Една стопляща сърцето история за това как можете да промените света около вас
В нашия блок някога живееше една възрастна жена на име Мери. Тя бе доста стара,
но винаги в добро настроение и с усмивка на лицето - така започва една трогателна
история, разказана от BrightSide.me, която ни кара да бъдем по-добри.
На мен Мери ми изглеждаше сякаш винаги знае нещо, което останалите не знаят; такова бе изражението на лицето ѝ.
Един ден тя нареди много красиви саксии с цветя на перваза на прозорците във входа. За съжаление, на следващия ден повечето от тях бяха откраднати, а когато отивах към метрото, видях как на едно място продаваха същите тези красиви саксии.
Мери не се отказа и отново нареди саксии, а заедно с тях и няколко картини. Всичко това направи мястото много по-уютно. Тогава обаче на стълбището започнаха да се събират група шумни тинейджъри. Веднъж Мери им предложи чай, но те само се изсмяха и дори счупиха една от саксиите. Същата история се повтори на следващия ден - палавниците вдигаха шум, Мери им предложи чай, а те ѝ се подиграха, оставяйки след себе си няколко счупени картини.
Но на третия ден стана нещо различно - когато старата жена им предложи чай, те приеха и дори обещаха да прочетат някоя от книгите, които тя бе изложила в коридора. Нищо не бе счупено.
Между Мери и децата се зароди странна връзка - те идваха често, понякога вдигаха шум, друг път ѝ помагаха да полее цветята. На съседите това не им харесваше, но старата жена обясни, че те са като нейни ученици, които просто взимат от нея книги.
Не след дълго на стълбището се появи един шкаф, а на него имаше надпис "Привет! Ако имате интересни книги у дома и вече сте ги прочели, споделете ги тук. А ако сте взели книга от тук, върнете я. Бъдете добри!" Шкафът бързо се напълни с книги, а и с цветя. Вечер там се събираха хора и четяха книги, насядали на стълбите. Така от едно неприветливо и мрачно място, коридорът се превърна в нещо съвсем различно.
Един ден Мери почина, а като жест съседите отвориха детски клуб в мазето. Там имаше библиотека, цветя и картини по стените. И до днес, когато се сетя за Мери, това ми напомня, че и най-дребните жестове на доброта от най-обикновените хора имат силата наистина да променят света около нас.
Автор: Олга Писецкая
Какво четем:
🔴 Не е вярно, че съм отказал 600 000 долара🔴 Сурвакането, дряновата сурвачка и сурвакарите
🔴 Завъртете чудна домашна погача за завист на комшийките
Източник: Обекти
Коментари
![](./i/blank.gif)