Снимай България – пета част


Представяме ви следващите пет снимки от предизвикателството на TrueStory.bg „Снимай България“. По-долу може да разгледате фотографии от номер 21 до номер 25.

Фотография 21, Радомир Дуков

„Изпращам ви снимка на х. Безбог, Пирин. Снимката е правена през 2012 г. при изкачване на връх Полежан и връх Безбог. Това е едно от уникалните места у нас, което предизвиква в мен винаги гордост, че живея в България“.

Снимай България 21

Фотография 22, Валентина Гатева

„Снимката е направена през февруари 2014 г. Това е Урушки Крушунски водопад. За първи път водопадът беше в такава ледена прегръдка, за цели два месеца“.

Снимай България 22

Фотография 23, Авторът Светослав Табаков

„По-хубаво нещо от родния град няма. Затова ви представям снимка на Панорамата в Плевен, направена на 9 февруари 2015 г.“.

Снимай България 23

Фотография 24, Илия Левков

„Снимката, която ви изпращам, е от моето родно място – с.Коларово, община Петрич. Правих я миналото лято, като изобразеното на нея ми е най-хубавата част на денонощието – когато денят си отива и идва вечерта. Толкова спомени нахлуват в мен, толкова красиво изживени мигове, споделени с любими хора, това прави мястото за мен – моето родно село, толкова красиво, любимо и фотографирано от мен… Ще се надявам да се хареса на вас и на всички привърженици на красива България!“

Снимай България 24

Фотография 25, Лъчезар Рангелов

„Историята за тази снимка е малко страшна. Работейки до 22:00 ч. си тръгнах от работа и по някаква случайност носех фотоапарата и статива в колата. Започна да вали и ми хрумна идеята да „хвана“ няколко светкавици. Качих се на крепостта „Кракра“, опънах статива, сложих фотоапарата и без да съм се опитвал да заснема светкавици до този момент, зададох някакви настройки случайни на фотоапарата и след първият кадър видях, че се получават нещата. Така кадър след кадър ставах все по-мокър, но не се отказах да седя около 40 минути на дъжда (добре, че бях и с непромокаемо яке тогава). Бях се качил точно до пилона на знамето и ми мина през акъла ако падне светкавица до мен няма да остана жив може би. Обаче като гледам светкавиците все падат в далечината и си казах „няма страшно“ и останах още малко. Точно на последния кадър падна една на около 300 метра от мен и като побягнах, нямах време да сваля фотоапарата от статива! За това този кадър е много значим за мен.“


Какво четем:

🔴 Райски тиквеник

🔴 Насладете се на красотата на страната ни

🔴 Стефан Вълдобрев - за сиво-зелената комбинация между асфалта, пътя и природата.

Източник: truestory



Коментари



горе