Какво означава да бъдеш приятел
Четири и двайсет сутринта е и, както всеки ден, в квартирата на г-жа Петя Данева
в Златица кафеварката бодро свисти. По същото време, на 4 км от нея, в общежитието
на "Млекарското" в Пирдоп не бихме могли да предположим дали Александър Пиянков
спи дълбоко в стаята си, току-що се е промъкнал тайно или изобщо не е там, защото
когато си почти на 18, местонахождението ти преди зазоряване трудно може да се
прогнозира. Дори в малко градче, в което на пръв поглед просто няма какво да се
случи.
Само че когато преподавателят от
Фотограф: Илиян Ружин
В тази ослепителна съботна сутрин в двора на гимназията се чува само как стръкчета трева нежно попадат между кътниците на една приятно закръглена крава. От съседите се обажда петел. Във фоайето на училището витрина, пълна с купи и грамоти, засвидетелства, че тази гимназия с право се гордее с постиженията на своите възпитаници на професионалното поприще. Още повече, когато знае, че много от тях си имат съвсем други грижи на главата.
"Масово учениците тук са от трудни семейства, някои са с разделени родители, имаме детенце, което проси и… разни други такива съдби," щрихира картинката Петя. "В класа на Сашко, трябва да ви кажа, ме посрещнаха с думите: "Умната, госпожо, защото няколко госпожи изгонихме от училище. Осемдесет процента от учителите, които са влизали в нашите часове, са излезли разплакани…" Слава Богу, не ми се случи нито една от тези закани, обаче си беше трудно. Исках някак да ги мотивирам, да ги запаля да поемат инициативи, да се развиват… Много пъти съм прекъсвала часа и сме си правили рефлексия – на теб какво ти се случи, защо сега се чувстваш така, как да го оправим? Сашо откликна на провокациите и се запалихме да правим нещо заедно."
Фотограф: Илиян Ружин
Това нещо съвсем скоро се оформя в клуб "Подкрепа". До края на нашата история той ще се разрасне в доброволчески клуб от
И едва ли има по-подходящ човек да поведе нещата във вярната посока от този тук, с коженото яке и хвърчащите от очите искри във всички посоки, който вече се е пускал по наклонената плоскост и успява да стигне и до онези мрачни и заключени ъгълчета на сърцето, които и "най-готината госпожа" трудно би могла да разгадае.
Ако беше филмов герой, щеше да е, чуй го сега, приятел на момчето от
Фотограф: Илиян Ружин
И също така, един от онези хора в училище, на които по-малките искат да приличат и се респектират дълбоко от личността му и от огромната луда компания, с която се забавляват нонстоп и правят, хм… "всякакви работи". Затова когато един ден той виква двама-трима от "проблемните" осмокласници, да си поговорят просто така, като приятели, те го послушват. И остават в клуба. След тях идват и още.
"Сашо им говори на техния език," продължава да подрежда пъзела Петя."Сам е преживял голяма част от тези ситуации и емоции и предвижда, предусеща, знае – без те непременно да са му споделяли – какво им се случва. И успява наистина да ги докосне."
Фотограф: Илиян Ружин
Тук обаче въпросното лице вече се е изчервило отвъд ушите и твърди, че не е кой знае какво, ами просто им влиза в положението на момчетата и момичетата и не може да гледа как някой си съсипва живота, дето е пред него целия. Освен това Сашо още не пил и едно кафе тази сутрин, така че, ако нямаш против, ще оставим Петя на нейната четиригодишна дъщеричка и техните си женски работи, за да се прехвърлим в кафе-бара на централния хотел в градчето, който е силно негова територия. Под подозрителните погледи на компания мъжаги в процес на изтрезняване там вече може да си продължим по-спокойно назад в историята.
Фотограф: Илиян Ружин
Преди да се появи в Пирдоп, Александър Пиянков първо се е родил в Плевен, после са се преместили с майка му и сестрите му в Бургас, където той е ходил на училище, скачал е хлапашки от моста в морето, изпратил е своя татко завинаги и си го е преживял, както всичко останало, дълбоко в себе си, без никой да разбере. Пак там някъде, в тринайстото лято от своя живот, Сашо е станал велик продавач на царевица на плажа в Созопол, който сто процента го помни и до ден днешен. Оттогава си изкарва сам джобните, по собствено желание, не че е бил в особено затруднено положение. Но пък понеже непрекъснато му се налага да влиза в големи разходи по дискотеки и веселби, много добре, че е такъв оправен и шефът му сега го е повишил да бъде вече той шефче на царевицата и атракционите в курорта. Тези сюжети обаче текат през лятото, а за да стигнем до Пирдоп, ще трябва да минем някак през цялата учебна година на девети клас в Бургас.
