Йорданка Христова: Да се обичаме, любовта е най-великото нещо!


Йорданка Христова е една от легендите на родната музика и продължава да пее и да радва почитателите си вече повече от 50 години. Обичаната певица е школувала гласа си в класа на Милчо Левиев, а след това става солистка на оркестър „София“. Йорданка успява да завоюва признание още с дебюта си на фестивала „Златният Орфей“ през 1966 г. и печели безапелационно първата награда с песента на Димитър Вълчев „Делфините“. Освен в България талантът и харизмата на родната звезда й носят признание и в чужбина. Богатата й концертна дейност включва повече от 3500 участия и гастроли в над 40 страни по света, като най-голяма любов и обожание й засвидетелстват нейните кубински почитатели. На острова на свободата хиляди жени, а дори и мъже са кръстени на нея. Йорданка е известна както с чувствените си балади, така и с темпераментните латино хитове, с които винаги вдига градуса на настроението. Сред най-големите й хитове са „Песен моя, обич моя“, „Изповед“, „Години“, „Тежък характер“, „Гергьовден“, „Като испанка“, „Там, някъде в душата“, „Няма тъжни дни“ и много други.

Г-жо Христова, продължавате ли да сте влюбена в живота, както се пее в една от най-популярните ви песни?

Да, това не е нещо, което да промени човек, това е въпрос на характер и на отношение към света. Аз съм човек с позиция и с определени страсти и предпочитания. Както примерно продължавам да съм от ЦСКА вече толкова години, аз не съм хамелеон или въртиопашка да се лепя към силните на деня и към тези, които са актуални.

Вие сте сред любимите певици не само на феновете на ЦСКА, но и на целия българския народ...

На феновете на ЦСКА задължително съм любима заради химна на отбора, който изпълнявам, но смятам, че това не бива да е мярка. Имам доста млади почитатели, които случайно или не са попаднали на някакво събитие с мое участие и след това ми стават почитатели. После ми пишат във фейсбук или скайп и на мен ми е много приятно.

Значи сте на ти с новите технологии?

Разбира се, наскоро даже някъде писаха: „С кого заспива Йорданка Христова? - С таблета си.“ (Смее се.) Истината е, че имам айпад и наистина от четири години си чатя редовно. Преди само пишех писма, но вече съм по-просветена, въпреки че му скъсах нервите на сина ми, докато се понауча, защото вечно го питам за нещо.

В Куба също имате много почитатели. Ако бихте могли да пренесете нещо от начина на живот и светоусещане на кубинците у нас, какво би било то?

То е най-важното и основно нещо - човек да бъде влюбен в живота, както и аз обичам да пея. Важен е моментът сега и човек трябва да живее за момента, да не отлага нещата за утре, защото може да няма утре. Трябва да се обичаме, любовта е най-важното нещо - трябва да обичаш това, което правиш, трябва да обичаш всичко и така се живее много по-леко. Кубинците са изключителни - те първо са много талантливи, те са над нещата, над еснафлъка, над дреболиите, не са клюкари. Те са като малки деца, любопитни към всичко хубаво, радват се на свои колеги, пляскат, възхищават им се, а най-големите звезди не се големеят и са близо до хората - не както разни други недоказани звезди, които аз ненавиждам с тези излишни претенции. Кубинците са много земни, прекрасни хора, много ги обичам.

Какво е положението в Куба на утвърдените изпълнители и отиват ли си от белия свят техни известни певци в бедност, както се случва у нас?

Ами, там нещата не стоят така. В Куба изпълнителите им са на голяма почит. Свидетели сме примерно, че в Buena Vista Social Club всички вече са от 80 години нагоре, а Компай Сегундо - основната фигура на групата, беше световна суперзвезда от 90-ата до 95-ата си година. Моята приятелка Омара Портуондо също е на 85 и е страхотна и уважавана певица. Дори класическите музиканти там, които познавам, също не са изоставени на произвола на съдбата. Държавата помага по всякакъв начин на хората там - наемите им са символични, а телефоните са почти без пари и те си говорят с часове. Това са неща, които по принцип са скъпи, а там имат и други предимства – първо, е топло, второ, има риба в океана, трето, е пълно с дървета, отрупани с плодове, от които можеш да си откъснеш и да хапнеш. Че е трудно, трудно е, не бих казала, че е суперлайф, но има и предимства.

