Щедрост


В първата неделя след Рождество се срещнах с деца от дом за сираци в манастира “Покров на св. Богородица” в Самоков. Четиринайсет деца на различна възраст. Майка Пелагия е организирала за тях неделно училище и те всяка седмица са при нея, вече всички са кръстени, след още известно обучение предстои и да вземат св. Причастие. Тази неделя за тях в ремонтираната, боядисана и чиста манастирската магерница бяха приготвени торта и подаръци.  Децата бяха дошли с две от възпитателките си.

Удивително преживяване е да прекараш известно време с тези деца!

Най-важното е невидимо за очите, но и най-тежките рани са също невидими за очите.

Празнично подредена маса под формата на буквата п. Четиринайсет пакета с неголеми подаръци. Торта. Насядаха бързо и послушно по столовете. Кошер, който бръмчи и жужи. Въпроси, които се задават непрекъснато, един през друг. Любопитство какво има в пакетите, завързани с червени панделки. Нетърпение да се опита от парчето торта. Радостна превъзбуда във всяко личице, надпревара да се спечели вниманието на тихите и внимателни монахини, така шумят и викат арабските младежи, когато благодатният огън за първи път се изнася от олтара.

Изправихме се и започнахме „Отче наш”. Всички едновременно, тези детски гласове, събрани в едно, едно тяло и едно сърце.

Вие вече сте кръстени, вие вече се наричате с името на Христос. Кое е най-важното за нашата вяра? Една ръка се вдига нетърпеливо: да бъдем добри. И аз искам да кажа, може ли? Когато ни причинят нещо лошо, ние да не отвръщаме с лошо на него. Искам и аз госпожо, може ли? Да помагаме, когато на някой му е трудно, когато плаче.И майка Пелагия продължава, все едно и тя е дете като тях: а когато вие пораснете, когато започнете да работите, когато имате семейство – да не забравяте да се грижите за тези, по-слабите, по-бедните, по-малките от вас.

Греят тези детски лица, греят. Да, ще пораснат, да, ще започнат да работят, да, ще имат семейство. Това са бленувани, чудни, неизпитани неща за тях. Но да, те ще ги имат, ще имат свой дом и свое семейство, ще имат елха на Бъдни вечер, ще имат свои деца, които няма да изоставят и които ще обичат, и на които ще подаряват подаръци.

Смеят се, радостни са, шумни са, някак незабелязано са разтворили подаръците, хапват от лакомствата, разглеждат ги, от шоколадовите топки вадят малките пластмасови играчки и започват да ги сглобяват. Незабелязано идва време за тръгване, ще бъдат заведени на басейна, за да плуват там около час, едно от децата е наказано и няма да влиза в басейна, но не се бунтува, осъзнава справедливостта на това наказание.

А госпожо, може ли да напишете любовен роман за мен? И аз искам любовен роман! И аз! И аз! А аз искам за Ромео и Жулиета роман! А аз искам за мен и за някое момче роман, момче, което много да е влюбено в мен и аз него!

Но в романите не се пише и не се разказва само за любов!

Но тогава значи те не са интересни!

Напротив, интересни са!

Вие ще ни напишете роман, а ние ще ви направим баница!

Баница и пица можем да ви направим! Ние правим много хубави баници! И питки! И ще ви нарисуваме картини! Това е най-любимото ни, да рисуваме картини! И да ги подаряваме! Ще ни дойдете ли на гости? Ще ви подарим всичките си картини!

Сред необозримото чудо на тези светли дни, сред огрения от слънцето двор на манастира, сред чистите, изметени алеи, сред тези шумни, весели  и любвеобвилни същества болката, радостта и вярата зазвучават едновременно и странно се допълват, и се усилват, и се вплитат една в друга.

Защото си казах: никога не съм срещала толкова щедри деца, никога.


Какво четем:

🔴 Доган-Местан: Не си ти, когато си прост

🔴 Стефан Мавродиев : Животът се превърна в реалити!

🔴 Отец Саръев направи страшна прогноза за Родопите

Източник: kultura



Коментари



горе