Отечество


Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек… И досега още чувствувам възрождението на твоя миризлив зеленчук, който изпълва всичкото пространство, на която страна и да хвърли човек окото си; аз и досега чуя песента на славеите и чуруликанието на ластавиците; най-после, аз и досега слушам крехкия глас на българското момиченце, което мете двора си с бръскалката и пее си своята народна песенчица: 
 
Черней, горо, черней, душе, 
двама да чернеем; 
ти за листе, горо, 
аз за първо либе… 

Откъс от повестта „Българи от старо време“, Любен Каравелов 


Какво четем:

🔴 Питка за Бъдни вечер

🔴 Местан се укри в турското посолство, чака чужд министър да го брани (обзор)

🔴 Турци от Бурса палят свещи и се молят на Богородица в Бачково

Източник: rodnoto



Коментари



горе