Скотланд ярд проверява 40 българи за убийството на Георги Марков, един бил заподозрян


Сградата на разузнаването, където някога се е намирало Първо главно управление на ДС.

6 ч разпитват задържания Александър Станкулов, журналистът Владимир Костов обаче не разпознава у него своя нападател

Досега в поредицата за убийството на писателя Георги Марков разказахме кога и защо той взема решението да напусне България и да замине за Болоня, а после и за Лондон, както и за предупрежденията, които авторът на “Задочните репортажи” получава в последната година от живота си. В друга част публикувахме свидетелските показания на лекарите, които са се борили за живота на Марков в болница “Сейнт Джеймс”, както и разказите на негови колеги от радио “Свободна Европа” и Би Би Си. Последната част бе за разследването, което води английската полиция. То все още не е спряно, става ясно от писмо, изпратено до Софийската градска прокуратура.

Три дни след покушението на Георги Марков на моста “Ватерло” на 7 септември 1978 г. в Скотланд ярд започнало разследване. Единственият, който косвено насочил криминалистите към вероятния убиец, бил самият писател. Преди още състоянието му да се е влошило напълно, той разказал на съпругата си Анабел, свой приятел от Би Би Си и лекари в болница “Сейнт Джеймс”, че вероятно е бил прободен от мъж с чадър, който говорел на лош английски. Марков издъхнал на 11 септември 1978 г. в лондонската болница и така и не дал показания въпреки надеждата на полицаите, че ще успеят да го разпитат.

“Преди да излязат заподозрени хора с конкретни имена, бе извършено

проучване на

кралската

миграционна служба,

за да се получат

сведения

за всички българи,

напуснали Великобритания между 7 и 11 септември 1978 г.”, пише в доклада на Скотланд ярд за разследването. Той е изпратен на Софийската градска прокуратура, която след 1990 г. образува дело.

Българските власти предложили услугите си да помагат на разследването още през септември 1978 г., но тогава англичаните им отказали. Британските полицаи проучили около 40 българи, напуснали страната в този период, но безрезултатно.

Втората следа, по която тръгнала кралската полиция, била за

евентуална връзка

между атентата

срещу журналиста

Владимир Костов,

извършен на 26 август същата година в парижкото метро, и убийството на Георги Марков. Тогава в разследването се включили френската и германската полиция.

Проверявало се дали извършителят не е един и същ човек - българин. Проучени били и всички, които кандидатствали едновременно за визи за Франция и Обединеното кралство приблизително около три месеца преди датите на двете нападения. Но нашенец, който да е бил и в двете страни на датите около атентатите, не бил открит.

“Освен казаното от самия Марков за лошия английски на мъжа с чадъра нито едно доказателство не бе събрано за националността на мъжа”, признава Скотланд ярд.

Английската полиция

приела обаче, че

извършителят е

чужденец, и тръгнала

в разследването си по няколко версии.

Едната била, че мъжът от моста “Ватерло” е с постоянен адрес във Великобритания.

Втората - че е влязъл и напуснал страната като турист, използвайки своя паспорт и виза.

Третата хипотеза, която англичаните проучили, била, че е пътувал със собствената си лична карта, без да подлежи на обща входно-изходна проверка, защото бил гражданин на Европейската икономическа общност или е пътувал с фалшиви документи.

Едната следа, по която тръгнали разследващите, била подадена от Джордж Адам ле Вай, отговорник по безопасността в радио “Свободна Европа”.

Пред полицаите той

“топнал” българин

на име Георги Цветанов Станкулов, роден на 13 март 1939 г. и постоянно пребиваващ в Западна Германия от 11 юли 1977 г.

Според Джордж ле Вай Станкулов изчезнал през времето, което обхващало и двете нападения - на Костов и на Марков. Знаело се обаче, че е посетил Париж, преди да се върне в болницата в баварския град Вайсенбург, където работел. След показанията на отговорника по сигурността Станкулов бил задържан от полицията във Вайсенбург на 16 октомври и около 6 часа бил разпитван.

