Историята помни победителите. Стоичков – ще се повтори ли?
„Най-после един българин отиде там, където му е мястото - по върховете.”
Това са думи на Христо Стоичков. Един българин, прославил страната ни в целия свят, човек за когото можем да напишем много, но никога няма да е достатъчно.
„Камата“, „Старото куче“, „Модерният ляв“, а докато играе за Барселона, феновете го наричат „Ел Пистолеро“ (Стрелецът).
Той е част от българското „Златно поколение“, което постига най-големия успех в историята на родния футбол, завършвайки на четвърто място на Световното първенство през 1994 година в САЩ.
През уикенда се навършиха 21 години от връчването на „Златната топка” на Христо Стоичков.
Lentata.com не е спортен сайт, но историята трябва да се помни...
Затова:
Заедно с „Камата” от Барселона до Париж пътуват съпругата му Марияна и треньорът му Йохан Кройф.
В препълнената зала на 19 декември 1994 г., Христо Стоичков получава най-престижния индивидуален трофей в света на футбола - "Златната топка". Отличие, което едва ли ще получи някои от настоящите „таланти” на родния футбол. В борбата за отличието са номинирани Роберто Баджо и Паоло Малдини - все големи имена в световния футбол. Българинът печели убедително с 210 гласа пред Роберто Баджо, като с това се превръща в единствения до ден днешен носител на трофея.
На Световното първенство в САЩ, Стоичков става голмайстор с 6 попадения.
При завръщането си в България през 94-та, футболистите ни бяха посрещнати като герои.
Момчета, вашето поколение играчи изправи един цял народ на крака въпреки тежките кризи и гадните управници, вие накарахте тоя народ да се гордее за пръв и единствен път може би в съвременната история на България.
Изминаха 21 години, а все още няма друг като Стоичков...
Не взеха пример от тебе Христо, дори не се опитаха. Вече никой не иска още един българин да отиде там, където му е мястото – по върховете.
Някакси педерастията и купоните завладяха новото поколение футболисти. Дали заради фалшивата ни демокрация и тоталната свободия или просто поколенията се измениха, не знам, но е жалко.
Жалко е да гледаме как някакви, наричащи себе си спортисти излизат на терена, не, за да спечелят заради феновете, и за страната, а за да пълнят собствения си джоб.
Пълнят си сметките и после ходят да се наливат по заведенията.
Футболът в България вече не се играе от мъже, а от мъжки кифли, друсалки, алкохолици и всякакви подобия...
Не казвам, че са всички, но повечето са така…
Къде са талантите? Къде отидоха школите, които трябваше да вадят качествени футболисти, които да защитават интересите на националния ни отбор?
И още нещо.
Христо Стоичков притежава едно качество, което малко хора имат, а то е да казваш това, което мислиш на глас, без задръжки и лицемерие.
А това прави всяка игра по-честна. И по-истинска.
Какво четем:
🔴 Козия рог -Двама🔴 ВМРО: Подобни "филмчета" подменят историческите факти и разделят българското общество
🔴 $10 000 от САЩ за дома на отец Иван
Източник: lentata