Певецът: Бях на сватба, където всички бяха с народни носии


Васил Вълканов е народен певец. Роден е и живее в Пазарджик. Има две деца - дъщеря му Симона е на пет, а синът му Никола е на година и половина. 10 г. участва във фестивала "Пирин фолк". В момента работи за музикална компания "Пайнер" с най-младия музикант Александър Джорджевич и популярния в България македонски автор Бобан Мойсовски. 

Вълканов има издадени четири албума, последният е "Песни на Македония". Видеоклиповете са реализирани в две красиви кътчета от България - Златоград и Пазарджик, под вещото ръководство на режисьора Радослав Георгиев. Сред мелодиите, на които е заснет клип, са няколко дуета с народната певица Татяна Скечелиева - "Я излези, либе", "Не задевай се мори, Ленче" и "Македонска китка".
Друга част от песните са заснети сред емблематични места в родния град на изпълнителя. Пазарджишкият фотограф Никола Колев пък е автор на снимката, избрана за корица. Предстои излизането на петия албум на Васил Вълканов.





- Кога ще се появи на пазара новият ти албум? Разкажи нещо повече за него.

- Още не е напълно готов. Ще излезе за празниците. Той е пети в дискографията ми. Предвидил съм промоция за празника на града. Ще направя концерт с участието на Ива Гидикова, Нелина, сестри Филатови, Цветелина Башкехайова. Има още една връзка с града. Хореографията е на нов пазарджишки състав, "Тракийски дар".

Това е група от млади момчета и момичета, които сега започват кариерата си. Аз точно това търся в клиповете си. Да присъстват лица, които не са преекспонирани. Да внеса нещо ново и свежо. Работих и с танцова формация  "Средногорска жарава".

- Защо реши снимките да са в Копривщица и Панагюрище?

- Харесвам родния си край. Затова и предишният ми албум също е със снимки от тук. Тъй като вече съм снимал в Пазарджик, реших да потърся друго място. Освен това Панагюрище и Копривщица са стари възрожденски градове и се връзват добре с един фолклорен проект. Пък и тук срещам подкрепа от общината.

Много съм благодарен на кмета Тодор Попов и на Диляна Матакиева. Те ми отвориха вратите на музеите за предишния албум. За този ме свързаха с кмета Никола Белишки в Панагюрище. Той ми предостави правото да снимам.

- Значи е трудно да се уредят снимки?

- Да. Пробвал съм и на други места. Искали са им да плащам на час. А снимките отнемат дни. Излиза много скъпо. А и повечето музеи и старинни градове не дават достъп до всичко.

- Ще участваш в новогодишния концерт. Как приемаш факта, че на празника ще работиш?

- За мен е чест, че избраха точно мен. Бях приятно изненадан от обаждането на Диляна Матакиева. Нямах поети ангажименти и приех с ентусиазъм. От една страна много се радвам, че ще бъда в новогодишната нощ с пазарджиклии. От друга страна съм и доста развълнуван. Това е моят роден град и едно участие е задължаващо. Все пак тук са приятелите ми, близките ми.

- Това, че няма да си със семейството си, не те ли натъжава?

- Напротив, тази година съм много щастлив. За разлика от предните, когато съм бил на далечни участия, сега след концерта ще мога да отида при близките си и да празнувам с тях. Така ще съчетая две приятни емоции.

- Да поговорим за Пазарджик. Какво ти харесва тук и какво не?

- През годините съм живял на много места. Тук обаче ми харесва най-много. Градът е и много удобен от гледна точка на работата ми. Той е на стратегическо място. Близко е и до Пловдив и до София. Приятелите ми също са тук. С годините все повече неща ми допадат тук. Инвестира се в облика на града. Централната част се обнови, парковете, които с години пустееха, сега са приятни места за разходка. Сигурно ще ме обвинят, че съм повърхностен. Че е по-важно да има работа за хората.

Не съм навътре в тези неща. Има си управа, която се грижи за тях. Надявам се в града да дойдат инвестиции и да се открият работни места. Не трябва обаче да подценяваме промените. Много мои приятели, като ми дойдат на гости, са споделяли, че не могат да познаят Пазарджик, че е станал европейски град.

- Предпочиташ македонските песни. Защо се насочи към тях?