"Тогава се бях променил драстично. Взех да пуша, да излизам с различни компании, бягах от часовете – като тези ученици от сегашното ми училище, същата работа. И стана малко кофти. Какви ли не гадни истории съм видял тогава да се случват на хора около мен. Видял съм ги как затъват, как се почват проблеми, заеми… Кофти е да стигнеш дъното и чак тогава да осъзнаеш, че сам си си прецакал живота. Аз се осъзнах в края на срока, за което и училищният психолог доста ми помогна, и успях да завърша. Но беше голямо изпитание."
Фотограф: Илиян Ружин
И така, в десети клас майка му все пак го пуска сам в Пирдоп с думите: "И умната! Не русата!". Само тя си знае какво й е било, но днес като му се обажда, вече го пита предимно дали е ял, защото знае, че момчето й знае какво прави. Вярно, случва се да тресне по някоя изцепка от време на време, но "нищо фрапиращо". Между другото, сред важните неща, които синът й е научил от живота, откакто така добре се разбират с него, е и една басня. Ето тази, в нецензурирана версия:
"Навън било нечувано студено и едно врабче вече давало Богу дух, когато изведнъж една крава минала покрай него, спряла се и се изсрала отгоре му. Врабчето се стоплило от горещото кравешко лайно, живнало и започнало да си чурулика весело. Точно тогава обаче оттам минал местният котарак. Той чул чуруликането, изровил врабчето от лайното и го изял. Поуките са две. Не всеки, който сере отгоре ти, ти мисли злото. Не всеки, който те изкарва от лайната, ти мисли доброто."
Фотограф: Илиян Ружин
Сашо я е разказвал и в кръгчето на клуб "Подкрепа". А също им е пускал и един филм, брутален –
В останалото си свободно време Сашо тренира бокс, кара шофьорски курс и верно прави "всякакви работи", защото освен че с г-жа Данева насочват клуб "Подкрепа" и към доброволчеството, той открай време си е замесен в редица общественополезни дейности, начинания и безчет доброволчески инициативи с младите
Фотограф: Илиян Ружин
"Имаме дом за слепи и ги посещаваме, когато можем, защото няма кой друг. Или, в Златица има дом за деца, и там ходим, занимаваме децата. Оттам тръгна всичко." После се зареждат боядисвания на пейки и беседки при реставрацията на парка в Пирдоп, изнасяне на цели представления за дребосъчетата от детските градини, организиране на четения и гостувания на писатели заедно с момичетата от читалището.
А с най-добрия си приятел, Кристофър Василев, който е на първа линия със Сашо и в клуб "Подкрепа", миналата година се хващат, измислят и реализират до най-дребния детайл първия в региона
Фотограф: Илиян Ружин
Всички тези споделени моменти, емоции, снимки и видеоклипове от преживяното по мисии през годините, са подредени в една хубава презентация, с която Сашо и най-активните от клуба разясняват пред новите осмокласници какво е доброволчество и какви неподозирани плюсове ти дава то. "Опитваме се да им покажем, че това е голяма крачка в собственото ти развитие, в мисленето ти. Че ще се почувстваш много по-добре, ако помогнеш на някого или направиш някоя кауза. Показваме им и как сме се веселили, защото да участваш в такива инициативи просто е интересно. Едно е да се прибереш и да вземеш да учиш, защото те сега, новите ученици, не излизат чак толкова много като нас… А друго е след часовете да останеш да се запознаеш с други ученици, по-забавно е. Аз например няма човек в гимназията, когото да не познавам лично."
Фотограф: Илиян Ружин
Сред последните изпълнения на Сашо и Крис са, съответно, Клоуна и Вълка в най-новата шоу програма на "Аниматори" за децата на Пирдоп. А всяка неделя, в която имат време, двамата се мятат на влака в 05:47 ч. и още преди осем запасват престилките на доброволци в
Фотограф: Илиян Ружин
За протокола. Александър Пиянков учи за готвач, най обича да бърка кекс и може да изяде несметни количества мляко с ориз. Подготвя се да кандидатства икономика във Варна, а после да замине за Германия, където да поработи за добри пари. Това обаче е една друга история, която ще бъде разказана следващия път, когато го срещнем и когато той може би ще е отворил свой собствен ресторант в стар стил, с камини, пушки и дивеч по стените. Или пък ще прави нещо съвсем друго и съвсем неочаквано. Защото, нали знаеш, добрите момчета отиват където си поискат.
Доброволчески клубове като този на Сашо започват да се появяват във все повече училища и университети в цялата страна. Даже ти може да си човекът, който да създаде следващия. Виж в
Какво четем:
🔴 Английските власти отсъдиха: какаото на Nestle не е "най-добрият старт на деня"🔴 Стоянка Мутафова празнува Коледа у дома,с Муки и котките Чарли и Сара
🔴 След световната купа сноубордистът Радо Дивеча мечтае за олимпийско злато
Източник: Капитал
Коментари
Последвайте ни във facebook!
