Антонио бил 600 г, лекарите мечтаят за още кувьози като този, с който са спасили момченцето
Преди две години Антонио Йорданов от София се ражда преждевременно в 7-ия месец
и тежи едва килограм. Шансовете да оцелее били малки, но надежда имало. Въпреки
това лекарите очаквали сериозни увреждания.
Днес Антонио не спира да играе с купищата играчки, които има вкъщи - любими са му музикалните. Катери се навсякъде, където може, и опознава света около себе си благодарение на специалистите и апаратурата в неонатологичното отделение на болницата по детски болести “Проф. Иван Митев” в София, които спасяват живота му.
“В 19-ата-20-ата седмица разбрахме, че нещо не е добре. Имаше индикации, че детето не получава достатъчно храна и кислород от пъпната връв. Това е нещо, което не може да се оправи, и още тогава ми казаха, че повече от 30-ата седмица едва ли ще изкара и по-скоро ще трябва да се извади със секцио” , разказва майката на Антонио Милена Йорданова. “Оттогава го следихме по 2-3 пъти в седмица. Трябваше да пия определени протеини, да ям определни храни, уж да му помогна, но нищо не помагаше. Първо изоставаше с една седмица вътреутробно, после с две, накрая с почти месец. В 33-ата седмица видяха, че той изобщо не расте и че по-добре да е навън, отколкото вътре, и го извадиха”, спомня си Милена.
Когато се ражда, Антонио е изостанал с развитието си с близо месец. Веднага е интубиран и поставен в кувьоз в неонатологичното отделение, но лекарите не дават големи надежди. Пет дни по-късно те откриват и кандидоза, която му вреди повече, отколкото това, че е недоносен. В продължение на 2 месеца го лекуват от инфекцията, като през това време детето не само, че не наддава, но започва спад в теглото му, достигайки критичните 600-700 г.
След 4 месеца и половина, прекарани в кувьоз, детето значително подобрява състоянието си и най-накрая се прибира вкъщи със семейството си. Последствия от продължителното лечение обаче има. От това, че много време е бил на апаратна вентилация и кислород и че е недоносен, Антонио не развива добре белите си дробове, които са увредени. Заради бронхопулмоналната диспазия (хронична белодробна болест), която има, той е предразположен към пневмония, бронхити и всякакви белодробни заболявания. Диагностициран е и с детска церебрална парализа от смесен вид, като по думите на майка му това е най-малкият вид. “Изразява се в проблеми с координационната система - не може да ходи сам още, но смятам, че ще проходи, всичко е въпрос на време. Иначе лази, катери се, но не говори - само мама, баба, обикновени думи. Трудно контролира и ръцете си”, разказва Милена, която е убедена, че синът ѝ ще израсте тези неща и ще се оправи. “Втора година го преглеждат и вече е много по-добре. Надявам се до третата година да ги израсне, а и той определено е много борбено и упорито дете”, оптимист е тя.
За съжаление, децата като Антонио не са малко. Годишно през клиниката за лечение на детски болести “Проф. Иван Митев”
минават между
900 и 1000 деца
Благодарение на добрите специалисти, работещи там, смъртността е в рамките на 2-3%. “Това са хиляди деца, които са спасение именно с наличието на животоспасяващата апаратура”, разказва доц. д-р Ралица Георгиева, завеждаща неонатологичното отделение в болницата.
“За всяко новородено дете, което има нужда от интензивно лечение, са необходими инкубатор, който осигурява необходимата влажност, кислородна концентрация, температура, апарати за механична вентилация, както и такива за мониториране на жизнените показатели, които се следят денонощно и са важни за интензивното лечение, но и за бързата реакция при внезапно настъпили, животозастрашаващи състояния на децата”, обясни доц. Георгиева.
За да се подобри качеството на работа и прогнозата, е необходимо въвеждането на по-висококачествени апарати. Затова с част от събраните средства “Българската Коледа” иска да осигури на болницата
централна
мониторна
система
за наблюдение
на жизнените показатели, каквато няма в нито едно неонатологично отделение в страната. В момента всеки кувьоз е снабден с екран, показващ жизнените показатели на децата. Следенето им поотделно отнема повече време, а в условия на недостиг на персонала става по-трудно за осъществяване. При централната мониторна система данните от мониторите на отделните пациенти ще бъдат събрани и онагледени в два големи екрана, така че лекарите и сестрите непрекъснато да ги наблюдават и при настъпило отклонение да реагират незабавно.
“Мога да кажа, че през последните 10 години изключително равитие има неонатологичната и интензивна терапия - значително е намалена смъртността при рисковите деца и е подобрена дългосрочна прогноза по отношение на качеството на живота им по-късно във времето благодарение на животоспасяващата апаратура”, каза доц. Георгиева. Освен такава апаратура отделението има нужда и от нови кувьози.
“Направи ми впечатление, че
имаше и по-нови,
и по-стари
кувьози. Антонио
го местеха
постоянно,
но винаги беше в по-хубавите. Не знам как избират, но може би децата, които са в много по-тежко състояние, гледат да ги слагат в тези, които ще им свършат повече работа. Но определено имат нужда от подмяна, защото не можеш да избираш кое дете да сложиш, да не рискуваш”, разказва наблюденията си Милена. Повечето недоносени деца, прекарали продължително време в кувьоз, имат ретинопатия - заболяване на очите. Въпреки продължителния си престой Антонио има някакво късогледство, но няма нужда от очила, нито му създава проблем или дискомфорт. Милена твърди, че именно по-добрият кувьоз е предпазил сина ѝ от проблеми със зрението.
Пътят, който Антионио и семейството му трябва да извървят, е още дълъг. Ходенето на рехабилитация ще продължи, а с него ще започне и посещението при логопед, който да се грижи за говора. За Нова година Милена и съпругът ѝ си пожелават синът им да е жив и здрав, да е едно пълноценно дете и да проходи. От Дядо Коледа Антонио ще получи голяма кола, а след няколко месеца ще посрещне и своето братче или сестриче.
Какво четем:
🔴 Назад към героичното минало: Панорамата в Плевен🔴 Пускат марка с лика на Емил Димитров
🔴 Людмила Живкова пуснала джедаите у нас (СНИМКИ)
Източник: 24 часа
Коментари