Вие се интересувате от политика. Какво в ситуацията у нас ви тревожи най-много?

Много съм разочарована от нашите политици, единственото нещо, което ме вълнува, е мир да има. Лошото е, че външната ни политика е много грешна, вътрешната вече е трагична - изоставени сме и си правят с нас каквото искат, но външната е недалновидна и не в интересните на страната. Такива грешки се правят, че нямам думи, още от 10 ноември досега.

А по отношение на културата?

Липсват идеали, ценностна система, добрият пример, уважението към творците и въобще към всички хора липсва.

Определяте себе си като мъжко момиче. Кога си позволявате да бъдете слаба и ранима жена?

Почти нямам възможност и време за това. Първо - не хленча никога, опитвам се, ако мога, да реша проблема, ако не мога - го отминавам, ако не е фатален, и толкова. В последните 12 години доста си избистрих философията на живота, загубих най-близките си хора и просто вече живея над нещата, не издребнявам. Дори във взаимоотношенията си с хората, когато някой иска да е злобен и да се заяжда, нека да си къса нервите, мен това не ме интересува. Аз съм Дева, доста кибритлия съм, но се опитвам вече да не бъда и гледам да туширам нещата.

Случвало ли ви се е да настръхнете, когато слушате някоя песен?

О, да, има много песни, които са ме вълнували толкова силно! Примерно на Пламен Ставрев - „Спомен от лятото“, направо умирам на тази песен. Наскоро имаше годишнина на Пламен, много ми липсва и го обичам. Имаше най-хубавият, най-тембристият мъжки глас, изключителен - леко хрипкав, уникален. На тази песен мога да рева винаги, като я слушам. Като отида в чужбина и като я пускам, казвам, че това е най-хубавата песен. Георги Христов също ме е карал да настърхвам, както и Орлин Горанов - как пее този човек! Защо не направи световна кариера, не знам? Васил Найденов с песента на Богдана - „След края на света“, както и Васко Кръпката с „Ден след ден“ също винаги ме вълнуват.

А кои от звездите в световния шоубизнес харесвате?

Допада ми например Адел, ето тя излезе такава пълничка, пухкава, както си е, и им отряза главите, без да прави флик-флаци, да се съблича и да си слага пържоли, както например Лейди Гага или Мадона. Те също си имат някакви качества, но се чудят какво да направят, за да впечатлят, къде да си забодат някакво цвете само и само за да направят впечатление. Иначе каква пианистка е и как пее Лейди Гага, а Мадона пък е много интелигентна, проучвала съм я. Аз първоначалната бузла Мадона не можех да я понасям и се чудех какво намират в нея, но после разбрах, че има защо да е голяма фигура. Най-големия обаче го няма - Майкъл Джексън. За мен той беше най-съвършеният творец, изключителен, такава сетивност, такива песни, музициране, такова чудо!

Наричат ви българската София Лорен заради приликата с легендарната актриса. София казва, че най-голямото й предимство е това, че се е родила бедна и умна, а какво е вашето?

Предимство ли? Мисля, че София има не само това предимство, има и други, но тя явно е прекалено скромна. Е, аз не съм била толкова бедна, както тя е казала, и вероятно не съм толкова умна, но може би в характера имам някакво предимство. Умея да подбирам и да неглижирам някои неща, да минавам между капките и да се движа напред по-спокойно, това е черта, която ми помага да плувам по-спокойно в морето на живота. Аз съм непринудена, ведра, витална, това са все дадености, а не съм ги придобила с времето.

Може ли да се каже, че Фидел Кастро е от мъжете, които са оставили значима диря в живота ви?

