Колко соларни панела се събират на гърба на един кон, или за хижа "Амбарица"


Има едно изтъркано клише, че в планината лоши хора няма. Всеки, който ходи често (без да броим автомобилните пикници на Витоша) знае, че не е така. Това важи и за хижарите. Предстяваме ви добрата година на добър човек-планинар - Ема Гатева от хижа "Амбарица".

"Добре сме, действаме, всичко е наред", казва задъхано Ема, която току що е разтоварила коня Борко от поредната доставка за хижа "Амбарица", за която се грижи. (На неговия гръб е пренесено какво ли не - включително и монтираните вече на покрива няколко соларни панела - бел. а.)

С помощта на приятели на хижата и планината се занимава с толкова неща, че въздъхва тежко, когато трябва да изреди наистина важните неща, които са се случили в нейната добра година.

"Ох, не мога да ги систематизирам, на много фронтове се движим тук. Не всички неща са довършени. Хващаме едно, не го довършваме по определени причини, почваме друго и много неща паралелно се движат", обяснява тя.

Все пак признава, че "нещата" са започнали да се понареждат. За помощ в ремонтите, които непрекъснато текат от две години и половина, откакто Ема поема да се грижи за хижата, вече се намират все повече доброволци да помагат.

Като човек планинар, тоест реалист, Ема изобщо не е склонна да се хвали за направеното вече. Смята, че има далеч по-хубави и уредени хижи от "нейната" и не може да разбере вълната от приятелство, която я залива както виртуално от "Фейсбук", така и на живо. Всеки отишъл там поне веднъж, я смята за свой приятел, с когото се знаят от години. Личи си по внушителното количество положителни отзиви по планинарските форуми и във "Фейсбук".

След минута размисъл все пак си дава сметка, че това е така не толкова заради скромния по нейни думи напредък с ремонтите, колкото заради отношението към посетителите в хижата. Тя обаче държи да каже и че тя и нейните нови съмишленици - Цанко и Мими, които вече работят в "Амбарица" от тази година, се държат приветливо с посетителите си.

"Просто ние се опитваме да правим нещата по-сърцато

Отношението ни към хората не е един вид, за да привличаме туристи и да ни е харесвана хижата, ами ние сме си такива", обяснява простичко Ема. Точно по тази линия е и другото хубаво нещо, което се е случило през отиващата си 2015-а. След няколко години сама на фронта, тя получава подкрепа от Цанко, който вече постоянно е там, и Мими, която също може и да остане за по-дълго.

"Аз доста време работих сама, само приятели идваха да помагат. Дълго време чаках да се появяват точните хора. Исках и те да са като мен, да имат моето отношение – към хората, към хижата, да се грижат за нещата. Това е най-ценното - да има хора, които да имат идеи – хижарстването не е просто  поддържане на сградата, чистене и миене. А как да се променя мястото", разказва тя.

"Все повече хора знаят за хижата, за моите усилия, намериха се и хора като Цанко и Мими, и това, че ги правим нещата със сърце, влагаме много старание, като че ли се вижда от хората. Аз така си мисля, де. Хижата не е прекрасна все още, има много за ремонт и въпреки това всеки се изказва много ласкаво, но подозирам, че само заради положителната емоция, която създаваме. Няма да си кривя душата, на други места е много по-подредено и уредено", разсъждава Ема.

И добавя, че за съжаление няма нещо, което е успяла да завърши напълно през годината. Вътре вече са направени няколко тоалетни, но пък мивките в тях не са свързани с водата. По втората баня много работа е отхвърлена, но още не е напълно готова.

Известен ремонт е претърпяла през годината и сградата на старата хижа, на която е укрепен покривът и една стена. За съжаление на Ема засега тази сграда няма шанс да се използва по предназначение, тъй като за това са нужни куп пари. "Без пари по някакви програми не може да се случи. Това което правим тук са дребни неща за по няколко хиляди", обяснява тя.

Това й припомня горчивия й опит през годината да кандидатства за финансиране по европейска програма. В подготовката му включила професионалисти в сферата си, вложила пари, но проектът не получил одобрение. Смята, че това се дължи не на лошо направен или незащитим проект, а на липсата на лоби. Повече не може да си позволи подобно нещо, тъй като ограничените финанси предпочита да използва в продължаващите ремонти.

Първоначално рисков, но впоследствие напълно успешен се оказва и проектът й за фестивал на боровинките, който това лято се проведе за трети път

За Ема това е най-ценното нещо. Явно и за много любители на планината, тъй като за последното издание над хиляда души се стичат в и около хижата при около 400 преди година. В дните на фестивала хижата е буквално обсадена от множество цветни палатки, а от рано сутрин се носи аромат на току що изпържени мекици, придружени естествено с вече свареното сладко от боровинки. Всичко това е гарнирано с красивите гледки към извивките по снагата на тази част от Стара планина.

В същото време това е и фестивалът, който за разлика от други, се случва без спонсори, а с ентусиазма на хижарите и техните приятели. "Има фестивали, които се правят по проекти за стотици хиляди, а при нас не. За мен това е много ценно, защото сами тръгнахме в тази посока. Правехме разходи без да мислим дали ще ги покрием, но нещата се случиха добре", казва Ема.

През октомври в София имаше благотворителна изложба, от която в подкрепа на хижата бяха събрани около 2 хил. лв. Сега екипът на "Амбарица" чака леко да спаднат цените на слънчевите панели, към които са се насочили, за да успеят с тази сума да купят още осем. Така на покрива на сградата ще се оформи цяла инсталация от общо 12 панела.

"За нас това е доста важно, защото няма алтернатива за тока", признава Ема.

Никоя трудност по пътя й на хижар досега не я е накарала и за секунда да съжали

че се е захванала с това, макар че е цяло събитие, ако някога намери време да се разходи ей така из планината. Понякога това много ми липсва, но съм съсредоточена в това да станат нещата в хижата, разказва Ема.

"Има физически трудности особено по пренасянето на разни багажи, защото няма път до хижата. Една огромна печка месец мислихме как да я пренесем, защото е по-голяма и от коня, на чиито гръб трябваше да бъде в повечето време. Но това са "чисти битки" и предизвикателства", казва Ема. За проблемни тя посочва по-скоро разправиите с институции и чиновници. Това безхаберие, нежелание да се свърши задължителната работа от тяхна страна – това са трудните препятствия. Да накараш някой да прогледне, че това е важно, че от него ще настъпят други хубави неща. Иначе и буря, и ураган се преодоляват", споделя тя.


Какво четем:

🔴 На 24 Илиан избра: Вместо на Уолстрийт - пред дъската в Търговската

🔴 Тодор Живков внедрява "мултипликационен подход" в "Мерцедес"

🔴 Доц. Сотир Марчев: Ограничаването на солта ни удължава живота

Източник: Дневник



Коментари



горе