Строители на съвременна България


Наричат ги социални смутители, защото техните вътрешни граждански настройки вибрират на друга честота и смущават ефира на статуквото. Това са хора, които искат да разбърникат средата и да я побутнат малко, за да се види какво има зад ъгъла. А там, надяваме се, става ясно, че запазването на човещината е онова, което ще ни спаси. И затова "социалните смутители" правят неща, важни за всички, осъзнавайки, че "помагането" е най-важният капитал, трупащ се на сметката на доброто.

Александър можеше да е като всяко друго 18-годишно момче, което смело нагазва в социалното море (а то винаги е до колене на тази възраст), интересувайки се само и единствено от собственото си позициониране в тази тъй суетна и толкова трудна за справяне област – живеенето. Но той не е. Или може би всъщност никак не сме прави и Александър си е точно като всяко друго 18-годишно момче, чието сърце прелива от добрина, и се чуди къде да пусне тия пусти искри, с които очите му светят като на котарак разбойник в тъмното. Тогава в един час по география в Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии "Никола Димов" – гр. Пирдоп, се появява г-жа Петя Данева (преподавател по програмата "Заедно в час") и успява по такъв начин да врътне искрите в правилната посока, че те да подпалят фитила на много добри дела, които точно Сашо Пиянков ще свърши в комплект с други ведри млади хора от клуб "Подкрепа". Това е доверен приятелски кръг, в който можеш да споделиш всичко, без да се притесняваш, че някой киселяк ще ти се присмее, просто защото там такива няма. И ако съдим по редицата от доброволчески клубове, които се появяват с подкрепата на TimeHeroes в училища в цялата страна, май нормалното състояние на младите хора е... да са добри. Затова Сашо и компания могат да бъдат забелязани и при незрящите хора в Пирдоп, и в дома за деца в Златица, и като организатори на стрийт фитнес турнир, и като общи работници по поддръжката, боядисвайки пейки и беседки в парка, и като доброволци в кухнята за бедни към църквата "Св. Пророк Илия" в София.

Ще познаеш ли къде се образува най-голямата опашка в бежанския лагер в Харманли? Не, не е за храна. Ммм, съвсем не, не е и пред администрацията в очакване на документи за бежански статут (макар че имаше момент, в който и тя не беше никак малка). Добре, няма повече. Директно ще съобщим, че най-голямата опашка е там, където се дава щастие на килограм – в игралната класна стая на Мама Джил и Сейди. Тези две бели лястовици, долетели директно от Острова, успяват да организират пространство в бежанския лагер, където децата не са част от мрачната статистика, която войните попълват постоянно, а са точно това, което трябва да бъдат – просто деца. И като такива те си имат задължения, които всеки понеделник, сряда и петък в рамките на един час изпълняват съвестно в компанията на редица верни помощници – кукли, мечета, сини готварски печки, автостради, колички, столчета, сервизи от най-изящна китайска пластмаса и прочее предмети от първа необходимост, когато трябва да се играе. А когато не трябва (има се предвид, когато ще се учи английски), всички разтребват игралното поле с ентусиазма, с който са го разхвърляли, и започва "Щом щастлив си и го знаеш..." в комбинация с още полезни английски фрази и педагогически игри. Мама Джил и Сейди можеха да са някъде другаде и да се занимават с къде-къде по-леки и неангажиращи дела, но пък, ето, тук са и успяват да извадят десетки, стотици даже деца бежанци от клишето на фалстарта, с който започва животът във война. Ами да, нормално е пред тяхната класна стая да се вие най-голямата опашка.

