На Рождество Христово заведете децата си първо в храма, а после може и в мола


ВИЗИТКА:

Митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора

След като завършва с отличие Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” се отказва от светския живот и става монах в Клисурския манастир

На 27 октомври 2013 г. е избран от Светия синод за Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин

Най-младият митрополит говори свободно немски, английски и руски, ползва гръцки, ползва скайп и вибър и поддържа профил във Фейсбук

- Ваше Високопреосвещенство, тази година беше неспокойна както за България, така и за света. С какви мисли посрещате коледните празници?

- В навечерието сме на един от най-светлите празници – раждането от плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Празник, който обединява малки и големи, млади и стари. Празник, който ни кара да се замислим за ценностите на християнското семейство. По стародавна традиция, всички от близо и далеч, се прибират за Рождество в бащиния си дом. Събират се със своите роднини. Притихват в святата нощ в очакване на раждането на Богомладенеца. Тази традиция ни кара да се отърсим от суетата на ежедневието и да се замислим за изконните и непреходни ценности на християнското семейство. Защото хората, семейството днес остават на заден план. Оправдавайки се с кариера си, с изкарването на пари, с личния си живот...

- Контактите ви са основно с българската диаспора в чужбина. Как според вас сънародниците ни приемат живота си извън родината?

- Знаем старата поговорка - „Всеки камък си тежи на своето място“. Голяма част от нашите сънародници са отишли зад граница, за да търсят по-добра реализация, препитание и бъдеще за децата си. Те обаче загубват себе си в един мултикултурен и интеррелигиозен свят. Традициите и обичаите там не са тези, с които сме закърмени. За да бъдем интегрирани, ние трябва да се приучим и да усвоим чуждите обичаи, традиции, език. Ако я няма грижата на Българската православна църква за душите на тези наши сънародници, те ще се обезличат. Нашата мисия е да ги съхраним. Това го правим много успешно, с помощта на българската държава и българските училища зад граница. Целта е да им осигурим максимален граждански и духовен комфорт в чужбина.

Празникът на Рождество Христово ни кара да се замислим не оставяме ли на заден план християнските ценности, не загърбваме ли своите близки.

Малкият Христос, който се ражда повит в ясли, ни учи на смирение, обединява ни. И в тихата и свята нощ ни кара в своите сърца да чуем ангелската песен, която възпява родилия се Младенец. Кара ни да видим и мира в тези години на раздори, на войни, на бедствия. Този мир, за който пеят ангелите на небесата, в нощта на раждането на Иисус Христос е твърде необходим.

- Световните лидери, обществата и изобщо всички призовават за мир, а се случва точно обратното...

- Затова всеки един в навечерието на Рождество според своите слаби човешки сили трябва да бъде миротворец. В едно от блаженствата Христос казва: Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Ние сме призвани да бъдем синове Божии, защото Той ни е сътворил по негов образ и подобие. Да го следваме и да бъдем послушни, както всяко едно дете е послушно пред своя баща.

- Светът и ние посрещаме Коледа в тежка ситуация на атентати, кръвопролития, бежанци. Каква е ролята и мисията на църквата?

- Мисията на църквата е да води човешките души към спасение и да се погрижи за всеки един поотделно. Без да дели хората по вяра, етнос, социално положение. Притчата за Милостивия самарянин в Свещеното писание е най-показателна. Макар че този човек е бил другородец, самарянинът не се е поколебал да превърже неговите рани, да го отнесе в странноприемницата и да остави средства собственикът да се погрижи за него. Това е тънката линия на мисията на църквата спрямо всички онези, които не са нейни членове.

Православната, католическата и евангелската църква в чисто социален аспект полагат грижи за бежанците, които не са християни, като по никакъв начин не засягат техните религиозни чувства.

Ще ви дам пример. След войната в Сърбия голям поток бежанци буквално заля Южна Германия. Католическата църква там извърши огромна социална дейност. Те имат големи хосписи, приюти, в които дават подслон, храна, топлина, дрехи, медицинска помощ на нуждаещите се.

- А Българската православна църква?

- Българската православна църква беше категорична със своето становище – за тези, които сме приели, ще се погрижим, но за повече – не. Тя изхожда от ситуацията в нашата държава, защото социалното положение на голяма част от нашите сънародници не е завидно, тези хора също бедстват. Има опасност в едни момент да ги поставим в неравностойно положение. Приоритетно ние трябва да се погрижим за своите близки, а след това за далечните. Някой може да попита защо разделяме хората. В крайна сметка църквата е призвана да се грижи за своите чеда. Ако заедно с държавата ние се погрижим и нашият народ укрепне, издигне се социално и духовно, то тогава хората сами ще отворят домовете си за страдащите. Българската православна църква може да бъде част от тази грижа, държавата е водещата.

- Прави впечатление обаче, че мисионерската роля на църквата ни се губи. Има отделни свещеници, които са се нагърбили да помагат на хората в нужда.

