Иван Николов: Ние, българите трябва да се освободим от пораженческия дух
Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.
БГНЕС: Каква беше отишлата си 2015 година за българите в Западните покрайнини?
Иван Николов: С риск да бъда упрекнат в песимизъм, моята оценка е, че българите в Западните покрайнини през изминалата, 95-та година от подписването на Ньойския договор продължиха да потъват в блатото на една тежка и дълготрайна социално-икономическа, политическа и демографска криза. Равносметката е съкрушителна. Общините населени с българи си останаха сред икономически най-изостаналите в Сърбия, безработните са повече от заетите, миграцията се засили още повече, а броят на българите намалява с главоломна скорост. Стопанството не може да осигури дори проста репродукция на населението. Състоянието на правата на човека и особено на правата на малцинствата не могат да опазят и развиват българската му национална и културна идентичност. Нямаме напредък в изучаването на българския език, история и култура в училищата. Не се прилагат законите, регламентиращи официалната употреба на българския език и писмо. Двама свещеници българи напуснаха Босилеград под натиска на сръбския митрополит Пахомий.
Зависимите медии не позволяват демократизацията на политическия живот в Босилеград и Цариброд. Демокрацията, особено в Босилеград, се изроди в абсолютна диктатура в лицето на кметската власт. И както и всяка диктатура, тя иска да овладее всички лостове и механизми на властта, за да контролира всичко - българските културно-просветни организации, опозиционните партии, независимите интелектуалци, правосъдието, дори и частния бизнес. Установи се една порочна и престъпна практика на правене и печелене на избори и то от страна на най-неуспешното в историята на Босилеград управление.
Въпреки кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС и рекламното отваряне на 35 и 32 преговорна глава и през 2015 година продължи говора на омразата срещу българите в Сърбия. В Сурдулица и Лесковац се проведе внушителна тридневна научна среща, на която отново бяха притопляни старите пропагандни тези за „зверствата на българската армия по време на Първата световна война“, като броят на жертвите произволно бе преувеличен до 30 000 души! Последва изложба в музея в Лесковац на която се чуха и такива ужасяващи твърдения, че българската армия по време на Първата световна била продала 8 000 сръбски момичета за нуждите на турските хареми, а 600 сръбски момичета били изнасилени и набити на кол край София?! http://jugmedia.rs/sta-se-sve-moze-videti-na-izlozbi-o-bugarskoj-okupaciji-juga-srbije/ Това сатанизиране на България и на българите, със закъснение от един век, и то точно когато Сърбия води преговори за членството си в ЕС, видимо има някаква нечиста военно-пропагандна цел. И всичко това се случва на фона на пълното мълчание от българска страна!? Или по-точно, на фона на „най-добрите в историята сръбско-български отношения“ както неведнъж е заявявано от българска страна!?
100 годишнината от Първата световна война не бе използвана да се направи нов прочит на историята, да се установи историческата истина, да се отдаде почит на жертвите и да стартира процес на национално помирение. Напротив, реториката с която говорят сръбските политици, историци и интелектуалци по същество е продължение на Първата световна война. А по сръбския национален ефир, в едно риалити-шоу предаване „Фермата“ едно момиче от Цариброд най-вулгарно бе напсувано на „майка смрадлива бугарска“, разбира се без никакви последствия. Тия послания съвсем не са в интерес на българите в Сърбия.
БГНЕС: Какво направи българската държава, за да подобри положението Ви?
Иван Николов: Същественият въпрос е дали българската държава има стратегия и план как да подобри положението ни. Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света и Закона за българите в чужбина бяха стъпка в правилната посока. Но с общи определения невинаги могат да се решават конкретни проблеми. Фактите, че българите в Западните покрайнини намаляват, че обедняват, че младите са принудени да напускат родните си двуетажни и триетажни домове в Босилеград и да си търсят квартири под наем в София, ясно показват неуспеха и на българската и на сръбската политика в Западните покрайнини. Не е спорно, че българската държава направи няколко полезни неща за нас: приема студенти по Постановление 103, дава българско гражданство на българите, които искат това, подкрепя разни културно-просветни и хуманитарни инициативи в Западните покрайнини, присъстваме в българското културно и медийно пространство и пр. На българо-сръбските срещи на високо равнище, включително и тази година при посещението на президента Плевнелиев в Белград, редовно се обсъждат проблемите на българите в Западните покрайнини, дебатира се нашето положение в Европейския парламент и пр. През 2015 година разговорите за положението на българското малцинство в Западните покрайнини между президентите Плевнелиев – Николич бяха водени на базата на Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия, която изработихме ние в КИЦ „Босилеград“ и бе подписана от 15 български партии и сдружения в Сърбия. Всичко това е добре, но не е достатъчно да се спре процесът на обезлюдяването на Западните покрайнини, да се възстанови икономиката и да се създадат нормални условия за живот на българите. От друга страна, трябва да се изясни има ли чуваемост от сръбска страна по нашите проблеми. И ако няма, това значи, че разговорите със Сърбия трябва да се водят по друг начин, защото тоя не дава никакви резултати.
БГНЕС: Какво трябва да направи България през Новата 2016 г. за Вас?
Иван Николов: България още по-категорично трябва да постави пред сръбската страна всички ония искания, които са заложени в Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия. Там е ясно казано какво трябва да направи България, какво трябва да направи Сърбия и какво – международната общност. Тука вече не се поставя въпросът какво трябва да направи България. По-уместен е въпросът, какво ще направи България ако сръбската страна не иска нищо да направи! А тя очевидно не иска нищо да направи – времето работи за сръбската асимилационна политика от началото на миналия век. Това е много опасно, защото и сръбската политическа конюнктура днес е от началото на миналия век. Тактика на тази конюнктура е, да се печели време докато ние напълно се стопим. Това е същественият въпрос - какво ще направи България, за да накара сръбската държава да прекрати тая политика и да възстанови вредните последствия от нея. И ако сръбската страна продължи да играе на тази карта, дали България е готова е да промени начина на разговорите си със Сърбия. Защото за първи път от Първата световна война насам, България е в по-изгодна външнополитическа позиция и разполага с реални международни механизми и възможности да го направи.
БГНЕС: Какво си пожелавате да Ви се случи през 2016 г.?
Иван Николов: Пожелавам си ние българите да се освободим от пораженческия дух от времето на националните катастрофи и да заживеем със самочувствието на съвременна, модерна и свободна европейската страна. Пожелавам си една друга, млада и нова политическа класа в България, която най-после да започне да се съобразява с политическата воля на българите в България, но и на българите в чужбина.
Какво четем:
🔴 Патриарх Неофит: Бог да ни дава топло сърце и хладна мисъл🔴 Ивелин Нейков: България е у дома, а тук е просто мястото, където заработвам хляба си
🔴 Добруджа
Източник: БГНЕС
Коментари
Последвайте ни във facebook!
