ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ПРАЗНИКА КОЛЕДА

Официално думата Коледа не е наша. Приписва й се латински произход, като се казва, че идва от латинското calendae –първият ден на месеца. Не може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Името на този празник е доста по-древно от Римската Империя!

Езиковедите не са обърнали внимание, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс - (A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehelinque, Publications Universitairs, Institut Orientaliste, Louvain, 1952, c. 143). 

Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Владимир Георгиев (цитиран от Калин Порожанов) тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VIIхилядолетие преди Христа (Общество и Държавност у Траките, с.43).

Някои може да зададе въпроса – Какво ще правят траки и пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Всъщност няма нищо мистериозно. Който е чел "Естествена История" на Плиний знае, че старият автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум – "the alphabet has been in use from very ancient times. It was brought to Latium by the Pelasgi. "HN, VII. lvi-193. 

http://www.masseiana.org/pliny.htm#BOOK VII

Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски) - 
"Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Страбон разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война – "Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias."
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html 


Пишейки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена –Атис, Капус, Капетус - "Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus." - Liv.I.3.

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3

Да видим обаче какво означава името Коледа? Днес има най-различни версии за произхода на този стар празник, а и за етимологията на името му. Някои краеведи смятат, че частицата Кол идва от коло, колело, а окончанието -еда било разновидност на санскр. анта-край, т.е. Коледа означавало край на колелото, край на годината. Верно е, че Коледа е в краят на декември, но този празник е олицетворение на началото на слънчевата година, символизира нарастването на слънчевата сила, следователно в значението - край на годината, няма логика.

Има и автори като К.Милчев, които търсят произход на името Коледа извън Балканите. Хипотезата за ориенталските корени на празника ни е несериозна, дори смехотворна. Пишейки за някаква предполагаема връзка между урартския бог Халди и Коледа, Кирил Милчев показва липса на елементарни знания по география. Това проличава ясно от следния пасаж – “ Основният култ в държавата Урарту/Боян е бил този към бог Халди. Дори Моисей в Петокнижието нарича тази страна "Ур Халдейски". От този регион бил роден Аврам, който изоставил баща си Тара и сестрите си Иска и Милка, и потеглил на юг към Ханаан.“

Милчев отъждествява държавата Урарту и месопотамския град Ур. Това обаче са две напълно различни неща. Има дори деца с основно образование знаещи това. Линковете по-долу водят до изображения на карти на Урарту и Ур- град в Южна Месопотамия.
http://nbad.narod.ru/pic/na/na_351.gif  - УРАРТУ

 А ТОВА Е КАРТА НА ДРЕВЕН ШУМЕР КЪДЕТО Е И ГРАД УР   http://priyakate.weebly.com/uploads/5/6/6/7/5667812/9220557_orig.jpg
Всеки може да се увери, че Урарту е на територията на днешна Армения, а Ур е в Южен Ирак. Урарту е планинска страна, там е Кавказ, езерото Ван, докато Ур се намира в равнина, по долното течение на река Ефрат. От шумерския Ур до държавата Урарту има около 600-700 километра, не е шега работа.
Милчев прави нелогични, дори абсурдни твърдения въз основа на неясна информация – “ Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци пише, че хуните почитат бог Куар. Кой е бог Куар? Той, заедно с Халди, е засвидетелствуван в урартския пантеон!!!”
Добре, но става дума за урартския пантеон, а не този на хуните, които някои отъждествяват със старите българи. Няма нито едно свидетелство, че хуните са имали култ към бог Халди. Ако прочетем по-натам няма да срещнем нито едно доказателство, нито едно свидетелство  свързващо народа на Атила с култа към урартското божество Халди. Това, че някаква група от хуни (чиято локализация Милчев не е благоволил да даде) имат култ към Куар, не доказва, че всички хуни почитат бог Халди.
Ето го и следващото лишено от всякаква логика твърдение на Кирил Mилчев – “ Следователно, след като култа към Куар /Сувар, Сурва/ идва по тази линия, е напълно допустимо да се предположи, че и Коледа е бог Халди...” 
http://letopisec.blog.bg/history/2013/04/17/istoricheski-zagadki-bog-haldi-koleda.1101582

Поне за мен това са пълни глупости. Изводите на Кирил Милчев са лишени от всякаква логика. На лице е само едно упорито усилие дедите ни да бъдат поставени край Кавказ, или в Месопотамия. Милчев не е обяснил  как така Халди се трансформира в старобългарското коленда- коледа. Няма примери българите да са записвали чуждото Х като К, а и в Халди няма носовка. Меко казано - наивно е да се сравнява името на древен бог със съвременна българска дума, а не с тази от по-стари писмени паметници.