Според Скотланд ярд разпитът се проточил най-вече заради езикови трудности, защото се водел с преводач от руски.

Станкулов признал, че на 17 август и други двама българи пътували до Париж, за да пишат статия за българско издание, и се върнали в Германия на 8 октомври.

Паралелното разследване, което се водело във Франция, установило, че Станкулов влязъл в страната под името Георги Цветанов на 16 август. Молбата му била да остане там. Той искал да получи разрешение да остане във Франция, но видял, че положението не е по-добро, и решил да се върне в Германия.

“Преровени бяха

хиляди

миграционни карти,

но не се установи Станкулов да е влизал във Великобритания в дните около смъртта на Марков”, казват от Скотланд ярд. Мъжът си тръгнал от Париж през нощта на 6 срещу 7 октомври и се прибрал в Германия.

Между журналиста Владимир Костов и Станкулов била направена очна ставка на 17 ноември 1978 г. Костов не разпознал в него своя нападател в метрото. “Така той бе елеминиран от заподозрените”, казват от Скотланд ярд.

Смъртта на писателя разбунила духовете сред българската емиграция. Десетки сигнали завалели към английската полиция. Появили се репортажи, в които наши сънародници твърдели, че имат сведения или информация по случая. Нищо обаче от техните твърдения не се потвърдило.

Скотланд ярд сочи в доклада си, че

тези следи “не водят

доникъде

и повечето твърдели, че знаят нещо, за да трупат популярност и да правят реклама на някоя емигрантска организация”.

Един от прелюбопитните свидетели бил беглецът съдия Любомир Константинов. Той обаче говорел с полицията само неофициално. Съдията твърдял, че на него му било поръчано да убие Марков.

В следващите десетина години разследването продължило, но не установило нищо конкретно. Името на Марков често се споменавало в публикации в британската, френската и германската преса. Направени били и няколко филма, излъчени по телевизиите в Англия, за които Държавна сигурност била навреме информирана.

Така до 1990 г., когато досиетата на Държавна сигурност станали достъпни за по-широк кръг хора и разследването попаднало на прелюбопитното досие на италианеца Франческо Гулино - агент Пикадили, от което, макар и да липсвали доста страници, все пак можело да се направят косвени заключения, че италианецът бил свързан със смъртта на Марков. Той бил разпитан в Копенхаген през 1993 г.

Магистратът станал агент на ДС в Мюнхен. Твърдял, че е първият вербуван да убие писателя

Един от ключовите свидетели по делото за убийството на Георги Марков бил Любомир Николов Константинов, бивш съдия в София, избягал в Западна Германия. Там обаче станал сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Разследващите се насочили към него след разпит на брата на Георги Марков - Никола.

На 23 октомври 1978 г. главният инспектор от криминалната полиция Чапман се срещнал в Болоня в дома на Никола Марков с Константинов.

Бившият съдия бил роден на 9 октомври 1926 г., филателист, посредник при продажби на марки, от което се препитавал.

Константинов обаче отказал да говори с английските криминалисти в полицията в Болоня в присъствието на италиански полицаи. Той се съгласил на неофициален разговор, но без да дава и подписва свидетелски показания.

Последвал и втори разговор, пак неофициален, в Мюнхен на 22 ноември 1978 г. На него Константинов говорил за свой познат от България - Мичо Генковски.

Името не говорело нищо на английските полицаи. Той обаче бил начални на 4-и отдел на Първо главно управление по онова време - човекът, който работел активно с Константинов и с италианеца Франческо Гулино-Пикадили. Генчевски се срещал с тях из цяла Европа.

Поредната

среща между шефа

на 4-и отдел на

Първо главно

и Константинов била в Мюнхен в началото на януари 1978 г. На нея присъствал и някакъв “рус мъж”, чиито имена бившият съдия бил забравил или пък не желаел да си спомни.

Двамата го питали за подробности за следващото посещение на Георги Марков в Мюнхен и Константинов се обадил по телефона “на някоя си г-жа Кожухарова”, защото при посещенията си в “Свободна Европа” писателят отсядал в нейния дом. Така научил, че Марков щял да идва в Мюнхен в началото на февруари 1978 г.

