Петър Дънов - Учителят от Бялото братство
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Замисляли ли сте се колко често съвременниците ни, а и хората по принцип отдават
изключително значение на материалното. Още от най-дълбока древност, много преди
появата на финикийските знаци (парите), физическото заема страховит превес над останалата
част от човешкото същество. Историята, която разказваме днес, е в тази насока.
Преди почти 150 г. в нашата страна е родена една изключителна личност. Човекът,
за когото разказваме, е възприеман от мнозина като духовен водач, от други – като месия,
а трети тотално го отричат, наричайки го сектант. Става дума за българина Петър Дънов, Учителя, създателя на „Всемирното бяло братство“.
Ето историята на неговия необикновен живот.
Близо до Варна, недалеч от прекрасното Черноморие, се намира селото Николаевка (навремето Хадърча). То е създадено от необикновени хора. През 1847 г. след неуспешната Велчова завера (1835 г.), когато Велчо Атанасов-Джамджията прави опит да вдигне българите на въстание, много от съзаклятниците са принудени да бягат и се установяват трайно в Хадърча. 17 г. по-късно, на 11 юли 1864 г., в същото малко селце в семейството на православния свещеник Константин Дъновски се ражда трето дете – Петър. Семейството от дълги години се бори с гърцизацията по българските земи. Дядото на Петър по майчина линия – чорбаджи Атанас Георгиев, е виден борец за независимостта на българската църква, а бащата – Константин, е първият български свещеник във Варна. Може би всички тези фактори са допринесли и за по-нататъшните духовни търсения на момчето.
Петър се различава от другите деца – той е болнав, а до 6-годишнината си е ням. Подобни проблеми са трудно поносими за едно дете и то започва да се усамотява и да медитира. Бащата много държи на образованието и Петър учи първо във Варна, а след това в протестантското американско училище в Свищов. След като завършва, започва да работи като даскал в селцето Хотаница в близост до Русе. Скоро като всички други младежи той е повикан на служба в армията, но поради тежкото му здравословно състояние е освободен.
След като ангажиментът му към българската войска отпада, момчето решава да продължи да се развива както може. Подобно на немалко българи, той заминава за чужбина, и то не къде да е, а в Америка. Записва се да учи в в Методистката теологическа семинария „Дрю“ в град Медисън, щата Ню Джърси. Там изучава богословие и се запознава с развиващата се американска култура. После записва Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира. Една година – 1894-та, посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет.
По онова време САЩ е мястото, където голяма популярност добиват различни окултни и сектантски движения. Много от тях са отричани от официалната църква, други пък са смятани за ереси. В Америка обаче изповядващите подобни вярвания са далеч по-свободни, отколкото в Европа. След като прекарва дълго време в тази атмосфера, през 1895 г. Петър Дънов се завръща в родината. Още с пристигането си във Варна му предлагат да заеме длъжността пастор, но той отказва и прекарва следващите 5 г. в усамотение. По-късно, когато отново излиза пред света, започва да твърди, че е получил просветление. Приема името Беинса Дуно.
Дънов смята, че е изпратен на този свят с мисия, като пратеник на самия господ Бог. Във връзка с новоизградената му същност той започва да пише литературни трудове. През 1900 г. завършва „Седемте разговора“, в които излага окултните си идеи и възгледи. След като приключва, започва да обикаля страната и да проповядва. Скоро набира последователи, които са пленени от неговото учение. През същата 1900 г. с трима свои сподвижници той организира т. нар. верига, а 15 г. по-късно дава началото и на „Бялото братство“. Петър Дънов организира събори, на които присъстват все повече хора. Учениците му се множат и скоро т. нар. дъновизъм (понятие, което самият Дънов отрича) се разпространява неимоверно много.
Нарастващата популярност на учителя Дънов не се харесва на православната християнска църква в България. Висшите
Последователи на Петър Дънов
духовници са притеснени от известността на този появил се от нищото проповедник и през 1913 г. го отлъчват от църквата. Това обаче не пречи на Петър да трупа привърженици.
Поради историческите обстоятелства страната изпада в тежка криза. България е изправена пред Първата национална катастрофа и заради това много хора от различни прослойки търсят спасение, промяна или просто нещо ново, в което да вярват. В „Братството“ влизат привърженици на различни религии, които оставят настрана своите вярвания в името на новото учение. Дъновистите доста успешно поддържат своята организация. Тя се издържа най-вече от големите дарения на някои от по-заможните последователи, както и от продажбата на книги, написани от самия учител Дънов. „Братството“ навлиза и в периодичния печат, като започва да издава собствен вестник („Анхира“) и списание („Всемирна летопис“).