- Това е критика, която с основание е отправена към Българската православна църква. Социалната й мисия не е достатъчно добре изразена. Не се вижда. Има много наши свещеници, които помагат на хората в своите енории, без да афишират това. По-големият упрек към Българската православна църква е в това, че няма цялостна концепция за извършването на тази социална мисия, каквото имат гръцката и други православни църкви. Ако погледнем исторически, дълги години нашата църква се отърсваше от своите рани. Имам предвид раните от режима, който я преследваше, а след това и раните от разкола. Слава Богу, сега църквата е единна и започва лека-полека да застава на своето място. Сигурен съм, че много скоро, в контекста на интеграцията на България в ЕС, възможностите за извършване на социална дейност ще станат значителни.

Социалната дейност не е нещо елементарно. Не става въпрос да отворим няколко помещения, в които да раздаваме храна и дрехи. Първо има санитарни изисквания. Грижата обаче не е само да напъхаш парче хляб в торбата, да обърнеш гръб и да преминеш към следващия нуждаещ се. Освен физически, тези хора трябва да бъдат обгрижени и духовно. Трябва да има свещенослужители и социални работници с опит. Защото в повечето случаи тези хора са претърпели психологически стрес, дисбаланс. Ние трябва да им помогнем, да ги върнем отново.

- А децата? Как църквата се грижи за тяхната духовност? Отново стигаме до въпроса за и против религиозното възпитание и обучение.

- Църквата е голям длъжник. Децата са тази благоприятна почва, върху която ние можем да работим ползотворно. Всички институции трябва да бъдат обединени около идеята за нравственото и религиозното възпитание. Нашето общество гледа на предмета „Вероучение“, за който църквата от години настоява, като на нещо, което олицетворява Българската православна църква в периода на нейните изпитания и страсти. По време на разкола по някакъв начин политиката се намеси много драстично. Малко или много на хората, на родителите им трябва време, за да преосмислят и застанат рамо до рамо с църквата. Иначе сме обречени на обезличаване. Да, ние сега пътуваме без визи. Можем да учим и работим, където си поискаме. Това обаче не е смисълът на нашето съществуване. Преди всичко ние трябва да се погрижим да създадем здрава християнска основа в душите и умовете на нашите деца. И когато те излязат извън България, да бъдат твърди в устояването на тези ценности. Иначе светът ще ги погълне и претопи. Така че вероучението е насъщно и потребно тук и сега. Светият синод имаше много толерантна концепция за изучаването на този предмет. Тя залагаше на познание за православно вероучение, католицизъм, ислям или всички официални религии в българската държава. Беше зачетено правото на вероизповедание. От друга страна, за тези, които не се припознават в тези категории, е предвидено изучаването на основни етични норми. Това е много хубаво, защото етиката се основава на божествени и нравствени закони. Там има всички онези правила, които ни карат да бъдем преди всичко добри граждани на обществото. Да зачитаме семейните изконни ценности.

- Накъде върви светът според вас? Как приемате прогнозите и предупрежденията за война?

- Светът върви към катарзис. Не мисля, че може да има война, подобна на Първата и Втората световна. Войната по-скоро е на съвсем друго и много по-сериозно ниво. Тя цели да обезличи човечеството, да го подчини на материализма и да изостави своите ценности, да загърбят любовта. Така хората няма да могат да прозрат всичко онова, което Бог ни проповядва. Затова се молим Бог да даде мир на земята. Православните вярващи знаят, че всички тези изпитания, които се случват, са признаци за това, че Бог иска да подготви човечеството за среща със Създателя. Това няма да е сега, само Бог знае кога.

- Казах те, че войната е на материалното срещу духовното и любовта у хората. Коледа все повече има материални измерения. Какво ще посъветвате родителите – да заведат децата си в църквата или в мола?

- Бих посъветвал родителите да заведат децата си първо в храма. Да обяснят смисъла и значението на празника Рождество Христово. Да ги приучат да свикнат с уюта на храма, с богослужението, да ги научат да се молят. А молът няма да избяга. След това могат да ги заведат и там. Тогава децата ще имат много правилна представа и ще могат да направят съпоставка между духовното и материалното. И когато духовното е водещото, тогава няма защо да се притесняваме от мола. Защото на това място те могат да се срещнат с приятелчета, да разнообразят почивния си ден. Да заведат сутринта децата си в църквата, а следобед – в мола.

- В тежки моменти хората се обръщат към църквата. Като духовник какво бихте им казали, как бихте ги успокоили или обнадеждили?

- Да поставим любовта към Бога на първо място, след това към нашите ближни и след това към самите нас. Да загърбим егоизма си, да бъдем себе си, защото като че ли много хора днес се страхуват от това. Всички са скрити, всеки играе някаква роля. Трябва да бъдем себе си, защото Бог ни е сътворил такива, каквито сме – уникални. И когато оставим другите да видят уникалността ни, те ще видят Христовата любов, която струи от нашите сърца към тях. Тогава може би и те ще се променят и ще станат по-добри. Така светът ще стане по-добър.


Какво четем:

🔴 3000 лева дариха полицаи от Монтана на деца на загинали колеги

🔴 2 тона храни за бедни семейства в Благоевград

🔴 Подземната перла на България

Източник: Монитор



Коментари



горе