Дора откри силата на духа след среща със смъртта
Тодорка Тодорова е от Кърджали, тя е на 36 г., възпитаник на СОУ "П. Р. Славейков"
и ПГИ "Алеко Константинов". Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" с професионална кариера като юрист и журналист.
Нейни приятели и колеги събират средства за рехабилитация в Словакия.
Открита е дарителска банкова сметка в лева в Райфайзенбанк (България) ЕАД:
IBAN: BG61RZBB91551055868806
BIC: RZBBBGSF
ТИТУЛЯР: ТОДОРКА ВЪЛКОВА ТОДОРОВА
Ето историята на Дора.
Очаквах да чуя по телефона уморен и тъжен глас, а Дора ме изненада с ведрината
си. Усетих усмивката й даже. Заговорихме, сякаш вчера се бяхме разделили. Започна
да разказва без притеснение...
"Случи се на 12 август 2012 г. Автомобилна катастрофа. Връщахме се щастливи от
морето с приятеля ми, събрали слънчеви лъчи. А срещнахме смъртта. Останахме живи.
Вярвам, че има причина за всичко. Думите, че всичко е преходно, а най-важното
е да си човек и да не изневеряваш на себе си, придобиха реални измерения", спомня
си младата жена. Оперират я още същия ден в МБАЛ "Бургас" за освобождаване на
канала на гръбначния стълб. На по-следващия ден се налага втора интервенция за
поставяне на стабилизиращи импланти. "Бдяха денонощно около мен - сестра ми Миглена,
приятелят ми Георги, татко, родителите на Георги и приятелят на Меги - Божидар,
приятелката ми Нина. Най-добрият ми приятел дойде от Кърджали, за да дари кръв",
разказва Дора. "Когато разбрах, че съм обездвижена и не чувствам нищо от гърдите
надолу, не се разплаках, сълзите дойдоха по-късно. Разбрах най-трудното, но и
най-хубавото. Разбрах, че свободата и любовта са най-голямото ни богатство.
Осъзнах, че приемаме много неща за даденост, като това да ходиш
А всичко е труд и вдъхновение, откровение и смелост. И тогава си цял и способен
да се пребориш за себе си и за обичните ти хора".
Дора приема случилото като изпитание за нея и близките й. Казва, че през тези
три години приятелите й са й помогнали да не се "загуби" и съветва другите да
са мотивирани да работят и да се борят за щастието си. "Аз и приятелите ми се
научихме да бъдем по-малко обградени от вещи, а да правим избори, да следвамe
целта, без да се оставяме неуспехите да ни обезкуражават", подчертава Дора.
Последните три години за нея минават в ежедневна активна рехабилитация. "Войнишки
режим, обръснах си дори косата, съсредоточена в тренировките. Спалнята превърнах
в гимнастически салон. А междувременно се сбъдна и детската ми мечта, защото ходя
на хипотерапия и яздя прекрасната Вселена", допълва тя.
"Моят Георги е с мен, отдаден, разсмиващ ме, даващ ми сигурност. Научи се да
се грижи за мен като за дете, като за пеленаче. И сестра ми Миглена също е до
мен. Живеем тримата. Учим се взаимно и така израстваме. Когато в болницата ме
приеха да лекуват уроинфекция, за първи път спахме един до друг с Георги, на съединени
легла. През цялото време го държах за ръката, почти не мигнах, но бях щастлива",
връща лентата назад момичето от Кърджали.
Споделя, че
приятелите й са невероятни, не я съжаляват, а я подкрепят да събаря преградите
и да бъде с тях. Още в болницата идват на "тумби" Направили си даже график. Пристигат
с рисунки, балони, цветя и много книги, които да я учат на техники за позитивно
мислене.
Дора е юрист по образование, работила е и като журналист. Още докато продължава
лечението, приятелите я "поставят" пред различни предизвикателства, провокират
я да пише за радиото, с приятелка обсъждат юридически казуси. Рехабилитаторите
също й стават приятели. Казва, че доверието е взаимно, защото с вяра и упоритост
заедно преодоляват слабостите, които изпитва нейното тяло.
"Но за съжаление в България няма специализиран център за хора с увреждания на
гръбначния мозък. Или, както ми каза един превъзходен български специалист, когото
срещнах в Павел баня, практикува се "конвейерна" рехабилитация", обяснява Дора.
Тя уточнява, че към момента не се налага друга операция. Провежда активна и ежедневна
рехабилитация. Специалистите са й казали, че процесът да проходи отново и да води
пълноценен живот ще е дълъг и труден. Дора вече е одобрена за прием в Медицински
център "ADELI" в Словакия, който е високоспециализиран, разполага с нови технологии
и е с доказани резултати в световната практика, какъвто в България няма. Продължителността
на лечението е 4 седмици и са нужни 15 000 евро.
Затова нейни близки и приятели активно събират сумата.
Едно от момчетата - Бижо, вече е продал мотора си и всичките 5500 лв. е предал
на Дора
Колегите на сестра й са купили с лични средства вертикализатор от Полша, който
използва ежедневно, за да поддържа тялото си в естественото му състояние. Освен за упражнения, това съдейства и за нормалното
функциониране на вътрешните органи и системи в тялото.
"Направиха ми клетка на Роше, купиха ми шведска стена. Приятелите ме подкрепят
за регулярното санаториално лечение, което провеждам. В болница "Токуда" и СБР
"Бургаски минерални бани" ме накараха да се почувствам като у дома", обяснява Дора. Иска да благодари на всички и да им каже, че дължи на тях факта, че живее и не пада духом.
"Знам, че моето възстановяване е дълъг и труден процес и протича по специфичен
начин. Но срещам възхитителни хора, които вървят по този път и ме учат, дават
ми безценни съвети. Приятел ми даде апарат за електростимулации, пак приятели
ми дадоха инвалидни колички, защото тези, които се отпускат чрез "Социално подпомагане",
не са съобразени с нуждите на ползвателя", споделя младата жена.
Тя разказва, че човекът, който я насочва към центъра в Словакия, я разплакал, когато
го видяла. "Асен е с огромен напредък. След 6 години упорство той има естествени
движения в краката, а е с шийна травма.
Чудо, постигнато с волята на духа
което, улисани в ежедневието, дори сме склонни да подценим", подчертава Дора.
Тя ходи на баскетбол за хора с инвалидни колички и емоцията, която получава там,
е несравнима. "Ярко осъзнавам, че различността е просто друга гледна точка и част
от многообразието на живота, предизвикателство, което трябва да приемем и да ни
отвори нови хоризонти", споделя момичето.
"Все още изпитвам болки и имам големи неразположения, но любовта, приятелството,
красотата, вдъхновението от работата са по-силни. Хората, които обичаш, са най-голямата
сила. Искаш да си с тях, искаш да им дадеш всичко, както те дават на теб. Безусловната
любов е животворна. Сестра ми Меги сподели, че когато съм й се усмихнала в болницата,
това й е давало сила", казва Дора. Интересите й са много и разнообразни. С помощта на приятели не спира да ходи на театър, литературни
срещи, любопитна е към всичко, което се случва в София, където живее от няколко
години.
Ирина Ангелова
Какво четем:
🔴 Над 60 000 гръцки фирми са имигрирали в България само за няколко месеца🔴 Бели Искър - Евгени Динев
🔴 Определиха любимите ястия на българите
Източник: Стандарт