Последвала втора среща между “русия мъж” и Константинов. На нея му било направено предложение - ще помогнат на сестра му, която по това време имала проблеми с властите в България, ако

той сипе отрова

в питието на

писателя

Той обаче отказал, защото на практика нямало как да стане.

Биографията на Любомир Константинов била прелюбопитна, отбелязва Скотланд ярд. Той бил дълги години съдия в Софийския градски съд, но го уволнили, защото се замесил в афери на черния пазар. На 30 ноември 1962 г. бил арестуван за нарушаване на търговски сделки. На 18 април 1963 г. бил осъден на 7 г. затвор. След амнистия бил освободен на 8 октомври 1967 г. и избягал в Югославия. Твърдял, че там се сдобил с фалшив паспорт, с който заминал за Западна Германия, където се установил.

Германската полиция му направила паралелно разследване. То показва, че Константинов пристигнал нелегално във ФРГ на 21 октомври 1967 г. и подал молба за политическо убежище. На 10 януари 1968 г. бил признат за политически бежанец. От 1969 г. работел в БМВ в Мюнхен. В радио “Свободна Европа” бил на свободна практика от 1970 до 1972 г. След това обаче срещу него било заведено дело за кражба на бижута. В анонимно писмо от януари 1973 г. пишело, че го подозират, че е информатор на българското разузнаване, какъвто наистина бил.

Константинов твърдял, че на 6 септември 1978 г. бил в Западна Германия в компанията на търговския си съдружник г-н Жико. При разпита той потвърдил алибито му.

“При Константинов всичко е доста съмнително”, отбелязва Скотланд ярд. Той обитавал престижен, скъпо мебелиран апартамент. “Редовно обаче

пътува из Европа,

облечен като работяга

и носи вещите си в пластмасова торбичка, така че да не демонстрира външни белези на богатство”, пишат английските полицаи.

“Предвид обстоятелството, че Константинов не демонстрира да е обвързан от много скрупули, той държи на приятелството си с Никола Марков по-високо от възможността да изиграе ролята на Юда в тази афера”, смята Скотланд ярд и го изключва от кръга на заподозрените.

Мнението на Скотланд ярд за Константинов донякъде съвпада и с това на Владимир Тодоров, шефа на Първо главно управление. Той бил разпитван четири пъти от следователя Богдан Карайотов през 1991-1992 г., докато бил в затвора.

“Константинов беше нечестен човек, беше задържан няколко пъти от полицията в Мюнхен. Във Виена се беше изпокарал с български емигранти, имената им не помня, които искаше да убива”, твърди Тодоров на разпит през ноември 1991 г.

Според него той бил евтин агент, който не искал пари от управлението и си поемал сам разноските.

Впрочем от показанията на бившите шефове в Първо главно става ясно, че те

охотно давали

държавни пари

на агентите си

Един дори получил 30 хил. долара,за да си купи апартамент в Брюксел след развод с жена си. Агент Пикадили също прибирал тлъсти пачки, за да развива бизнеса си в Копенхаген.

Владимир Тодоров твърди още, че при използването на Константинов много се страхували от провал в Германия. Затова искали да правят безлична връзка. При тази връзка материалите се оставяли в тайници. Константинов обаче държал на личните срещи, като след дълга обработка се съгласил те да са само моментни. Бившият съдия давал информация, която пишел на собствената си пишеща машина.

Константинов вероятно бил сред хората, които са знаели най-много за убийството на Марков, защото по собствените му твърдения той бил първият на когото било предложено да ликвидира писателя.

Бившият съдия никога обаче не е разпитван официално по делото. След 1990 г. той се върнал в страната, но след като не получил гаранции за сигурност, отново отказал да дава показания.


Какво четем:

🔴 Подаряват безплатен "Царевград Търнов – Звук и светлина"

🔴 Десетки пловдивчани искат изоставеното бебе

🔴 Само в "24 часа": Антонио Бандерас: Странно е, но в България се чувствам у дома, наистина заобичах вашата страна

Източник: 24 часа



Коментари



горе