Людмил Егов и новият живот на старите компютри

Ако имаш два работещи компютъра, дай единия на ближния. Ако имаш два неработещи компютъра, дай ги на Людмил Егов. Ако изобщо имаш компютри за даване, струва ни се, вече знаеш при кого трябва да отидат. Въпросът е защо. Отговорът е много лесен, ако знаеш кой е Людмил. Той е компютърен техник от Горна Оряховица, който събира очукани от живота и ползвателите им машини, ремонтира ги, вдъхва им нов живот със сръчността си и ги изпраща на бедни семейства с деца, които не могат да си позволят лукса "компютър". Зарежда ги с образователен софтуер за най-малките, детски филми, аудиоприказки, игри без насилие, енциклопедии и всякакви други важни неща, заради които смятаме компютрите за благо, и по този начин успява да даде шанс на деца от семейства с незавидни финансови възможности да не бъдат изолирани от света. Неговата инициатива "Дари добро – нов живот за старите компютри" е повече от важна. Тя, както казват, е епична, защото способността да пожертваш част от времето и уменията си безвъзмездно в полза на другите е точно това. Всеки може да помогне с изпращане на старата си машина (конфигурации Pentium 3 или Pentium 4), монитор, харддиск, памет, дъно или каквито излишни чаркалъци има по терена, но също така и с идея при кого да отиде спретнатият обновен компютър, за да е сигурно, че си е намерил мястото. А докато има такива като Людмил, вярата в доброто е абсолютно оправдана.

Антон Стойчев, "Общество" и многоглавата ламя Г-жа Бюрокрация


Мнозина се будят със студена пот на челата само при мисълта, че им предстои паметна (винаги са такива) среща с многоглавата ламя Г-жа Бюрокрация. Името й звучи някак по френски приветливо, ама няма нищо общо с приветливостта така или иначе. Антон Стойчев обаче (част от екипа на TimeHeroes, гордеем се, че ни е колега, какво да направим) хич не й се плаши на тази достолепна дама, защото е завършил интернет инженеринг в Лондон и е работил известно време в местната група My Society, правеща приложения, които подпомагат гражданите при срещите им с държавната администрация. И когато се връща в България, решава, че трябва "да се обединят знания, умения и сили" на хора от всякакви сфери, за да се избегне челният сблъсък с горепосочената госпожа. И така на ринга за отбора на гражданите изскача платформата "Общество". В момента в нея част от времето си влагат няколко десетки социално ангажирани хора, готови да ни спестят много излишни въпроси с висящи отговори, разработвайки приложения и сайтове, с които достъпът до информация и възможността за подаване на сигнали до институциите да стават много по-лесно. И не само това. На сайта на "Общество" са видни и останалите проекти, по които работи доброволческият кръг около Тони Стойчев: платформа, която събира на едно място огромно количество информация за правителство, парламент и политици, за да сме в час преди избори; сайт, който дава идеи къде и какво може да се занесе за рециклиране; интерактивно информационно бюро, където всякакви въпроси, свързани с гражданското общество и бита ни, намират необходимите отговори. Най-хубавото на "Общество" е, че чакат с отворени обятия всеки, желаещ да им помогне по текущите проекти, и всеки, готов да реализира собствена идея в услуга на гражданите.

Александър Велков, "Подари ми история" и споделеното удоволствие от четенето

"Подари ми история" е създадена от група доброволци с една-единствена цел - да се подпомогне създаването на аудиофонд от книги за незрящите хора в България. Александър Велков, който е завършил социология и журналистика и е работил в неправителствени организации, подпомагащи незрящи хора, е един от тях. А идеята е проста и понеже е такава, работи безотказно и има истинска стойност за тези, които искат да направят нещо смислено, и за онези, които имат нужда именно от такива дела. Трябва само да си избереш произведение, което много харесваш, да се усамотиш някъде и да се запишеш, докато го четеш на глас. После влизаш в timeheroes.org, включваш се в инициативата и изпращаш mp3-ката по предназначение. Оттам насетне тя влиза в каталога на "Подари ми история", а ти съвсем заслужено може да се усмихнеш вътрешно, да се потупаш по рамото и да бъдеш сигурен, че удоволствието, което имаш от четенето, е абсолютно споделено. И хич не се притеснявай от дикцията, гласа си или липсата на артистичност при прочитането на любимото ти произведение. Защото всичко, което идва от сърцето, е достатъчно красиво.
 
*Материалът е подготвен от екипа на TimeHeroes.org - най-голямата онлайн платформа за доброволчество в България. С помощта на сайта досега над 22 000 души са подкрепили с времето и уменията си каузи в цялата страна повече от 34 000 пъти


Какво четем:

🔴 Да чуеш гласа на тамбурата

🔴 Андрей Слабаков: Забраната да се вари ракия по всяко време е негативното събитие на годината

🔴 Поли Генова спечели класация на сайт за най-големите поп звезди в Европа

Източник: Капитал



Коментари



горе