Съвсем скоро в София, в Борисовата градина, е създадено селището Изгрева, където последователи живеят в мирна среда и делят всичко по братски. През 20-те години на ХХ век организацията вече се развива много. Учителят Дънов изнася беседи по няколко пъти в седмицата, а в периода 22 март – 22 септември неговите ученици всяка сутрин изпълняват танца паневритмия. Дъновистите вярват, че в тези няколко месеца е времето, когато космическата енергия се прелива в хората.
Какво представлява самото учение на Петър Дънов?
Създателят на „Бялото братство“ още в Америка попада под влиянието на теософията, която пък изхожда от индуизма. Според някои източници той вярва, че Бог представлява един Дух, съдържащ в себе си всичко, представляващ център на цялото човешко битие. Идеята за божеството е на пантеистична основа, т. е. то е отъждествено чрез природата. Учителят отрича християнската догматика и етика, според него човек е способен да се обожестви чрез духовното си усъвършенстване. За Петър Дънов любовта, както и семейството са отживелица. Той например отхвърля идеята за вярност на съпруга към неговата любима. Според създателя на „Братството“ патриотизмът също е от онези ценности, които трябва да бъдат изкоренени. Във философията на окултното учение присъстват и много възгледи, които противоречат не само на православието, но и на християнството изобщо. Учителят развива идеята за прераждането. На този поглед върху учението на дъновистите Българската православна църква гледа като на ерес и никак не го долюбва. Християнската институция понякога отъждествява учението на Петър Дънов дори с комунизма.
Други са вижданията на неговите последователи, както и на много независими изследователи. Основата на философията на Дънов в най-общи параметри може да бъде предадена с думите:
“Бог е любов. Изпълнявайки неговата воля, вие също ще се превърнете в любов, т. е. ще се слеете с него.”
Известен факт е, че през 1912 г. Дънов работи над Библията и съставя произведението „Заветът на цветните лъчи на светлината“. В предисловието ясно са изписани думите на Учителя:
„Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“
Алберт Айнщайн
В близките години обществото на дъновистите се развива и набира последователи. Те се събират в селището Изгрева, където днес се помещава столичният квартал „Изгрев“. През 1929 г. Учителят за пръв път води своите сподвижници в Рила, на лагер край седемте езера. Там продължават проповедите му чак до 1944 г. Разработва напълно паневритмията и продължава да изнася лекции и беседи.
През май 1936 г. привърженик на Демократическия сговор среща Учителя на улицата и му нанася побой. Петър Дънов получава мозъчен кръвоизлив, а по-късно и парализа. Въпреки заболяването през юли той излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно неясно как възстановява здравето си физически и психически.
През тежките години на Втората световна война (1939-1945), изправен пред много перипетии, Дънов продължава. В началото на 1944 г. над София тегне страхотна опасност. Тъй като страната ни се намира в състояние на война със САЩ и Великобритания, към столицата се отправят множество самолети, за да я бомбардират. Петър Дънов кара последователите си да се преместят в близкото село Мърчаево, в къщата на негов ученик. След края на вражеската атака „Братството“ се завръща в Изгрева.
На 20 декември 1944 г. Петър Дънов изнася пред свои последователи беседата „Последно слово“, а на 27 декември среща смъртта. Два-три дни по-късно народната милиция идва да арестува Учителя заради връзките му с царя и правителството.
Зад себе си Дънов оставя създаденото „Всемирно бяло братство“. В годините то преминава и далеч отвъд границите на България. Сподвижници на Учителя при пътуванията си в чужбина основават духовен център в Алпите и Париж. Ученици на проповедника има дори и в далечна Япония. В последните години от живота му много видни обществени дейци се прекланят пред неговите възгледи. В мемоарите си един от министър-председателите на България Константин Муравиев говори за това как големи политици и министри са станали дъновисти. Може би най-важното признание, което Учителят получава, е това на гениалния учен Алберт Айнщайн:
„Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.“
Какво четем:
🔴 Легендата за смелата девойка от Широка лъка (видео)🔴 Д-р Стоян Георгиев: Мълчаливият отказ на българина да търси медицинска помощ
🔴 Вижте зетя на Бойко Борисов, бащата на бъдещото внуче (СНИМКА)
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
