Латинка си отиде


Разказ от Стоян Вълев

Почти никой не разбра, че се случи – дойдоха някакви хора с папки, даже придружени от полиция.

Дойдоха и позвъниха – Латинка веднага им отвори и си тръгна, понесла бохчичката си.

Така и Латинка загуби апартаментчето си, ама колко преди нея си изгубиха апартаментите?..

Но за Латинка си спомняше често дядо Михаил и говореше долу на пейките, в градинката:

– Латинка беше кранистка и най-хубавата жена на света! А как умееше да ходи по стрелата на крана: тя ходи – ние отдолу хем я гледаме, хем треперим. Тъй си живяхме години наред – заедно строяхме, тя с крана, ние с ей тия двете – и сочеше жилестите си ръце, сега вече стари и слаби.

Латинка беше си тръгнала от апартамента, но никой не разбра накъде отиде.

– Сигурно при някоя роднина или пък приятелка се е приютила… – предполагаха.

Предполагаха, ама не познаха – защото един ден я видяха да отива към асансьора, както обикновено понесла един хлебец в торбичката си.

Никой не посмя да я заговори, ама явно проследили са я, защото скоро се разбра – заживяла е на покрива.

– То хубаво го е измислила – говореше Михаил – ама сега е лято. Какво ще прави през зимата?!

– Тя… да доживее до зимата – проронваше някой от старците.

Да, но освен тях всички от блока узнаха, че Латинка е заживяла на покрива. Узнаха и се разтревожиха – опасно било, как така ще живее на покрива, всъщност покривът е на всички, а не само на Латинка, нали?

Протестиращите и несъгласните Латинка да си живее на покрива се увеличаваха…

Докато един късен следобед, свечеряваше се, когато най-яростните противници на Латинка решиха да отидат там и да я прогонят.

Латинка в техните очи си беше опасен елемент от години – още когато помоли Михаил и той свали телевизора й пред входа. Телевизорът стоя само докато се стъмни и някой го взе – нищо, че беше чернобял…. Ама да живееш без телевизор, то това какво е, помислете и кажете…

Още тогава по-бдителните усетиха, че нещо не е наред с тази жена, макар че външно си беше като всички – вдовица, на която децата й заминаха за чужбина и я бяха забравили…

Децата й я бяха забравили, но не и един от внуците, който се появи, огледа апартаментчето, после се свърза с една фирма за кредити и получи някакви пари; документи баба му подписваше всякакви…

По тази причина и Латинка изгуби апартамента си и заживя на покрива.

Но се събраха жителите на входа и решиха да я изгонят.

Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.

– Ясно ми е – промълви Латинка – що сте дошли. Отивам си… – рече тя и тръгна.

Но не към капандурата, която водеше към стълбището.

Тръгна и се насочи към края на покрива.

Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.

Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.

Вървеше Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред, дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стоян Вълев е роден през 1956 г. в с. Генерал Инзово, Ямболско. Завършил е Българска филология в Пловдивския университет, където впоследствие преподава пет години като асистент по „Руска литература на ХХ век“. Занимавал се е с журналистика. Бил е репортер, редактор, главен редактор и управител на медии. Негови разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Италия, Индия, Непал, Швейцария, Полша. Вълев е автор на книгите „Когато Господ беше в отпуск“ (роман), 1999; „Българският Декамерон“ (сборник с разкази, първа и втора част), 2001, 2002; „Време за изневери“ (сборник с разкази), 2003; „Да прецакаш Чърчил“ (роман), 2014; „Животът на полковника“ (повест), 2014. Той е автор и на пиеси и телевизионни сценарии. Основател и главен редактор на сайта „Книги-News“.


Какво четем:

🔴 Само 9 дни без празник през януари

🔴 Да получиш инфаркт на Антарктида

🔴 Oстровите в Черно море: Всички с имена на светци, забулени в тайни за пиратски съкровища (снимки)

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе