обичате да слушате в свободното си време?
Много обичам да слушам класическа музика и джаз. Също и блус и някои поп парчета.
Макар и в началото на Вашата музикална кариера Вие сте свирили в няколко държави. Кои са най-добрите Ви спомени от тези пътувания?
Срещата с хората е най-ценната, с учителите, които срещаме, с децата, които свирят.... Това за мен е стимул да науча много езици, за да мога да общувам свободно с всички.
Какво знаете за Ню Йорк?
В Ню Йорк са Статуята на свободата, Карнеги хол, Сентръл парк, ботаническата градина, Джулиард скул...
Малко преди Коледа ще свирите в прочутата Карнеги Хол Ню Йорк. Какво означава това за Вас?
Много се вълнувам! Интересно ми е и се надявам, когато отида там да покажа най-доброто от себе си.
Какво искате да Ви донесе новата 2016г.?
Искам да ми донесе много щастие, смях и радост и да съм заедно с мама и тати и сестричката ми! Както и да имам възможността да продължавам да се уча и да изсвиря още много произведения!