Аз съм най-щастливият човек на Земята
Отец Иван е ръкоположен като дякон Иван Димитров Иванов през 1981 г. от видинския митрополит Филарет. На 26-ти октомври същата година става свещеник в Лопошанския манастир. След 6 г. постъпва като енорийски свещеник в храм "Света Троица” в село Нови хан. От велика сряда на 2005-та година става йеромонах Йоан. Преди дни бе удостоен със званието архимандрит. Докато разговаряме по телефона, чувам гласовете на деца. “В приюта сме, вършим работа и те ми задават въпроси, извинявайте”, вметва той, докато ни разказва за делото на живота си – домът в село Якимово. Разбирам, че издигането в църковната йерархия отстъпва място на мисълта за непреходното в съзнанието на свещеника.
-На Бъдни вечер отидох на църква в голям столичен квартал, но намерих вратите на храма затворени. Какъв е Вашият коментар за подобни случаи?
-Не е нормално да има църкви, които са затворени по Коледа. За какво тогава са свещениците, кому служат, ако хората се молят сами у дома си? Вярно е, че на места има твърде малко миряни, но в крайна сметка предназначението на храмовете е да носят утеха на вярващите. Църквата трябва да бъде средище на благотворителност.
- Разбираме ли смисъла на църковните празници или сме ги превърнали в повод за задоволяване на сетивата си?
-Коледа е най-светлият празник. Някои хора почитат повече Нова година, но не разбирам защо. От Рождество по-тържествено събитие няма! Смисълът му не е в подаръците, в пазаруването. С една групичка от децата ми тръгнахме по Якимово, за да видим как празнуват хората в селото и да им честитим. Имаше само 2-3 къщи със светещи прозорци, като влязохме, видяхме, че стопаните посрещаха празника много скромно. Сарми, малко боб, чушки, една биричка – това имаха на масата си. По един-двама души стояха на трапеза. Хората живеят бедно.
- Как открихте Бога и защо решихте да Му се посветите?
- Аз повярвах в Господ, когато отидох в църката "Света Петка" да ми четат молитва за здраве. Бях доста болен. Веднага след като излязох от храма, видях една сила, много ясно. Никой около мен не я забеляза. Аз просто я усетих. Тогава дадох обет, че ще помагам на другите и ще стана свещеник. А когато дадеш обет пред Бога, трябва да го спазиш, ако не го спазиш, ще ти се върне с лошо. Така за 3 месеца станах свещеник, Господ сам ми помогна, нареди нещата така, че да се получат, не съм го планирал предварително.
- Говорите ли за това с хората от приюта, има ли такива, които са повярвали, след като дошли при Вас?
-Толкова чудеса са ми се случвали, че ако започна да разказвам, ще ми трябва цял ден. Дано Бог ми помага, аз съм сигурен, че той никога няма да ме изостави. Говоря на моите хора в приюта за тях, обяснявам им, че Господ наистина съществува и че обича всеки. Много хора се обърнаха към вярата, след като дойдоха тук, разбраха, че Бог има. Понякога идват и мои приятели, и някои свещеници, които беседват с приютените.
- Кой е основният съвет, който давате на хората в приюта?
- Казвам им: „Работете, защото всичко тук е ваше, всичко е направено за вас, научете се да изкарвате хляба си. Не просете!“ Има и някои, които идват да поработят малко, колкото да изкарат време на топло или да се постегнат, след това бягат и отиват да просят. Такива не можеш да ги спреш, колкото и да им говориш. Но повечето остават при мен. Сега дойде една бременна женичка, дойде и едно момче на 17 години, което е останало на улицата, винаги има новопристигащи. Над 300 души сме, а в годините през приюта са минали около 1500 души. Голямата част от тях искат да останат и да работят за каузата ни, да помагат на другите.
- Цяла година ли има постояннни приходи от дарители?
- Около празниците хората ни дават най-много, през останалото време на годината рядко имаме дарения. Някои добри хора пращат редовно по 50-100 лв., те помагат много. Макар винаги да имаме някакви финансови затруднения, не сме сами. Ние съществуваме благодарение на дарителите и на медиите. Ако не бяха журналистите, никой нямаше да знае за нас. След като за приюта се заговори, хората разбират, че могат да помогнат и търсят начини да го направят.
- Помага ли Ви църквата в благотоворителната дейност, която развивате?
- Църквата в началото помагаше и финансово, сега най-вече морално и тук-таме с някой лев. Дядо Неофит, патриархът, ни посети преди около година, което беше много важно за нас. Така той показа, че приютът има значение и че дейността му се одобрява от духовенството. Помагат ни и идват при нас отец Ангел, американският митрополит Йосиф, митрополитът на Видин Дометиан.
-Ще промени ли архимандритският Ви сан начина Ви на живот, ще продължите ли да се грижите за хората в приюта, както до момента?
-Архимандритството е чест, нещо съвсем нормално, което съм приел от църквата, тя е решила да ми го даде. Не се възгордявам. Нищо не се променя, за мен не в почестите е щастието, а в помощта към другите. Нищо не може да ме спре да работя за приюта, да се грижа за хората.
- От какво най-много има нужда приютът ви?
- От пари, защото като имаме пари, можем да си купим всичко. Нуждаем се и от хранителни продукти, такива, които не се развалят бързо, като картофи, например. Плащаме сметки за детски градини, такси за училищни столове, тези дни дадох около 100 лв за лекарства. Разходите са постоянни, но без тях няма как да има приют, справяме се някак.
- А от какво имате нужда Вие лично, в материален и морален смисъл?
- Аз ли? Аз нямам нужда от нищо, имам си всичко. Аз съм най-щастливият човек на света. Ако знаете колко ме радват детската глъчка, смехът на децата... Някои мои приятели ме питат: “Отче, как издържате на толкова много шум?“, а аз отговарям, че този шум ме зарежда. Децата играят, подскачат, танцуват, пеят, доволни са... Няма по-хубаво нещо от тях.
- Имате ли послание към онези свои колеги, а и към миряни, които се интересуват предимно от материалното?
- На никого, независимо дали е църковен служител или мирянин, не искам да кажа нищо лошо. Нека всички живеят богоугодно, да спазват Божите заповеди, да се водят от съветите на Христос. Най-важното е да бъдем милосърдни, да подадем ръка на страдащите.
- Имате възможност да се обърнете и към онези, които изразяват негативно мнение за приюта и за Вас. Какво ще им кажете?
-На хората, които критикуват приюта, мога да кажа само да дойдат и да видят какво е да изхранваш 300 души, дори само за ден. Някои ме критикуват, че съм направил приюта, за да забогатея, да се облагодетелствам. Не, не съм го създал за тези неща, как да имам лична изгода? Мисълта ми е в хората. Приютът съществува, защото съм дал обет пред Бога и не мога да не го изпълня.
- Възможно ли е човек да изкупи греховете си?
- Господ прощава на всички, нужни са пост и молитва, вяра. Ние сме създадени от Бога, не от дявола. Господ обаче вижда, че дяволът ни изкушава и че ни праща слабости. Бог ни е дал възможност да се опомним чрез покаянието, да се вразумим. Всеки, всеки може да намери изкупление. Господ ни обича и грешни, трябна само да повярваме и да не правим зло. Ако не можем да правим добро, нека поне не вредим. Нека всички бъдем живи и здрави!
Какво четем:
🔴 Честита нова 2016 година!🔴 Бабата и пазарът
🔴 Новата 2016-а - да е по-добра за всички
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
