Кукленският манастир


В една прекрасна местност в  Родопите, недалеч от град Куклен, Пловдивска област, се е сгушил Кукленският манастир ,, Св.св. Козма и Дамян” . Известно време той се е наричал  ,,Свети Безсребърници”. Другото му име  е ,,Свети Врач”(Лечител), заради  лечебните свойства на водата от лековития извор, за които се твърди, че  вършели чудеса. Говори се , че тук са намирали изцеление душевноболни хора. Това , с което всеки посетител запомня и свързва Кукленския манастир , е веригата , която е закачена на едно пънче в преддверието  на съборната църква ,, Св.св. Козма и Дамян”, строена през 15 век. С тази верига са били връзвани душевноболните.

            Преди години  ужасното състоянието на пътя , който свързваше  селото и манастира, възпираше  хората да се доберат до тук с колите си. Самият манастир също беше доста западнал, а иконите - покрити с дебел пласт прах.   

             Пътувахме от Асеновград за Пловдив , когато  една крайпътна табела ни напомни за тази обител, която избягвахме да посещаваме по гореспоменатите причини.( Разстоянието от Пловдив до манастира е 15 км, а от Асеновград – 8км.) Решихме да го посетим .  Приятно се изненадахме , че най-после има промяна в благоустройството на района. Движехме се нагоре по перфектно асфалтиран път, през красива борова гора. Разстоянието от селото до манастира е 4 км. Чувстваше се промяната в надморската височина.  Когато пристигнахме пред манастира, се оказа , че и ремонтът на фасадата е вече факт. 

             Счита се , че манастирът е съществувал още преди 14 век, но по време на османските набези е бил разрушен. Век по- късно е бил съграден отново от вярващото население. Има теория, че сградата е построена от същите грузинци- братя  Григорий и Абасий  Бакуриани , построили Бачковския манастир. През 16 век тук възниква килийно училище, където се трудят над ръкописите си известни граматици като Кръстьо Граматик, йеромонах Ананий и йеромонах Сидер. Ценен паметник е Кукленският псалтир-Песнивецът , написан по нареждане на Цар Иван Александър през 1337 г. с цел да възхвали великия самодържец. Днес творбата се съхранява в библиотеката на БАН. Манастирът е разрушаван два пъти и до ден днешен се пазят останките от западното и северното крило. Освен манастирската сграда, има стопански постройки, аязмо и две църкви. Първото, което всеки посетител може да види на двора са осемте църковни камбани , различни по големина.


Заради хълмистия терен, постройките са разпределени на три нива. На първото е разположена едната църква, на второто са стопанските постройки, а на третото-монашеските килии и втората църква. Те са свързани помежду си. В началото на 19 век манастирът попада в ръцете на гръцки монаси , които замазват българските стенописи и на тяхно място изрисуват свои като ги надписват на гръцки.  

Реставраторите са открили и двата слоя. Двете църкви – “Св. Козма и Дамян” (ХV в.) и “Св. Благовещение” (50-те години та ХХ в.) са съхранили ценни икони и стенописи, от които  иконата “Св. Четиридесет мъченици”, гръцки фрески от 18 век и стенопис с образа на Свети Архангел Михаил.

         Манастирът е обявен за паметник на културата, а храмовият му празник е на Петровден.


Какво четем:

🔴 Идеи за декорация на ястията за новогодишната трапеза

🔴 "Мелиса" в страната на чудесата

🔴 Bulgarian kaba gaida- Just listen! Thisi is Bulgaria!

Източник:



Коментари



горе