Делчево, българският Берген



Мирисът е на сладостта на меда, тръпчивостта на индришето, сухотата на  паяжината и дима на отиващата си есен. Ние сме в Делчево - на 600 м надморска височина над град Гоце Делчев, а името на селото повтаря и възвисява името на народния герой. 

"Тук е като в Норвегия - баири, бистра вода, чист въздух, а и хората - спират се, поздравявят, разговарят", - разказва - доста неочаквано, първият срещнат местен жител, който веднага ни покорява с десетки усмихнати бръчки около очите и твърде енергичното си поведение. Както се оказва, той е изкарал година в Скандинавия при сина си. Учил, английски, норвежки, но не е лесно на тази възраст. Намерил обаче сродни души и близки пейзажи край Берген, където също тъй, както тук, водата извира, за да  ороси дърветата, изстуди бирата и приповдигне настроението.  А и хората там били като тукашните - ще се спре, ще те заприказва, ще те изслуша, няма да вири нос. 

Зеленото в букака показва къде е изворът.
Фотограф: Елена Геловска

Баба Мария и приятелката й Анастасия - на която викат Стояна, се радват на всеки събеседник. Не съм излизала оттук, тук и ще умра, казва старицата, седнала на пейка пред запустялата си къща.

Когато била млада, било по-весело. На Благовец запявали и птиците, и момите - за зелената гора, за хайдутите и войводите - абе друго било, много хубаво. Но и днес ще ви кажат, че най-бистрата и сладка вода е в букака - там, в зеленото, запазило се дори в края на есента в морето от жълточервени листа наоколо... И обезателно да си наточите и да си отнесете в София, заедно с тези две дюли - да ви миришат на зряло до дълбока зима. 

Неделното развлечение на баба Мария.
Фотограф: Елена Геловска

Местната черква "Успение Богородично", строена през 1838 г., както и кошчетата за боклук около нея са достояние на обществеността благодарение на Европейския съюз. Както и пейките наоколо. Това се разбира от информационните табели в затънтеното село, в което 26 от къщите са обявени за национални паметници на културата. Пътят също не разочарова - нов е, макар че остър завой не позволява на туристическите автобуси да го вземат. 

Черквата и кошчетата за боклук около нея са реставрирани по проект с еврофинансиране.
Фотограф: Елена Геловска

През зимата е още по-хубаво - бяло, бяло, като в приказка, разказва друга жена, в чиято къща сме седнали да обядваме. Широкият чардак надвисва над скалите, а долу в ниското, там в мъглата, са покривите на Гоце Делчев. Някога местните слизали всеки ден до града на работа по късите стръмни пътеки, а вечер се прибирали с торба през рамо нагоре  - само на 9 км, но и на 600 м надморска височина над града. В наши дни два пъти седмично тук се качва маршрутка и носи заявените продукти. 

За туристите са няколкото къщи за гости и ресторантите, за местните - кръчмата до смесения магазин. Свинският бут вече се суши, малиновият сироп е сварен, чушките и царевицата са окачени под стряхата. Иде зима. 


Какво четем:

🔴 КАК ИЗГЛЕЖДАТ 5 МИНУТИ ТИШИНА?(снимки)

🔴 Столичен блок, вдигнал ръце от тормоза на "бежанци", кани Бъчварова на гости

🔴 Марешки ще прави собствен внос на горива

Източник: Дневник



Коментари



горе