Народният съд 1944-1945 г. - Равносметката.
Извънредният съд, наречен „Народен съд“ е действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор. Той е създаден с Наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от установената след 9-ти септември 1944 г. власт на т.нар. Отечествен фронт.
Официално ‘Народният съд’ е създаден, за да бъдат осъдени управлявалите страната от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., за унищожаването на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима установен след окупацията и преврата от 9 септември.
Заседание на Първи състав на Народния съд, декември 1944
От 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна.
За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Именно в тези процеси, спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от ‘Народния съд’ на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“, а Константин Муравиев е единствения оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е ‘Народният съд’.
Подсъдимият проф. Богдан Филов пред Първи състав на Народния съд в София.
По „Дело № 1″ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Обикновено народно събрание. 13-членния Първи състав осъжда на смърт принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър председател, ген. Никола Михов, тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност.
По Дело 1 са осъдени на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски, Богдан Филов – министър-председател, Никола Михов – български офицер, Александър Радолов – политик, Александър Станишев – политик, Борис Йоцов – учен, Васил Митаков – политик, Добри Божилов – министър-председател, Иван Русев – политик, Иван Бешкков – политик, Иван Багрянов – министър-председател, Иван Вазов -политик /племенник на народния поет/, Иван Горанов – политик, Павел Груев – юрист, Петър Габровски – министър-председател, Първан Драганов – политик, Рашко Атанасов – военен, Руси Русев – военен, Теодоси Даскалов – военен, Христо Калфов – политик.
Присъдата е изцяло отменена с Решение N 172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
Манифестация в София в подкрепа на Народния съд.
По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и много други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. „Демократически сговор“ и в. „Мир“, Димитър Павлов. Присъдата е „за скудоумие и шовинизъм“. Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското й̀ поведение.
Макар че на съставите е заповядано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници, обаче, продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден митинг. Смъртните присъди са изпълнявани веднага.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9 155. Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – конфискува се имуществото на наследниците, както и имоти на други притежатели, обект на сделки преди години. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730.
Митинг на трудещите се от София в подкрепа присъдите на Народния съд. 1 февруари 1945 г.
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов и др), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
На 3 юли 1945 г. хлавният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
През 2011 година 1 февруари е обявен за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим в България.
Какво четем:
🔴 Богатите наритаха хладилника за бедни. Последва ги🔴 Снимай България – единайсета част
🔴 Завръщането не е провал, изпускате страхотни възможности
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