Не бих казала, но сред личностите, които познавам - да, защото е наистина изключителен. Той все още е най-спорната, полярно оценявана, обичана или мразена, но феноменална личност. Царят на пиара!

Най-романтичният начин, по който някой ви е ухажвал?

Какво значи романтично - умирам от смях, когато някой смята, че като вечерят на свещи и пият шампанско, а той застава отзад и разтрива врата на дамата, и това е страшно романтично, а на мен ми се вижда тъпо. (Смее се.)

А има ли в момента мъж до вас?

Отдавна не се занимавам с мъже и не ме интересуват, защото искам да си разполагам с времето. По принцип аз съм страшно вярно куче, ако се хвана с някого, просто цялото ми време ще му отдам. Много съм всеотдайна и понеже искам това време, което ми е останало, да си го ползвам сама, както искам. Бих могла и да го отдам на някой мъж, но трябва да има защо.

Значи няма любов на хоризонта?

Любов! Няма да го допусна, въпреки че непрекъснато ми го предричат. Казвам им: „Стига бе, я ме оставете на мира!“ (Смее се.) От няколко години сестра ми непрекъснато иска да ме жени, една приятелка също ме увещава, за да не съм сама. А аз й викам - кой ти е казал, че страдам, кой ти е казал, че ми липсва? Аз например не мога да търпя някой непрекъснато да ме пита - къде отиваш, какво правиш, защо? О, не! Вече не съм в такъв период. Не знам какъв и кой трябва да бъде, за да приема това.

Много ваши колеги признават, че сте им подавали ръка в трудни за тях моменти. В последните години от живота вие помагахте много и на Емил Димитров, който на 23 декември щеше да навърши 75 години. Какво повечето хора не знаят за легендарния ни изпълнител?

За Емил много се пише и се говори от близки и далечни. Сега и Евгени Минчев подготвя книга за живота му с Емил Димитров - любопитна съм да видя какво е написал. За мен лично Емил беше изключителен творец. Ако е имало някога аристократ в музиката и поведението у нас, това е Емил Димитров. Отношението му към света и към всичко беше с много финес, изискано, много емоционално и много красиво. Много съм щастлива, че му подарих с усилията си този концерт - последната му среща с публиката на 2 май. Хората не знаят, че Емил беше далеч от дребнотемието и всекидневието, той не знаеше колко струва един хляб например, защото други се грижеха за него, беше откъснат от еснафщината.

Изглеждате щастлива жена. Каква е вашата житейска философия и практикуването на йога промени ли ви?

Да, щастлива съм, защото се радвам на дребните неща в живота, които са много по-важни. Йогата промени отношението ми към живота и всички събития в него - станах много по-разумна, толерантна и по-търпелива в контактите си с хората, което също е много важно.

Имате ли духовен учител, или личност на която се възхищавате?

Дънов е великан. За мен той е такава светла, гениална личност, една от гордостите на България, сега имаше негова годишнина. Дори Мадона като дойде, къде пожела да отиде - на гроба на Петър Дънов, на Учителя. Дънов и Петър Димков са истински светила. Двата издадени тома на Димков ги има благодарение и на Людмила Живкова, която е държала на тези неща. Тя какво можеше да направи за културата и за България, ако беше останала жива... Липсва ни такава личност, няма друга такава.

Каква е вашата любима мисъл и пожелание към читателите за празниците?

Моят девиз е: „Движението е живот, животът е движение.“ Дано за Новата година всичко да бъде мирно, тихо и прекрасно! Бих пожелала на хората, както слънцето грееше тези дни навън, така и в душите им да грее светлина. Хората да се отпуснат, да не искат много, защото на човек му трябва малко - една добра дума, една усмивка и някой, с когото да сподели радостите.


Какво четем:

🔴 Теодора Димова: Книгите се появяват точно когато можеш да ги видиш с отворено сърце

🔴 Султан кебап

🔴 Джипи в Родопите с 35 години стаж: Природата ни е благословила с мед и чесън

Източник: Труд



Коментари



горе