Александър Батенберг открива първата ледена пързалка у нас


С кънки на ботушите, през 1883 г. князът описа височайша диря по замръзнало блато край София. След неговия пирует поданиците се втурнаха да прохождат по хлъзгавия терен.

Кънки пързалката е отворена, за да разбие скуката в младата столица на България. Инициатор е дипломатическият корпус, който най-много страдал от липсата на развлечения.

Чужденците се озъртали за забави и хвърлили око на един гьол край Цариградско шосе. През декември студ сковава водата, вдигната е дъсчена ограда и мястото е обявено за кънки пързалка.

Шопите се пулят

на хлъзгавия мегдан

“Виж как играят хоро на леда, но види се, че имат нещо под ботушите”, почесват се белодрешковците по пътя за Горубляне и Панчарево. “Аферим, кьопоолар!”, възкликва пък един турчин, свидетел на чудатото зрелище.

Skatingring привлича зрители, дипломатическия хайлайф и някои руси и българи (и M-lle Бурмова и Цанкова) упражняват този спорт зад дървената ограда на Цариградското шосе”, записва в дневника си Константин Иречек.

Батенберг, който не знае добре български, също нарича по немски пързалката. “Да е честит нашият skatingring!”, обявява князът след официалната обиколка. Той се е учил на кънки още като дете - имал специален учител по плъзгане на лед.

Нашенците викат

на модерната

придобивка

“харзалището”

Споменатата госпожица Бурмова е щерка на консерватора Тодор Бурмов, а дружката й - на либерала Драган Цанков.

През есента Цанков оглавява нов кабинет и изхвърля от финансовото министерство Бурмов. Премиерът сменя и просветния министър Димитър Агура, който теши мъката си на пързалката.

“И Агура, сега без работа, там се мярка”, хроникира Иречек. “Харзалището” има много “мющерии”, там свири и музика, румънски свирачи (полуцигани), за софиянци цял цирк”, описва картинката европеецът.

Патриархалните българи не гледали с добро око на здравословния спорт.

Според тях не било прилично да те зяпат как се носиш по блатото. Най-срамно е да се пързаляш на един крак, критикували гледката кореняците софиянци.

Въпреки критиките пързалката се радва на добра клиентела. Предприемачът

Димитрий

Пападопуло

надушва

далаверата

и през 1885 г. иска да открие питейно заведение край леденото поле. Общината обаче категорично отказва.

Там излизат на разходка “най-честитите фамилии” на града, аргументира се столичната управа.

В началото на ХХ век пързалката е преместена там, където сега е езерото “Ариана”.

Новият княз Фердинанд превръща гората зад Орлов мост в китна Пепиниера (по-късно Борисова градина и Парк на свободата).

Швейцарски градинари оформят воден басейн, който зиме става естествена кънки площадка.

Фердинанд обаче не дръзва да се качи на кънки. Монархът е суеверен - внушава си, че Батенберг се е хързулнал от трона, защото е сефтосал българското “харзалище”.

В тия години виртуоз на пързалката е д-р Диодоно. Истинското му име е Милослав Богданов, но като студент в странство превежда на френски фамилията си. Диодоно бил адвокат без клиентела.

Падал си и вестникар,

редактирал

популярния

всекидневник

“Отзив”

и други издания. Висок, мършав, вечно брадясал, с ръждиво пенсне на носа, портретува го Георги Каназирски-Верин.

“Крайно нервен, той имаше особен ход. Когато ходеше, вам се струваше, че той залита да падне”, спомня си съвременникът.

Адвокатът се чувствал сигурно само на леда. Той е първият българин, който се мъчи да превърне пързалянето в изкуство. Карането на един крак било дреболия за Диодоно. Фигуристът пробвал скокове, пируети и осморки.

“На леда при Орловия мост той неуморно се пързаляше от рано сутрин до късна вечер, като правеше разни опасни фигури, които, ако и да им липсваше грация, все пак предизвикваха учудване у многобройната публика около езерото”, описва майсторството му Верин.

Любовна драма

на леда

разтърсва София

след Първата световна война. “Тъй като кънките бяха скъпи, намери се един евреин да ги дава под наем, казваше се Соломон Фархи”, разказва старата столичанка Милка Ст. Чаушева.

Заради древния мъдрец на Соломон му викали Философа. Веднъж от него си взела кънки хубава българка и Философа лудо се влюбил в нея.

Баща й обаче, доктор в Александровската болница, не искал да чуе за венчило. “Богатите българки трудно се женеха за еврейчета, не ги даваха”, обяснява Чаушева.

Почувствал се като Ромео, Фархи заплашил, че ще се отрови. Никой не му вярвал, докато един ден не го намерили изстинал.

“За да отмъсти на баща й, направи го в мазето им”, разказва Милка и описва мястото на трагедията: “Стара виенска къща, долу - магазин, а отстрани стълбище. Фархи влиза, слиза по стълбището и се обесва под краката на любимата си. Ужас!”

"Тя беше много

хубава, виждала съм

я да се пързаля,

продължава Чаушева и добавя: “След зловещата случка момата не можа да се ожени. Баща й уреди, заминаха за Виена и там останаха.”

По същото време мераклиите се пързалят вече на няколко места в София. На пързалка е превърнато мочурището между улиците “Искър”, “Бенковски” и “Раковски”. Гьолът при Александровската болница също става леден терен. Зиме и игрище “Юнак” се заледява, за да приеме кънкьори.

През февруари 1934 г. у нас гостуват чужди акробати върху лед. Те сащисват публиката с опасни номера. Връх на програмата е номерът на Ернст Дюфер, който прескача бирени бурета.

Само бирени, подчертава акробатът, понеже е учил майсторлъка в Бавария.

Ернст прескача първо

едно буре,

после две, три...