Коледа, или както са казвали дедите ни – коленда, е древен празник, но той няма връзка с Урарту. Ето какво споделя проф. Венедиков: “В 680 г. на 7 ноември бил свикан в Цариград църковен събор. Тъй като той заседавал в двореца в залата с купол, известна под името Турлос, и самият събор бил наречен Турлански събор. Той имал за цел да премахне различията, които съществували в това време между християните, но между многобройните решения на събора има няколко, засягащи въпросите, които ни интересуват. Ще започнем с решението за празнуването на Календите, което се съдържа в канон 62. Той гласи:
„Бихме желали да отстраним напълно от обществото на вярващите така наречените Календи, назоваваните Воти, наричаните Брумали и правения на първия ден на месец март събор (панегирис в лат. превод конвент).   “

с.147.

http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_9.htm

Още по-ранно засвидетелстване на Календите се среща в житието на Свети Дазий. Там е засегнат периода 285—305 г. (Венедиков, стр.150).
Ето какво казва за календите Венедиков: “  ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕДЕНИЯТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. От направения преглед на тракийските празници се вижда, че е имало няколко празника на Дионис в Тракия, на два от които ние можем да намерим мястото със сигурност. Единият е на януарските Календи, т.е. на римската Нова година. Съвпаднал с нея, той се романизирал през римско време, както се вижда от името, което му дават и житието на св. Дазий, и канон 62 на Турланския събор. За тях той не е някакъв празник на Дионис, а на Календите, т.е. Новата година. Тъй като в България Календите се честват една седмица по-рано и той е бил пренесен една седмица понапред, на българската Нова година” c. – 159.
http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_9.htm
В друга своя книга Венедков отново свързва Коледа с древното езичество от земите ни : “ В Коледа са събрани едновременно няколко различни празника. Римската Нова година — Календите, попаднала в древна Тракия върху по-старите празници на Дионис, Персефона и Залмоксис, божества преди всичко на мъртвите и смъртта, но също и покровители на плодородието и изобилието.   
http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_10.htm
До известна степен Иван Венедиков е прав, но той е пропуснал най-важното, а именно това, че самата римска култура, а и език са повлияни от трако-пеласгите. Напълно е възможно този даровит изследовател на българското минало да е знаел за откритието на Ван Виндекенс. Възможно е и да е бил запознат със сведенията на старите автори за влиянието на дедите ни върху населението на Апенийнския полуостров, но под давлението на тоталитарната цензура да е бил принуден да премълчи пълната истина за произхода на името Коледа.

В далечното минало се е смятало, че на този ден слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло). Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага, която има значението слънце. 

Нашите предци са считали слънцето за върховно божество. Софокъл казва, че слънцето е най-почитаното божество на конелюбивите траки (цит. Fol, Marazov, Thrace and Thracians, p.39). Коледа е древна дума за трако-пеласгийският празник на слънцето. То е било олицетворявано с огнено колело, което светва с нови пламъци на 25 декември.  

Старото българско име Коленда съдържа наставката енд, която е само вариант на тази от тракийски и пеласгийски думи като волинт, каминд. Поне до Средновековието тази умалителна наставка е била типична и за български думи като воленте, осленте, козленте, жребенте...

Не случайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/ioan.htm

На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унищожава тъмнината и студа, a нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината!

Весели празници на всички родолюбиви българи!

 

Какво четем:

🔴 С Местан е свършено. Да ходи да гледа домати! Посланик Гьокче ще бъде отзован

🔴 1850 години България (165-2015).

🔴 Белоградчишките скали - чудото на България

Източник: sparotok

Коментари