- Обичам тези песни. От малък съм закърмен с тях. Аз съм от род на македонски бежанци. Израснал съм с тази музика. Един фолклорен изпълнител се възпитава от детство. Това е причината да се се насоча  към тази музика. Събирах записи и песни.

- Как започна кариерата ти?

- Началото бе още от училище. Участвах в много представления. Тази традиция продължи и в казармата. Щом разбраха, че мога да пея, постоянно ме подтикваха.

Но основите на професионалния си път положих през 1992-а, когато се явих на конкурс в националното радио. Той предначерта моя път. Направих и първите си записи. Последваха предложения от "Балкантон" и "Сънрайс Маринов". След това работих с "Ара, сега имам договор с "Пайнер".

- В процеса на работа попадал ли си на уникална песен, която никой не знае?

- Имал съм много такива открития. Аз по принцип търся неизвестни песни и с нов аранжимент ги представям на публиката. Стремя се винаги да включвам в албумите си нечувани творби.

Разбира се, пея и по-комерсиални. Имам много бежански песни. Димитър Костов ми даде касета с такива интересни изпълнения. Той е бежанец от Егейска Македония. Такава е песента "Момичета, гугутки".

- Как успяваш да направиш от една народна песен нещо ново и интригуващо?

- Винаги се опитват да оставя собствения си почерк. Правя нов аранжимент и тя звучи по-различно.

- Кои са любимите ти дуети?

- Правил съм много, тъй като македонската песен е предразположена към тях. Не смея да кажа, че някой не ми е любим. Всичките са с колежки и не бих желал да обидя никоя като я пропусна. Работил съм с Нелина, Ива Гидикова, Татяна Скечелиева, Цветелина Башкехайова. 

- А пееш ли са децата си. Проявяват ли те интерес към фолклора?

- Да, пея им. Стремя се да възпитам у тях любов към народното творчество. И на двамата съм посветил песен. За Симона Христина Симова, поетеса от Ракитово, ми подари "Дъще моя". Текстът на песента "Бащина радост" също е неин. Тя, както и целият нов албум, са посветени на сина ми Никола.

- Как ще коментираш работата си с "Пайнер"?

- Вече 13 години съм част от голямото семейство на "Панер". Те са страхотни радетели на фолклора. Знаете, направиха отделен фолк канал. Има и трудности. Тяхното задължение към нас е да пуснат готови клип. Но подготовката е изцяло наша грижа. Няма ги вече меценатите на култура. Всеки си гледа печалбата.

- Какво би казал на българите, които сравняват фолклора с чалгата?

- Не слушам попфолк и нямам отношение към него. Младите се подлъгват по комерсиалното и лъскавото, което виждат на клиповете. Истинските ценители не се подвеждат. Те търсят народната музика.

Наскоро пях на сватба, на която младоженците бяха облечени с носии. Това ме зарадва. Разбрах, че се правят много такива битови сватби. Важно е за младите да разберат, че именно фолклорът ни съхранява като нация, пази ни от чуждо влияние.

- Би ли се преместил да живееш другаде, ако ти предложат добри условия на работа?

- Не. Според мен народната музика е камък, който си тежи на мястото. Бих се съгласил да пътувам  в чужбина, да пея за нашите сънародници там. Като се има предвид, че светът вече е едно голямо село, човек може да стигне докъдето пожелае. Затова искам да остана в България. Тук ми е хубаво.

- Значи оттук идва и мисълта ти: "Бил съм по целия свят, по-хубав от Пазарджик така и не видях"?

- Да, Пазарджик е едно интересно място. Тук се преплитат всички фолклорни области. Имаме влияние от Родопите, от Пирин и Македония, Средногорието също е близко.

- От гледна точка на наскоро приключилите избори има ли някоя партия, за която би пял?

- Стремя се да се разграничавам от политиката. Уважавам много политици, но то е защото са хора, не част от дадена партия. Музиката и политиката са две коренно различни неща. И аз не искам да ги смесвам. Моята цел е да пея и да забавлявам хората.


Какво четем:

🔴 България – най-старата държава в Европа

🔴 Коледни работилници ще учат децата на любов към българската традиция

🔴 На тази дата започва възстановяването на българската армия след Ньойския мирен договор

Източник: Марица



Коментари



горе