Кулминацията е, когато стигне до пет. Тогава публиката стаява дъх, а каскадьорът моли зрителите с по-слаби нерви да не гледат.

Той се засилва, полита във въздуха и успешно се приземява зад бъчонките. Бурни ръкопляскания и “Ура!” огласят игрището.

След смразяващия номер Дюфер кани смелчаци да повторят скока му.

От стотиците кънкьори се решава само кавалеристът Иван Найденов.

Нашият храбрец успява да прескочи две бурета, но с цената на изкълчен глезен.

Плъзгаме се 5000 г.

Кънките са връстници на колелото. И двете изобретения се появяват преди пет хилядолетия. Колелото се търкулва в Месопотамия, а кънките се плъзгат в Скандинавия.

Първите кънки са грубо обработени животински кости, връзвани за ходилото. С това приспособление древните ловци преследвали дивеча, а когато се наложело - бягали от опасните хищници.

Историята мълчи кога металните плъзгачи заменят костените. Знае се обаче, че през XIII век нидерландски майстори правят революция в бранша. Изострят стоманения ръб и го закаляват. Така той реже леда и значително увеличава скоростта.

Днес има няколко основни модела кънки: за начинаещи и напреднали, за фигурно и бързо пързаляне и за хокей.

Спорт на крале и императори

Кънките са плебейско изобретение на северни племена, но с течение на времето стават спорт на знатни особи. Приспособлението за плъзгане върху лед подпира нозете на крале и императори. Пързалянето влиза във всички уважаващи себе си дворци и палати.

Пионер е император Рудолф II, който управлява Свещената Римска империя от 1575 до 1611 г. Монархът толкова e запален по кънките, че прави ледено поле част от височайшия си двор. Неговите придворни задължително трябвало да владеят кънки пързалянето.

В Англия първоначинател е крал Джеймс II. През 1688 г. той е свален от власт и емигрира в Нидерландия. Тук вижда кънки. Кралят потегля обратно за Острова с армия и кънки на краката. Не успява да си върне трона, но успява да въведе ледената мода сред аристокрацията.

Във Франция славни кънкьори са крал Луи XVI и император Наполеон Бонапарт. Корсиканецът, който има много малко синя кръв, нарочно научил пързалянето, за да се приобщи към благородниците.

Сред знатните дами леденото хоро води Мадам дьо Помпадур. Тя полага много усилия да тренира и любовника си Луи XV, но той се оказал слаб ученик. Залитал по замръзналите фонтани на Версай.

Друга историческа кънкьорка е английската кралица Виктория. Тя се запознава с принц Алберт по време на разходка върху лед. След серия от кънки приключения двамата вдигат сватба на 10 февруари 1840 г.

Хокеят е най-жестоката игра

Хокеят е най-грубият спорт на планетата. Боксът и другите бойни изкуства дишат ледения прах на тази жестока игра. Тя нанася травми, за които и Кубрат Пулев не подозира.

Родина на хокея е Канада. Думата произлиза от френското hoquet - овчарска гега. Това е днешният стик, с който са въоръжени спортистите. Те носят доспехи като средновековните рицари. Каска, нагръдник, налакътници, набедреници, наколенки и подбедреници пазят снагата им.

Настръхнали един срещу друг, два отбора по шест човека гонят шайбата по леда.

Бронираните

гладиатори се движат

с 30-45 км/ч

и връхлитат един върху друг. Силовата борба е разрешена - блъскане с гърди и рамо, удар с бедро, бутане в мантинелата. Халосването със стик допълва картината.

Дори терминологията на играта е заимствана от военната. При равенство в редовното време следва продължение на принципа “внезапна смърт”. Печели отборът, който първи вкара гол.

Според статистиката 49% от контузиите стават при сблъскване на играч с играч, а 35% - при мачкане в мантинелата. Останалите 16% са дело на индивидуално творческо въображение.

У нас хокеят стъпва на леда през 1949 г., когато се провежда турнир по случай историческия Пети конгрес на БКП.

През 1952 г. е факт

и първият държавен

шампионат

Мачовете се играят в Рила на замръзналото езеро до хижа “Мусала”. Участват клубовете “Червено знаме”, “Народна войска”, “Академик”, “Строител” и “Ударник”. Шампион става “Червено знаме”, втори е “Ударник”.

На играчите от “Ударник” принадлежи заслугата за въвеждането на нестандартен удар със стик. Те млатят не по покритата с каска глава, а по беззащитния тил.

С тази техника българите печелят първия международен успех. През 1963 г. на Световното първенство в Стокхолм нашите национали разгромяват Белгия със 7:3 и постигат равенство с Холандия 3:3.

В историята на

българския хокей

е паметен

3 февруари 2010 г.

Тогава на пързалка “Славия” се срещнаха отборите на Славия и ЦСКА. В 12-ата минута реферът Диньо Кръстев отсъди двуминутно наказание на цесекаря Кирил Ходулов. Кръвта на неговия съотборник Ангел Стумбов кипна. Той си спомни какво е тренирал.

Стумбов скочи от пейката на резервите, прекоси леда и атакува Кръстев в гръб. Блъсна го със силата на самосвал.

Жертвата полетя и си удари главата в мантинелата. Направи опит да се изправи, но бе атакуван повторно. Доменико Евтимов го халоса със стик зад врата. Кръстев рухна бездиханен на земята.

За капак след мача се установи, че автомобилът на съдията е с две спукани гуми. Бяха нарязани с острите плъзгачи на кънки за хокей.

 


Какво четем:

🔴 Яйца по панагюрски на фурна

🔴 Добра новина: Малкият Валери посреща Нова година у дома!

🔴 Проф. Александър Чирков: Как да живеемпо-добре и по-дълго

Източник: 24 часа



Коментари



горе