Деян Енев: "Калуня-Каля" можеше да бъде българският Нобел


Георги Мишев навремето взел заем от Съюза на писателите, за да помогне на Георги Божинов

Романът сензация „Калуня-Каля" на Георги Божинов, която Деян Енев откри преди година, се превърна в най-продаваната българска книга за 2015-а. Закъснялата литературна слава се изразява в осем издания и 20 хиляди тираж, с гордост оповестиха издателите от „Хермес". Директорът Стойо Вартоломеев подари в сряда вечер в „Перото" 20-хилядното копие на Народната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий" - заедно с още 100 заглавия на наши автори, които ще бъдат използвани за международния обмен. На творческата вечер, посветена на починалия през 2004 г. писател беше представено и новото издание на повестта му „Караджата". Двете дъщери на Георги Божинов - Милка Рускова и Яна Божинова, също бяха тук.

„Все още сме длъжни на Божинов. Рядко се случва такова внимание да спечели български автор. Приказката на романа започна от Деян Енев - с неговата страст да се рови в кашоните със стари книги и с ония съкровени два лева, които той плаща за копие от първия тираж на „Калуня-Каля" от 1988 г. За рекламата на своя книга Деян не се старае толкова, колкото за тази на Божинов", коментира Стойо Вартоломеев. Тогава майсторът на късия разказ Енев предрече, че писанието на колегата му ще пренареди челото на съвременната ни литература.

Книгата на Георги Божинов остава в сянка при първото си излизане поради различната гледна точка, от която са представени събитията около баташкото клане и Априлското въстание. Тя е на българо-мохамеданина Калуньо. По това време в страната се осъществява Възродителния процес. Самият Божинов не е сред любимците на властта заради публикувания в списание „Септември" пътепис „Гора зелена, вода студена". В него българи разказват за съветския лагер ГУЛАГ. Георги Мишев сподели, че с тази публикация

той бърка в рана, която режимът прикрива старателно

До този момент у нас не се говори за лагери в Сибир, за жертви на сталинизма.

„Въпреки че вече беше изляза книгата на Солженицин „Един ден на Иван Денисович". Изведнъж обаче се появява журналистът Георги Божинов, който разказва едни неща, за които ние знаехме оттук оттам", връща лентата Мишев. Веднага след публикацията са уволнение Георги Божинов като кореспондент на „Труд" и главния редактор на списанието Камен Калчев. Изниква въпросът как партийният апологет Камен Калчев допуска всичко това. Георги Мишев си спомня, че по това време у самия Калчев се заражда нагласа за нов начин на поднасяне на истината. „Усещал е жаждата за правдата. Но като всеки комунист е нанесъл и злини", спомня си писателят. Той се запознава случайно с Божинов. „В ония години, когато нямахме работа, всекидневието ни минаваше от маса на маса в кафенетата. Той винаги беше много остър и категоричен. Тогава му казах: "Трябва да смениш твърдия прус, защото ще те вземат на мушката". Той се усмихваше. Не знаех какво пише, но от изказванията му се усещаше, че не е съгласен с много неща от нашия свят", разказва Мишев, който наскоро отпразнува 80. За репресивната власт в онази епоха той споделя: „Властта много добре знаеше, че без личността на автора няма книга. Тогава първо удряха автора и после неговите произведения. Такъв беше случаят и с Георги Божинов, но имаше и други - като Генчо Стоев, за когото повече от 20 години нямаше място в литературата ни. Характерът трябваше да се смачка, защото той прави литературата, изкуството, вечното. За щастие Георги Божинов се оказа човек с изключителен характер. Това е първата черта, която трябва да търсим у всеки творец. И да напомняме изказването на Атанас Далчев, че у нас има много таланти, но малко характери."

Така още в началото на кариерата си Георги Божинов остава без работа и изпада в немилост. Почти 20 години живее по този начин. Със съдействието на Хайтов Мишев тегли заем от Съюза на писателите, за да му помогне. „Да го бяхме оставили да умре от глад ли? Днешните поколения не разбират как е възможно да си журналист и в следващия момент да те изхвърлят от някое издание - загиваш като медуза на пясък. Като компенсация се явява „Калуня-Каля". Така че в природата нищо не се губи", каза още Мишев.

Според него романът няма равен в нашата литература, а авторът й

съперничи само на Вазов

Хуманизмът, който струи от него, го има и в „Индже" на Йовков. „Само че тук е разказан с необикнвоен колорит. Романът е живописно платно със страхотно богата палитра. Учудвам се какви невероятни думи е извадил – български, турски, гръцки, арменски. В моя скромен живот само един човек знаеше всички тревички – майка ми. Така и не успях да запомня всичко, но Божинов ги е запомнил и ги е описал – всички треви, буболечки, изрази, поговорки. На едно място има подхвърлено: Кога българина коля кошка? Когато кокошката е болна или когато той е болен. Това е извадено от националната съкровищница и целият роман е изпъстрен с такива находки. Истинско богатство за литературата ни. Тази книга е школа и за начинаещи и напреднали."

„Но тя не е била написана за нас по онова време. Била е написана за нас сега. Най-вече заради хуманизма, който извира от нея. Тя ни казва, че религията и етносът нямат значение - важни са само общочовешките закони, които стоят над всичко. Тя заслужава Европейска награда за последните 5 години", категоричен е Вартоломеев.

Откривателят на „Калуня-Каля" Деян Енев пък е категоричен, че именно този роман можеше да ни донесе първия Нобел. Защото е съизмерим с творбите на Иво Адрич.

„Няма как да не съм удовлетворен от случилото се само за година и осем месеца, откакто намерих тази книга. Но нищо от това нямаше да стане, ако тя не притежаваше качествата. Читателите разпознаха шедьовъра в нея. Неслучайно върви от ръка на ръка. Романът е за Априлското въстание, но не само. Дълбочината на философа по образование Божинов превръща творбата му в явление."

Някои хора от гилдията обаче оспориха всичко това и заявиха, че твърде лесно Деян Енев пренарежда етажите на изящното ни слово. „Романът се превърна и в най-оспорвания, не само в най-продаваният", каза писателят Валентин Караманчев, автор на послеслова към „Караджата" "Няма нищо лошо. Острите сблъсъци бяха на много теми - като се започне от това дали романът е за Априлското въстание или не е. Книгата не остави безразлични умните, макар и да ги раздели. Тъкмо това я прави голяма. Върху нея още много изследователи ще си блъскат главите."


Какво четем:

🔴 10 незабравими реплики от "Оркестър без име"

🔴 Историята помни победителите. Стоичков – ще се повтори ли?

🔴 Козия рог -Двама

Източник: Стандарт



Коментари



горе