М. Кавръков: След часове настъпва 7523 г. по българския календар, който е най-старият и най-точният в света!
Един от българските интелектуални и културни върхове е създаването на този календар,
който е първи в света, посочи той. „Това, че някога сме възприели Григорианския
календар, не означава, че българският календар не съществува. Наши видни историци
като Йордан Вълчев, Петър Добрев и много други, са тълкували българския календар
и са написали сериозни материали за него. Българският календар е по-точен от Григорианския
календар и само с няколко секунди или десети от секундата се различава от астрономическия
календар”, добави Кавръков.
„Преди календара на маите, преди китайския календар, преди Юлианския календар и преди Григорианския календар, има български календар, който е най-старият календар в света. Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос”, твърди Марин Кавръков. По думите му – календарът на маите, който сега е толкова популярен, датира от IX – X век. „Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Българите сме 8 милиона, а не 80 милиона. Ако бяхме 80 милиона души, целият свят щеше да чете българския календар”, каза още Марин Кавръков. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.
Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.
С 12-годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по-древен и по-скоро
е негов първоизточник. През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за
най-точния в света. Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите
земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена
на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име. Учените от
ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото
число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто
правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори
на претендиращите за най-съвършени образци календари. Той просто бил обявен за
нулев. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия.
Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година
се е отчитал един допълнителен ден, наречен „Ден на слънцето”. Дванадесет месеца
формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31
денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Какво четем:
🔴 Ангелина Добрева от В.Търново с първа награда в конкурс на ЮНЕСКО🔴 Плаковски манастир
🔴 Празничната трапеза
Източник: slivensega
Коментари
![](./i/blank.gif)